О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670 9.04.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №417 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №274 от 6.02.2019г. по
гр.д.№6922 по описа за 2018г. на БРС ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е осъден да заплати на Д.И.Б. *** сума в размер на 473,46 лв., представляваща недължимо платена сума по
фактура №********** от 20.08.2018г. поради едностранна корекция на сметката на
ищеца за ИТН 2671637 за минал период- от 20.11.2016г. до 17.02.2017г., а ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца- на 12.02.2019г. чрез адвокат Д.; на ответника- на 18.02.2019г.,
чрез юрисконсулт Радев.
В законоустановения срок- на 21.02.2019г.,
по пощата е подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите
констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи-
на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в
полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът
достигнал до необосновано и неправилно решение.
Неправилно съдът приел, че
служителите на ЕВН ЮГ ЕАД не са оправомощени от Председателя на ДАМТН да
извършват проверки на СТИ. Сочи, че такова оправомощаване не е необходимо,
понеже процедурата за едностранната корекция е по реда на ПИКЕЕ, поради което
не е предвидено подобно упълномощаване в общите условия на разпределителното
дружество. Намира за неотносимо и цитираното от съда административно
производство по ЗИ, доколкото СТИ са собственост на ЕР ЮГ ЕАД и това дружество
е длъжно да осигурява тяхната функционална изправност, като при съмнения за
нередност съответното устройство се изпраща за измерване на БИМ, където
оправомощени лица от Председателя на ДАМТН извършват необходимата проверка.
Изложени са оплаквания, че съдът
не се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС -решение №111 по
т.д.№1650/14г. І т.о. на ВКС, както и решение №115 от 20.09.2017г., постановено
по т.д.№1156/2016г. на ВКС, II т.о., според които не следва да
се доказва виновно поведение на клиента съобразно чл.82 ЗЗД от страна на
крайният снабдител. С тях по реда на чл.290 ГПК било признато изрично
възможността след законовите изменение от 2012г. и приемането на чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и след приемането на ПИКЕЕ през 2013г. крайният снабдител да извършва
преизчисляване на сметки за минал период по реда на ПИКЕЕ, поради което е
налице валидно правно основание за извършеното преизчисление. Неправилно БРС
приел, че следва да се доказва виновно неизпълнение на клиента по реда на ОУ,
доколкото самата проверка е по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ. Не се твърди неизпълнение на
договора, за да се доказва виновното му неизпълнение. Без значение било и
авторството на манипулацията, понеже ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност
на потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване отчита
неправилно. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства е видно,
че служителите на ЕВН ЕР били извършили проверката съобразно всички изисквания
на ПИКЕЕ, а след това извършените действия по прилагане на същата процедура са
такива по прилагане на гореописаната правна уредба. Чрез прилагането на ПИКЕЕ
се доказвало реално доставеното количество енергия, въз основа на което се
формулирала дължимата сума за реалното потребление на клиента.
Въззивникът моли решението на БРС да бъде
отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции. Приложен е
списък на разноските за двете инстанции, общо в размер на 905 лв. (325 лв. за
въззивната инстанция), пълномощно и квитанция за платена такса за въззивно
обжалване. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възражение на въззиваемия.
Въззиваемият Д.И.Б., чрез
пълномощника си адв.К.Д., е подал отговор на жалбата, с който я оспорва като
неоснователна. Счита, че исковата сума е недължима, тъй като е налице
безвиновно поведение от страна на ищеца и липсва законово основание за
извършване на корекцията, тъй като не било изпълнено условието в ОУ на
дружеството- ответник за предвиждане на ред за уведомяване на клиента за
корекцията по ПИКЕЕ. Възпроизведени са доводите, съдържащи се в исковата молба
/че не е доказано манипулацията да се дължи на виновно поведение на клиента,
както и за това дали корекцията на сметка е извършена законосъобразно, при
спазване на изискванията на ПИКЕЕ, понеже ответникът не бил изпълнил
задълженията си за привеждане на общите условия към договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
това. След като това задължение на ответника не било изпълнено, то за да бъдела
ангажирана отговорността на ищеца за неотчетеното количество енергия следвало
да бъде доказано и неговото виновно поведение, още повече, че според протокола
на БИМ била установена нерегламентирана манипулация, т.е. налице била
субективна намеса. Наред с тях са въведени нови- за нищожност на „клаузите“ от
ЗЕ и ПИКЕЕ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието им с ЗЗП-
чл.143, т.6 и т.18. Изтъква се още, че в ЗЕ не се съдържа разпоредба
/“клауза“/, предвиждаща безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия,
поради което следвало да се счита приложима нормата на чл.82 ЗЗД, която не
можело да бъде дерогирана нито с подзаконов нормативен акт, нито с правилата,
създадени от орган без законодателни правомощия. Моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а на въззивника се присъдят
разноските за двете инстанции. Възразява против намаляването на адвокатския
хонорар. Не представя пълномощно или договор за правна помощ.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът не е редовен по смисъла
на чл.101 ГПК. Адвокат Д. е представила по делото само пълномощно, от което е
видно, че е упълномощена да представлява ищеца пред БРС, като не е посочено, че
може да подава от негово име жалби или да го представлява пред останалите
съдебни инстанции. Затова на въззиваемия следва да се даде възможност да
представи пълномощно, от което да е видно, че към момента на подаването на
жалбата адв.Д. е била надлежно упълномощена да подаде отговор, или въззиваемият
с нарочна молба да потвърди извършените без представителна власт действия по
подаване на отговора.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото
в открито съдебно заседание, насрочено за 20.05.2019г. от 10 ч.
ДОКЛАДВА
въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на Д.И.Б., че най-късно в с.з. на 20.05.2019г.
следва да представи пълномощно, от което да е видно, че към момента на
подаването на жалбата адв.Д. е била надлежно упълномощена да подаде отговор от
негово име, или въззиваемият да депозира нарочна молба, с която да потвърди
извършените без представителна власт действия по подаване на отговора.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.