Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.02.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 30.09.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

1132

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител …………….., чрез пълномощник адв. ………….., против Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***7, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 757/20 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 286/12.08.2020 г. за сумата от сумата от 988.11 лв. – неустойка и незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва начиная от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Копие от издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, и съдът е указал на заявителя възможността да предяви иска за установяване на вземането си. В дадения срок ищецът предявява настоящия иск. Претендират се разноски по заповедното и разноски по исковото производство. 

 При връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника Д.П.Н., ЕГН **********, същият не е намерен на посочения от ищеца адрес, както и на този, установен след справка по реда на Наредба № 14/2009 г.  След спазване процедурата по чл. 47 от ГПК за връчване на съобщения и установяване редовността на връчването по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, с Определение № 260177/05.03.2021 г. на ответника е допуснато назначаване на особен представител при възнаграждение в размер на 300 лв., което е внесено от ищеца по делото и с Определение № 260279/09.04.2021 г. за особен представител на ответника Д.П.Н., ЕГН **********, е назначена адв. К.К.Т. от ВАК.

              Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на  назначения особен представител на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска.

Приложено е ч. гр. д. № 757/2020г. на МзРС.

 Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № № 757/2020г. на МзРС срещу длъжника Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***7, е издадена в полза на заявителя/кредитора/ „ЮБЦ“ ЕООД, гр. София, Заповед за изпълнение на паричноо задължение № № 286/12.08.2020 г. за сумата от сумата от 988.11 лв. – неустойка и незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва начиная от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Особеният представител на ответницата оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето производство/ Д.П.Н., ЕГН ********** ***, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 15249034001/10.08.2016 г. за ползване на мобилна услуга за мобилен номер ********** по тарифен план VIVACOM Net Slim 20, и мобилна услуга за мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM i-traffic M, за срок от 24 месеца. Подписал и договор за лизинг от 22.06.2016 г. за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM за срок от 24 месеца, и договор за лизинг на устройства NOTEBOOK LENOVO и 4G LTE МОДЕМ HUAWEI за срок от 24 месеца.

Абонатът не е заплатил лизингови вноски в размер на 633.60 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 354.51 лв. за периода от 01.06.2017 до 01.08.2017 г., за които суми са издадени съответни фактури.

Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите. В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано в т. 43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него. В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК “ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор със Д.П.Н., ЕГН **********, и е издал по клиентски номер 15249034001 крайна фактура № 15249034001/08.09.2017 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 354.51 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е 01.09.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът не е изпълнил договорите си и не е спазил крайният срок за ползване на договорните абонаменти. Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. По силата на чл. 5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД, както и потвърждение за прехвърляне на вземането на Д.П.Н., ЕГН **********, по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Видно от Договор за цесия от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 988.11 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от 16.10.2018 г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор. По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от „БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99 ал. 4 ЗЗД . Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47 ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл. 29 ал. 5 от ГПК / в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа/. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о. С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск. Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника са били приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител на 12.04.2021 г./л. 67 от делото/, следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях. Горното с оглед възражението на особения представител за невръчване на уведомление за цесия.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а ответника да направи своите възражения. В случая, предмет на предявеният иск е вземане, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 15249034001/10.08.2016 г. за ползване на мобилна услуга за мобилен номер ********** по тарифен план VIVACOM Net Slim 20, и мобилна услуга за мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM i-traffic M, за срок от 24 месеца, от които е видно, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях. Няма спор по делото, че ответника подписал и договор за лизинг от 22.06.2016 г. за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM за срок от 24 месеца, и договор за лизинг на устройства NOTEBOOK LENOVO и 4G LTE МОДЕМ HUAWEI за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 8 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и същите стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги. Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор. От представените договори за лизинг и приемо-предавателни протоколи, приложени в заповедното и исковото производство се установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответника устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM , и устройства NOTEBOOK LENOVO и 4G LTE МОДЕМ HUAWEI, като в договорите е посочена обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на определен размер на лизинговата вноска. При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл. 342 ал. 2 от ТЗ, лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването. Страните са разсрочили това задължение на 24 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл. 2 от договора за лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342 ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345 ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342 ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Безспорно се установи, че ответника не е изпълнявал задълженията си по процесните договори за лизинг, както и по сключените договори за мобилни услуги. От това следва извода, че за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника да му заплати всички останали лизингови вноски до края на договора за лизинг./ Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/.

Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги на 01.09.2017 г., на основание чл. 38 от ОУ на „БТК“ ЕАД, дължимите месечни вноски за лизинг на предоставените на абоната устройства  GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM, NOTEBOOK LENOVO и 4G LTE МОДЕМ HUAWEI, са обявени за предсрочно изискуеми, в размер, както следва: сумата от 159 лева – остатък от общата лизингова цена 352.55 лева за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM, по договор за лизинг от 22.06.2016 г. и платимо на 24 месечни вноски по 15.90 лева всяка, или незаплатени 10 броя лизингови вноски за периода до края на срока на договора - 22.06.2018 г., и за сумата 474,60 лева остатък от обща лизингова цена 816.60 лева за устройство NOTEBOOK LENOVO и 4G LTE МОДЕМ HUAWEI, по договор за лизинг от 28.10.2016 г. и платимо на 24 месечни вноски по 33,90 лева, представляваща 14 броя лизингови вноски до края на срока на договора – 28.10.2018 г., или обща сума в размер на 633,60 лева.

Ответникът дължи на ищеца и неустойка в размер на 354.51 лв. При предсрочно прекратяване на договорите на 01.09.2017 г. ответникът дължи горната неустойка, която представлява сбор от трикратния размер за месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 119,94 лева по договори от 28.10.2016 г. за абонаменти VIVACOM I-Traffic L и VIVACOM Smart S+, и 234,58 лева по договор от 10.08.2016 г. за следните абонаменти: VIVACOM TV Extra, VIVACOM Net Slim 20, VIVACOM I-Traffic L, VIVACOM I-Traffic М, и HD Light пакет.

С оглед изложеното съдът намира иска основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***7, че същия дължи на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 757/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 286/12.08.2020 г., за сумата общо от 988.11 лв., формирана както следва: неустойка в размер на 354.51 лв. /сбор от трикратния размер за месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 119,94 лева по договори от 28.10.2016 г. за абонаменти VIVACOM I-Traffic L и VIVACOM Smart S+, и 234,58 лева по договор от 10.08.2016 г. за следните абонаменти: VIVACOM TV Extra, VIVACOM Net Slim 20, VIVACOM I-Traffic L, VIVACOM I-Traffic М, и HD Light пакет/, и незаплатени лизингови вноски в размер на 633.60 лв. /сбор от сумата от 159 лева – остатък от общата лизингова цена 352.55 лева за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM, по договор за лизинг от 22.06.2016 г. и платимо на 24 месечни вноски по 15.90 лева всяка, или незаплатени 10 броя лизингови вноски за периода до края на срока на договора - 22.06.2018 г., и за сумата 474,60 лева остатък от обща лизингова цена 816.60 лева за устройство NOTEBOOK LENOVO и 4G LTE МОДЕМ HUAWEI, по договор за лизинг от 28.10.2016 г. и платимо на 24 месечни вноски по 33,90 лева, представляваща 14 броя лизингови вноски до края на срока на договора – 28.10.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 988.11 лв., начиная от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***7, да заплати на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 757/2020 г. на МзРС, в размер на 205 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото исково производство в размер на 555 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           Районен съдия: