Решение по дело №2187/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2653
Дата: 29 юни 2017 г. (в сила от 15 февруари 2018 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20173110102187
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…../29.06.2017г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА 

                                      

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2187 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от С.Й.Д., ЕГН **********, с която срещу С.К.Й., ЕГН ********** е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000,00 лв, дадена без основание по сметка IBAN: *** С.К.Й., ЕГН:********** в „Сосиете Женерал Експресбанк”, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.11.2016 г. до изплащане на вземането,  както и сумата 1230,10 лв. мораторна лихва за периода от 23.10.2012 г. до 02.11.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13670 по описа за 2016г. на Варненски районен съд, ХХХI Хсъстав.

В исковата молба се излага, че на 23.10.2012г. ищецът е превел по посочената банкова сметка ***. Твърди се, че сумата е преведа при липса на правно основание. Счита се, че от датата, на която е извършен превода ответникът е изпаднал в забава за връщане на сумата.

В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявените искове. Ответникът навежда, че процесната сума е престирана на годно правно основание и представлява част от уговорена цена за превоз (навло) по сключен между ЕТ ”Мария Славчева” и „Емир” ЕООД договор за превоз. Сочи се, че процесната сума представлява разликата между договорената цена и цената посочена и платена по издадена фактура. Позовава се, че ищецът е наредил сумата в качеството си на търговски пълномощник на спедитора ЕТ ”Мария Славчева” по банковата сметка на ответника, който към датата на превода е бил е представлявал превозвача „Емир” ЕООД.

В съдебно заседание се представлява само ответникът, който чрез адв. Ангелов, оспорва иска. Ответната страна е ангажирала подробни писмени бележки, в които се акцентира, че ищецът не сочи за основателна причина за заверяване на чужда банкова сметка.

***, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран със специален установителен иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането по оспорена заповед за изпълнение, издадена по гр.д.№13670/2016 на ВРС. Срокът за предявяване на иска по чл. 422, ал.1 ГПК е спазен, поради което учреденото исково производство е допустимо.

Характерът на предявения иск за връщане на даденото без основание възлага в тежест на ищеца да установи факта на осъществената имуществена престация и нейния размер, а в тежест на ответникаполучател на въпросната престация - е да установи основанието, на което я е получил.

В случая не е спорно между страните, а и се установява от представата вносна бележка, че на 23.10.2012г. ищецът е превел в полза на ответника С.К.Й. сумата от 3000 лева по сметка IBAN: *** „Сосиете Женерал Експресбанк.

Спорно е по делото дали е налице е основание за заплащане на процесната сума в полза на ответника.

Под  „основанието” в областта на неоснователното обогатяване следва да се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага. Въз основа на това липсата на основание се определя като първоначална или настъпила в последствие, и то с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето дало имуществена облага и получателя. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт.

 Годно основание, оправдаващо имущественото разместване може да бъде всякакво правоотношение. Без значение е дали лицата извършили и/или получили имуществената престация са страни по материалното правоотношение, по което се извършва плащането. Това е така тъй като заплащането на чужд дълг не лишава плащането от погасяващ ефект / чл. 74 ЗЗД/, а изпълнението на некредитор е точно в случай, че личността на привидния кредитор не възбужда съмнение у длъжника, че плаща на своя кредитор/ чл. 75, ал.2 ЗЗД/. Следователно плащането на некредитор не е без основание, а в такъв случай действителният кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило плащането.

В разглеждания случай, за да установи твърдяното основание за заплащане на процесната сумата, ответникът е представил изходяща от ищеца предсъдебна покана/ л.15-16/, в която е посочено, че сумата от 3000 лева е внесена на 23.10.2012г.  по сметка на ответника и представлява разлика между договорената между ЕТ ”Мария Славчева” и „Емир” ЕООД цена за транспорти услуги по заявки от 24.07.2012г, 18.05.2012г ., 11.09.2012г., 02.10.2012г., 29.10.2012г. и фактурираната цена за тези услуги. В поканата се сочи, че разликите между цената по заявките и по фактурите са били превеждани по сметка на ответника, но последният не се е отчел на дружеството- изпълнител по договора за транспортни услуги.

От приложените гр.д.№825/2014 на РС-Сандански и  възз.гр.д.№665/2015г. на ОС-Благоевград, се установява, че именно вземания по договор за транспортни услуги по процесните заявки 24.07.2012г, 18.05.2012г ., 11.09.2012г., 02.10.2012г., 29.10.2012г. между ЕТ ”Мария Славчева” и „Емир” ЕООД са били предмет на  това производство.

От така ангажираните по делото и неоспорени по делото доказателства, и конкретно от приложената предсъдебна покана, се установява, че процесното плащане от 3000 лева не е лишено от основание, напротив сумата е преведена като реално изпълнение на задължения по договор за транспортна услуга, сключен между трети за спора лица ЕТ ”Мария Славчева” и „Емир” ЕООД.  А че такова правоотношение е съществувало се установява  и от решението гр.д.№825/2014 на РС-Сандански.

 Ищецът не е оспорил съдържанието на поканата, нито представителната власт на пълномощника, чрез когото е подадена, още повече, че адв. Чолаков е и процесуален представител на ищеца по делото.

Както се посочи по-горе, основанието на извършване на престацията не следва задължително да съвпада с материално правоотношение, по което обогатилото се лице е страна. Възможно е, както е в случая, трето за правоотношението лице да получи плащането по договора, което не лишава изпълнението от основание. В този случай действителният кредитор има иск срещу лицето, което е получило изпълнението /чл. 75,ал. 2 ЗЗД/.

По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът е доказал, че е налице годно правно основание, на което е извършено плащането. Следователно предявеният иск е недоказан и подлежи на отхвърляне.

Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за лихва за забава.

С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат сторените по делото от ответната страна разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявен от С.Й.Д., ЕГН **********,*** срещу С.К.Й., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000,00 лв, дадена без основание по сметка IBAN: *** С.К.Й., ЕГН:********** в „Сосиете Женерал Експресбанк”, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.11.2016 г. до изплащане на вземането,  както и сумата 1230,10 лв. мораторна лихва за периода от 23.10.2012 г. до 02.11.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13670 по описа за 2016г. на Варненски районен съд, ХХХIХсъстав.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Й., ЕГН ********** *** сумата от 600 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК.

 

 

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: