Решение по дело №18/2021 на Окръжен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 43

гр.Видин , 16.03.2021

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  окръжен съд, гражданска колегия,  в  публично  заседание на  шестнадесети  февруари  през две хиляди  двадесет и първа година , в състав:

 

                                                                   Председател: В.В.

                                                                                         А.П.

                                                                                         В.М.    

 

при секретаря   Н.К. , като разгледа  докладваното от съдията  В.М.   в.гр.дело № 18 по описа за 2021г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Делото е образувано по  въззивна жалба от  Прокуратурата на РБ., против Решение № 680/23.10.2020 на РС –В. по гр.д № 365/2020 по описа на с.с, с което   е осъдена да заплати на  Е.Г.И.  с ЕГН  **********,  сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 893/2016г. по описа на РС – В., ведно със законната лихва,  считано от 31.07.2019г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата от 10 000.00  лева – отхвърля като неоснователен.

Подържа във въззивната жалба, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната част, като правните изводи са неправилни и неточни. Посочват, че ищецът нее доказал, че във връзка с воденото срещу него наказателно производство е претърпял такива вреди. Процесът е протекъл в разумни срокове, а самата претенция е силно завишена и не е в съответствие с принципа наложен в чл.52 на ЗЗД и трайната съдебна практика. Не е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между психическото състояние на ищеца и водения срещу него наказателен процес, не е установено ищецът да страда от депресия или друго такова психическо медицинско състояние, а само че са налице психични, психосоматични и здравословни проблеми. Това прави иска по чл.2, ал.1, т.3 то ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди неоснователен и недоказан. Събраните свидетелски показания са от негови приятели, колеги и същите не са обективни.

С оглед на това молят съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърлят предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответната по жалба страна, чрез процесуален представител адв. С. оспорва изцяло въззивната жалба като поддържа, че постановеното решение е правилно и обосновано. Ищецът в продължение на години е бил въвлечен в незаконосъобразен процес и обвинение, след което е бил оправдан поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер, като здравословното му състояние е установено от изготвената експертиза.

            Моли съда да потвърди решението.

ВОС , като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Исковете  с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за причинени  неимуществени вреди.

            С Решение № 680/23.10.2020 на РС –В. по гр.д № 365/2020 по описа на с.с, Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на  Е.Г.И.  с ЕГН  **********,  сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 893/2016г. по описа на РС – Видин, ведно със законната лихва,  считано от 31.07.2019г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата от 10 000.00  лева – отхвърля като неоснователен.

От материалите по приложеното НОХД, се установява, че с Постановление от 17.11.2015г. разследващият орган е привлякъл в качеството му на обвиняем Е.Г.И.  за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК за това, че на 13.07.2013г. в гр. В. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, а именно управител на „*“ ЕООД с ЕИК*, присвоил от „*“ ЕООД с ЕИК* с едноличен собственик на капитала Д.С.Б.  от гр. В. сумата от 22 230.00 лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, която сума представлява големи размери. Със същото постановление на И. е взета мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението му е предявено на 25.11.2015г. В деня на привличане на лицето в качеството му на обвиняем са извършени процесуално следствени действия с негово участие.

На  12.07.2016г.  прокурор при РП – В. е внесъл в РС – В. обвинителен акт срещу Е.И.  за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 893/2016г. по описа на РС – В.  С присъда № 266 от 29.05.2018г. подсъдимият И. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена с решение от 31.07.2019г. по ВНОХД № 89/2018г. по описа на Окръжен съд М. Решението е окончателно.

Разпитани са свидетели, които установяват, че във връзка с воденото  срещу  ищеца наказателно производство, същият се променил, станал по-затворен, раздразнителен, срамувал се да излиза навън. И двамата свидетели посочват, че изпаднал в депресия, получил здравословни проблеми, не можел да спи. Свидетелят Б. установява, че след оправдателната присъда, ищецът е в процес на преодоляване на  стреса, отчасти възвърнал самочувствието си.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като  последователни, обективни и логично дадени.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно- психологическа експертиза е дало заключение, че повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, е предизвикало психични, психосоматични и здравословни проблеми, дали отражение върху нарушаването на обичайния начин на живот на ищеца, последици от които има и към момента.

Вещото лице е посочило, че към момента на изследването, ищецът е с нормална степен на тревожност и средно ниво на депресия.

            Тази фактическа обстановка правилно е изяснена от първоинстанционния съд и ОС-В., препраща в мотивите си към същата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният  иск е  с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.

От доказателствата по делото е установено, че образуваното наказателно производство против ищеца е  приключило с оправдателна присъда. Същото е продължило около 3г. и 8м. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която впоследствие е отменена от първоинстанционния съд. Следователно, в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ като материално правно основание за обезвреда – правно положение, при което лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази следното:

Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице изразява се в търпене на болки и страдания от негова страна.

            При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начина по който е преживяла случилите се събития и отраженията които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира иска за основателен до уважения размер  -  3500 лв.

Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, справедливото обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди .Означава да се определи точно паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражения върху лицето. Определената сума пари в най- пълна степен следва да компенсира вредите които са причинени и настъпили в предходен момент, а съда определя  парично обезщетение за тях  при постановяване на съдебното решение.

Преди всичко следва да се съобрази обстоятелството, че срещу ищеца съответните действия във връзка с повдигнатото обвинение са осъществявани през по-продължителен  период от време,като естествено от житейска гледна точка през този период ищеца  да е изпитвал несигурност и притеснение от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяние което не е извършил, както и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство. В този смисъл са ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на близки приятели, които са    имали  преки впечатления за въздействието, което досъдебното производство е имало върху него. Свидетелите са познавали  ищеца  преди обвинението,  характера  му и неговите   възприятия обективно посочват   начина по който  му  се  отразило цялото наказателно производство .

            Съдът при определяне на обезщетението отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца не е  реализирана мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

            По тези съображения съдът намира, че предявения иск срещу прокуратура на РБ за присъждане на неимуществени вреди  правилно е  уважен в посочения по-горе размер – 3 500 лв.

Пред въззивната инстанция не се събраха доказателства, които да изменят възприетата от ВРс фактическа обстановка или да налагат друг краен правен извод.  

Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото,  Прокуратурата на РБ ще следва да заплати на Е.Г.И.  разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.

Воден от горното , Съдът

 

                             Р  Е  Ш  И  :

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 680/23.10.2020 по гр.д № 365/2020  по описа на РС –Видин.

ОСЪЖДА  Прокуратурата на РБ – С.  да заплати на на  Е.Г.И.  с ЕГН  ********** разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.

            Решението  е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                           2.