Определение по дело №390/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на С. А. М. от с. Глухар, К-а обл., чрез адв. Г. Б.- АК-Кърджали против решение № 13/26.01.12009 г. по гр.д. № 1384/2009 г. по описа на КРС. Твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и при неправилно тълкуване на доказателствата по делото. При определяне размера на издръжката съдът е следвало да се съобрази с обстоятелството, че ищеца живее при баща си и той има възможност да го издържа, а тя няма никакви доходи и възможност да заплаща определената издръжка. Счита още, че съдът не е определил началната дата за заплащане на издръжката, което било процесуално нарушение, а по отношение на размера на присъдената издръжка, при внимателен и задълбочен анализ на доказателствата, съдът може да обоснове извода, че присъдения размер на издръжката е недоказан. Моли съдът да постанови решение, с което да измени присъдената издръжка, като намали размера или изцяло да отхвърли предявеният иск и се присъдят разноски по делото.

В писмения отговор на въззивната жалба, Ф. А. М. от с. Г., К-ая обл., чрез адв. Н. П.-АК-Кърджали, твърди, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Прието е, че майката на ищеца е в работоспособна възраст, притежава собствено имущество и може и следва да реализира доходи, достатъчни за нейната издръжка и за изплащането на присъдената издръжка. В диспозитива на решението е посочено, че начална дата на присъдената издръжка е датата на постъпване на исковата молба в съда. Моли съдът да потвърди решението на районния съд.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от страна имаща право на жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск за присъждане на издръжка с правно основание чл. 144 от СК. В исковата си молба Ф. А. М. от с. Г., К-а обл. твърди, че ответницата е негова майка и бракът на родителите му бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 253/2008 г. на КРС. С решението по същото дело била присъдена издръжка в размер на 50 лв., която ответницата изплащала до навършването му на пълнолетие. Пълнолетие навършил на 20.06.2009 г., но продължавал обучението си като редовен студент, специалност ”Право” в ВСУ”Черноризец Храбър” – Варна и в момента бил в първи курс. Издържан бил от баща си, а ответницата също имала задължение, като негова майка, да му дава издръжка до навършване на двадесет и петгодишна възраст, тъй като е редовен студент във висше учебно заведение. Не можел сам да се издържа, тъй като няма доходи и имущество, от което да реализира доходи. За издръжката му месечно били необходими 300 лв., от които ответницата следвало да му заплаща 150 лв.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че родителите на ищеца са С. А. М. и А. Ю. М. и бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 68/ 09.08.2008 г. по гр.д. № 253/2008 г. на КРС. Ищеца е редовен студент- първи курс във ВСУ”Черноризец Храбър” – Варна, специалност „Право” на учебната 2009/2010 г. Страните по делото са представили декларации, от които се установява, от една страна, че ищеца не притежава лек автомобил, не притежава недвижим имот и имущество, и няма доходи, от които да може да се издържа, а от друга страна, че ответницата не притежава МПС, не реализира доходи от свободни професии и наеми, притежава Ѕ ид.ч. от недвижим имот с пл.сн. № 67, кв. 27 по плана на с. Глухар, с площ от 790 кв.м, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа, мансарда и стопанска постройка на един етаж.

За да възникне правото на издръжка на пълнолетно лице по чл.144 от СК е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, да учи редовно в средно или висше учебно заведение, невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да предоставят издръжка без особени затруднения. Безспорни са представените писмени доказателства, от които се установява, че ищеца е пълнолетен, учи редовно във висше учебно заведение. По отношение на имущественото състояние на ищеца по делото е представена декларация, с която под страх на наказателна отговорност, е заявил, че не притежава МПС, недвижим имот и имущество, от използването на което, да се издържа. Ответницата също е представила декларация, с която е декларирала, че не получава доходи от свободни професии и от наеми, че притежава част от недвижим имот, но трудови доходи не е декларирала. Освен това в нарочна молба от 18.01.2010 г. пред районния съд ответницата не е оспорила основателността на иска и е заявила, че е във възможностите й да изплаща издръжка в минимален размер, тъй като няма доходи, издържа се сама и е непосилно да изплаща издръжка в искания размер. Или от изложеното следва извода, че ответницата не е в рисково материално състояние, не съобщава за здравословни проблеми и финансови затруднения, от което следва, че може да осигурява издръжка за ищеца без особени затруднения. При определяне размера на издръжката следва на основание чл.142, ал.1 от СК съдът да се съобрази с нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Като се има предвид, че задължение за издръжка има и другия родител на ищеца- неговия баща, определената от районния съд издръжка в размер на 80 лв. месÕчно, която да се изплаща от майката, е достатъчна да задоволи потребностите на ищеца. От представените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за намаляване размера на присъдената от районния съд издръжка. С оглед на тези съображения съдът следва да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото разноски не се присъждат, тъй като искане от въззиваемия не е направено.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/26.01.2009 г. по гр.д. № 1384/2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението се обявява в регистъра на съдебните решение и подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.