№ 159
гр. Силистра, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Добринка С. Стоева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Г. П.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно частно наказателно
дело № 20223400600283 по описа за 2022 година
Съдът, запознавайки се с материалите по делото и изслушвайки
становищата на страните и след тайно съвещание, прие за установено
следното:
Въззивно производството по реда на чл.64, ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано по протест на Районна прокуратура Силистра против
Определение №454/2022г., постановено по ЧНД №764/2022г. от РС-
Силистра, с който се предлага определението да бъде отменено и спрямо
обвиняемия И. Г. С. да бъде взета мярка за неотклонение задържане под
стража.
Протестът се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът обосновава
искане за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража.
Представя допълнителни писмени доказателства.
Защитникът на обвиняемото лице намира протестът за неоснователен.
Излага доводи, че наложената мярка е законосъобразна, както и такива за
наличие на доказателства, но несъбрани към момента, подкрепящи
обясненията на обвиняемия. Представя писмени доказателства. Пледира за
потвърждаване на определението.
В правото си на защита и на последната си дума обвиняемия заявява, че
1
иска да остане мярката домашен арест.
С Определение №454/2022г., постановено по ЧНД №764/2022г. състав
на Районен съд Силистра е оставил без уважение искането на прокуратурата
за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража и е взел мярка
за неотклонение домашен арест спрямо И. Г. С.. Съдът аргументирал
становище, че единствено показанията на пострадалата, нейната майка и
косвено от показанията на други лица, обосновават предположение за
съпричастност на обвиняемия към повдигнатото обвинение, което е тежко и
наказуемо с лишаване от свобода. Противоречиво приел, че не е налице
реална опасност от укриване или от извършване на престъпление,
необходима за налагане на най – тежката мярка за неотклонение, и в същото
време наложил втората по тежест мярка за неотклонение, а именно домашен
арест.
Съдът не е съобразил, че стандартът позволяващ налагането на мярката
домашен арест е идентичен с този за определяне на мярката задържане под
стража, и е изводим от препращащата норма на чл.62 ал.2 НПК. При това
положение, той не е имал процесуална възможност за определяне на
протестираната мярка при установена липса на една от предпоставките по
чл.63 НПК.
При осъществяване на проверката за законосъобразност, настоящата
инстанция установява следното:
Прав е съдът, че гласните доказателства противоречиво установяват
фактите по делото, но от показанията на свидетелите Гюлджан и Гюлдениз
Назми се извежда извод, че обвиняемия не е допускал и забранявал на
бившата си партньорка да напусне жилището му. Разследването е в начален
етап и на задължителна проверка подлежат както техните показания, така и
обясненията на обвиняемия. Тези свидетели носят наказателна отговорност
по чл.290 НК, а първата и по чл.326 НК и причина за некредитиране на
показанията им към момента няма, ето защо съдът приема, че е
предположението за извършване на престъпление по основния състав чл.142а
НК към момента е обосновано. Такъв извод за квалифициращите елементи
включени в състава на обвинението не може да бъде направен. Срещу
издадената заповед за незабавна защита противостои съдебномедицинско
удостоверение, от което е видно, че по тялото на Гюлджан Назми липсват
2
следи от механични увреждания. За останалите два квалифициращи признака,
също липсват доказателства които да обосноват наличието им.
Обвиняемият е трудово ангажиран, работи на редовен договор в
Англия, по единственото си осъждане е реабилитиран, видно от изисканото
свидетелство за съдимост, съдейства на разследването, така, че съдът не
намира данни, въз основа на които да приеме, че е налице опасност от
укриване. От обясненията му е видно, че се е върнал в България заради
новороденото си дете и е искал същото да бъде припознато, което
обстоятелство явно е и основният конфликт по делото.
Съдът, обаче не е съгласен с извода, че липсва реална опасност от
извършване на друго престъпление. Доколкото по делото има данни, че
спрямо Гюлджан Назми е упражнено психическо насилие, то следва да се
приеме, че опасността от въздействие върху свидетели е реална и тя
съществува докато те не бъдат разпитани по делото. Кумулативното наличие
на предпоставките по чл.63 НПК определя и условията за вземане на исканата
мярка, но като се има предвид, че обвиняемият има адрес, на който живее в
България, не е лице с висока обществена опасност, като се прецени, че
престъплението е тясно свързано със „семеен“ конфликт, както и
обстоятелството, че С. също може да предяви претенция за незабавна защита
поради упражнено физическо домашно насилие от св.Назми /основаващо се
на резултатите от извършеното освидетелстване/, съдът намира, че
задържането под стража би се оказала несъразмерно тежка мярка. Ето защо,
крайният извод направен от първоинстанционният съд, че целите по чл.57
НПК биха се постигнали и с налагане на мярка домашен арест, е
законосъобразен, поради което протестираното определение като правилно
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.64, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №454/13.11.2022г. по ЧНД
№764/2022г., постановено от РС-Силистра, с което е оставено без уважение
искането на СРП по чл.64 НПК и е взета мярка за неотклонение домашен
арест спрямо обвиняемия И. Г. С. по ДП 624/22г. по описа на РУ-Силистра,
пр.пр.№3728/22г. по описа на СРП.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4