РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Благоевград, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20251200100640 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Б. В. К., ЕГН
**********, чрез адв. М. Н.-Т., против В. П. К., ЕГН **.
Навежда се в молбата, че влязло в сила на 29.01.2024 г. съдебно Решение
№ 397 по административно наказателно дело № 20221210200843 по писа на
PC - Благоевград, В. П. К. е признат за ВИНОВЕН, за това, че на 12.01.2020 г.,
около 02:30 часа, в гр. Благоевград, на ул. „Димитър Талев“, пред заведение
„Найс Плейс“, като приложил захват, при който притиснал с две ръце шията
на Б. В. К., вследствие на което настъпил ** довело до временно разстройство
за здравето, неопасно за живота’ извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; -
*** довело до временно разстройство за здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; - *** довели до временно разстройство за
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и във
връзка чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
Навежда се, че влязлото в сила съдебно решение на наказателния съд по
1
чл. 78а от НК е с последици на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 300
от ГПК и е задължително за гражданския съд относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от мотивите и изяснените в хода на наказателното производство
обстоятелства, в рамките на което е установено, че телесните увреди,
причинени на ищеца са в резултат на престъпните действия на В. П. К. се
изясняват следните факти: На 12.01.2020 г., около 00:30 часа, Б. В. К. посетил
дискотека „The Face“, намираща се в гр. Благоевград, ул. „Арсений
Костенцев“ № 7, където имал уговорка да се види с приятеля си В.
/собственик на заведението/. След около два часа престой, К. си тръгнал от
заведението към вкъщи.
Твърди се, че излизайки от дискотеката К., преминал покрай група от 5,6
младежи, които неоснователно проявили вербална агресия и започнали да го
обсъждат. Заплахите, по отношение на ищеца, били чути от негови познати,
които били също пред дискотеката - И. и О.. Същите възприели, че едно от
момчетата от групата, казало: „Ето го тоя“ и „...изчакайте да отиде към Б. и го
почваме“.
Твърди се, че когато групата младежи поела след Б. К., И. и О., които
чули заканите и подмятанията по отношение на познатия си, се притеснили да
не му навредят и ги последвали.
По пътя си, пред сградата на „Обединена българска банка“, намираща се
в близост до дискотеката Б. К. срещнал С.Б. и Б.Д., които познавал и след като
се поздравили и си разменили по няколко думи, продължил по ул. „Димитър
Талев“ в посока МОЛ „Ларго“. С.Б. и Б.Д., по пътя към дискотеката се
разминали и с групата младежи, които вървели на разстояние попътно след Б.
К. и също чули закани от групата за саморазправа с неподозиращия нищо Б.
К.. С.Б. се притеснил за К., предвид броя на момчетата, които вървели след
него и които чул, че недвусмислено си споделяли, как ще го смачкат от бой и с
Б.Д., тръгнали обратно след групата. След тях вървели И. и О..
Навежда се, че към 02:30 часа, пред заведение „Найс Плейс“, Б. К. бил
застигнат от агресивната група - от пет мъже и една жена, които го
наобиколили и започнали да го бутат и дърпат, както и да отправят обидни
думи към него. Междувременно С.Б. и Б. Д., пристигнали и се опитали да
успокоят заобиколилите К. младежи. Б. застанал пред Б. К., но с гръб към
2
него, за да го защити от нападателите. В това време ответника В. П. К., който
предвождал групата, минал зад гърба на ищеца Б. К. и му приложил захват,
при който притиснал с две ръце шията на К.. Твърди се, че Б. К. се опитал да
се освободи от захвата, но К. го притискал все по-силно и К. ****. Навежда се,
че усещайки, че Б. К. е в ***, В. К. отпуснал захвата и оставил Б. К. да падне
от собствен ръст на улицата, а именно с лице напред, при което последния ***
Твърди се, че Д. и Б. се притекли на помощ на пострадалия. Когато го
обърнали той още бил в**** Когато дошъл в съзнание, С.Б. и Б.Д., му
помогнали да се изправи и приседне на стълбището, водещо към входа на
заведението „Найс плейс. След като пострадалия се поосвестил и възвърнал
нормално дишане е закаран, от дошлия на мястото полицейски патрул, в
Центъра за спешна медицинска помощ на МБАЛ„Благоевград“.
Твърди се, че в болничното заведение кръвотечението е спряно, раната
на веждата е зашита и са направени образни изследвания. За овладяване на
мозъчната травма са извършени вливания. Назначена е медикаментозна
терапия и е насочен за домашно лечение при спазване на режим на покой,
липса на физическо и умствено натоварване. Издаден е болничен лист за
временна нетрудоспособност.
Твърди се, че в резултат на нападението, извършено от ответника В. П.
К., довело до *** и последващо падане от собствен ръст по лице на пътната
настилка, Б. К. е получил наранявания, установени в медицинското заведение
като ***
Навежда се, че полученото травматично увреждане, начина на
причиняването му и последиците от посегателството върху живота, здравето и
правото на лична неприкосновеност, засягането на честта и достойнството на
ищеца, осъществено чрез едно брутално и безпричинно нападение са се
отразили изключително тежко на ищеца и са му причинили не само физически
болки и неудобства, но и интензивни и продължителни емоционални
страдания.
Твърди се, че в първите седмици след инцидента, К. изпитвал ***
Твърди се, че на ищеца се наложило да спазва режим без каквото и да
физическо и умствено натоварване, което е затруднило удовлетворяването на
обикновените му битовите му потребности и му пречело да се развлича с
четене, гледане на телевизия, или други дейности, присъщи за човек, приведен
3
в състояние на временна нетрудоспособност.
В първите седмици от инцидента, за задоволяването на ежедневните му
нужди се е наложило да ползва помощ за елементарните си хигиенни и битови
нужди, като къпане, преобличане, хранене. Получените нараняванията на
главата - *** (**, **, **) са индикация за натовареност със сериозни
последствия и късни прояви на усложнения.
Твърди се, че инцидента му е причинил и емоционални травми не само
от физиологично естество, поради понесените физически увреди и
изразяващи се страдания от ограничения, чувство на зависимост от близките и
тежест за тях, но и с притеснения от преживяното. Спомена за последните
моменти преди да изпадне в безсъзнание не го напускал. Нощем се будел с
чувството, че не може да си поеме въздух. Сънувал кошмари, свързани с
неоправданото и неочаквано нападение. Ценностната му система, идеалите,
вярата му в младите хора и развитието на обществото се сринала в момента, в
който безпричинно бил нападнат в гръб, както се установило по- късно - от
ответника В. П. К.. Спомена за този миг, в който пред очите му преминали
като на лента всички саможертвени акции, лицата на хората, чиито животи
спасил от огнените стихии, опасностите, които преодолявал в работата си. Дал
си сметка, колко нелепо ще загуби своя животу ще изостави *** и
семейството си и как не може да направи нищо, за да спаси себе си.
Навежда се, че Б. В. К. е израстнал и възпитан в дом, в който човешкия
живот, личното достойнство и неприкосновеност са приемани като най-висша
ценност. Именно това е научен и това е следвал през целия си житейски път -
да спасява животи. Последователен, дисциплиниран и самоотвержен, след
завършване с отличие на средното си образование в Природо-
математическата гимназия в Благоевград, учи и успешно завършва висше
образование в Академия на МВР - „Пожарна и аварийна безопасност“ с
квалификация „Инженер по пожарна и аварийна безопасност“.
Твърди се, че ищеца е взискателен към квалификацията си и педантичен
по пътя на усъвършенстване на знанията и уменията си, като К. завършва
магистратура в „Университет за Национално и Световно Стопанство София“
по специалност „Икономика на сигурността“. През 2020 г. завършва
магистратура по специалността „Инженерна безопасност“ към Югозападен
университет „Неофит Рилски“. Като специалист и завършил и редица
4
обучения и курсове, свързани с професията си, представял е страната в
международни професионални състезания, десетки пъти е отличаван с
похвали и грамоти. Създал прекрасно семейство от 2009 , в което царели мир
и то плота и заедно със *** си, към времето на нападението, планирали да
имат детенце.
Твърди се, че качествата, които е проявил в работата си са
аналитичност, екипност, смелост, лидерство, трудолюбие и отдаденост на
хората, които били определящи и за това да е заема оглавяваща за региона на
Благоевград длъжност - Началник Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” I —ва степен — Благоевград към Регионална
дирекция ПВЗН - Благоевград към Главна дирекция ПБЗН - МВР. Като
ръководещ пожарната служба в региона на област Благоевград К. не само е
оглавявал, но е участвал във всички спасителни акции при пожари и аварии в
страната и в чужбина. Спасил е стотици животи. За качествата си на
професионалист и съвестен и лоялен гражданин е заслужил международно и
национално признание, като е награждаван десетки пъти.
Твърди се, че новината за среднощното му нападение се отразила
изключително негативно на авторитета му и дала отражение върху личния му
живот, засягайки психиката и емоционалното му състояние.
Преди да се изяснят обстоятелствата по процесния случая се
разнищвали различни версии, вкл. и такива, в които той бил набеден за
провокатор на среднощно сбиване. В службата му започнала вътрешна
проверка, в която давал обяснения за нелепата ситуация, в която бил поставен
от ответника и се чувствал като обвиняем. Обяснения за случката се наложило
да дава на познати, които проявявали нездрав интерес. Това го сринало
психически. Не можел да повярва, че хората, които го познавали, изпитвали
съмнения за това, че той сам е станал жертва на престъпление, че не приемали,
че той също е обикновен човек и е уязвим, колкото всеки друг. Същевременно
изпитвал срам и огорчение, за това, че е задушен до състояние да изпадне в
безсъзнание от един младеж. Изпитвал срам и отчаяние от самия акт,
извършен срещу него.
Твърди се, че К. винаги е прокламирал вярата си, че младите хора са по-
добри, по-хуманни, че следват цели на развитие към добро. Според
публичните му изявления младежите на България са еманацията, която ще
5
изведе обществото напред. Тази негова вяра била срината по най-брутален
начин. От първо лице разбрал, че надеждите му за по-добро са утопия, че
единен невинен човек - баща, син, съпруг, може да загуби живота си само
поради каприза, анархичните настроения и чувството за безнаканост на група
точно такива млади хора, в които той вярвал. Този извод, този нелеп житейски
урок е оставил непоправима тежка последица за доверителя ми, доколкото му
е отнела надеждата за по-добър живот и по- добро бъдеще.
Твърди се, че ищеца гледайки малката си дъщеричка, непрекъснато се
пита, пред какви ситуации би я изправил живота и убеждението му, че децата
на България трябва да останат в родината си е разколебано.
Навежда се, че чувството за тягостност се засилвало от ироничните
намеци на съграждани, които волно или неволно му припомняли, как
„еманацията на обществото“ за малко не го лишила от живот. Това напомняне
продължава години след инцидента и по настоящем.
Твърди се, че всяка сутрин, поглеждайки се огледалото, белега над окото
му, напомня, че по-страшна от огнената стихия е неоправданата човешка
агресия, за която никога не си готов.
Твърди се, че тези мисли, до момента измъчват ищеца, причинявайки му
негативни емоционални страдания, влияят на психическото му състояние,
будят у него чувство за несигурност и песимизъм и на общо основание
подлежат на обезвреда, поради негативното отражение върху живота му.
Дълго след преживяното Б. К. не е могъл да върне усмивката, оптимизма и
топлото отношение към хората, чувствал тревога и безпокойство
Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и емоционални
страдания, ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му.
Внезапното нападение и състоянието на безпомощност в което К. бил
приведен, както и последиците от травмите променило живота му в негативна
посока. Затворил се и се потиснал от случилото си. Ограничил контактите си с
колеги и приятели.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата в
размер на 26 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените болка, страдание, унижение и стрес, ,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 12.01.2020 г. до
окончателното плащане.
6
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва иска.
Навежда се, че e налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, което съпричиняване е в размер на 100 процента, налагащо
пълно отхвърляне на предявеният иск. Касае се до факт, който има отношение
към гражданските последици от деянието и който подлежи на разглеждане и
доказване в рамките на производството по настоящото дело. Твърди се от
ответника, че ищецът с поведението и действията си е изцяло виновен за
настъпване на вредите, чието обезщетяване се претендира.
Твърди се, че на процесната дата и излизайки от заведение в нетрезво
състояние, К. се нахвърлил с викове срещу присъстващите пред заведението
младежи с изразите: „Искате ли да ви затворя всичките?,..“, “Айде
заминавайте на некъде ....“, „Така, аре излизайте на некъде, ..., всички сте за
затвора, ... пикльовци“, „На колко години си ти бе, пикльо, а?“, „На колко
години си ти бе?“. Твърди се, че след изричането на тези думи той блъснал
приятеля на ответника В.Д., който от удара паднал на земята и се претърколил.
Докато Д. ставал, К. продължил с обидите и заканите, като крещял: „Аз ще ти
го пусна бе, пикльо, абе ей боклуци“, „Абе, ай удари ме“, „Боклуци“, „Ей,
мърльовци , след което отново ударил през лицето друг от присъстващите на
мястото младежи и правел опити да се нахвърли и върху останалите. Прави се
довод, че при тази ситуация единственият начин да защити присъстващите,
подложени на физически и вербален тормоз от страна на К., било да се опита
ответника да го хване, за да го укроти.
Навежда се, че с оглед на така описаното, единствената причина за
започване на скандала, респ. за хвата от страна на ответника, било
агресивното и нападателно /физически и вербално/ поведение на ищеца в
производството. Ако същия не бил започнал с обидите към присъстващите на
място младежи и ако не бил ударил в лицето, а после и блъснал Д. на земята,
респ. не бил отправил удари към друга част от присъстващите, нямало да се
наложи ответника да го укротява и усмирява, като се опитва да го хване, за да
не продължава да блъска и удря присъстващите. Ето защо виновен за
станалото е само и единствено К., като вредите са последица от това му
поведение. Същото било не само агресивно, но и не било предизвикано от
който и да било от присъстващите. То е последица от алкохолното опиянение,
7
в което К. се намирал към момента на събитието, В следствие употребата на
алкохол, ищецът имал некоординирани движения и реакции, както и напълно
непремерено и неадекватно поведение към околните, вследствие на които се
стигнало до уврежданията, предмет на настоящото производство. В тази
връзка изцяло неоснователни са твърденията в исковата молба, че се касае до
безпричинно нападение, тъй като такова не е имало в нито един момент. Ето
защо ответника не следва да отговаря за обезщетяване на вредите, които
ищецът претърпял заради собственото си поведение и искът се явява изцяло
неоснователен.
Ответникът оспорва посочените в исковата молба болки и страдания
като интензитет, част от тях като вид и продължителност, както и част от
посочените в молбата увреждания. Твърденията за изкривяване на носа и
проявена от това невъзможност да диша, са изцяло неоснователни.
Изключително преувеличени са и интензитетът, проявлението и времето на
осъществяване на болките и страданията, които се твърдят в исковата молба,
като в по-голямата си част същите изобщо не са се осъществили, нито пък са
продължили за времето, посочено от К., като контузиите, отоците и раните са
отшумяли в рамките на 2-3 седмици, като освен смущаване, не е имало
преустановяване на текущите дейности от ежедневието му и изложените в
иска твърдения се явяват изцяло неверни. Физическите увреждания не са
попречили на ищеца нито в ежедневието му, нито в работата, нито във
възможността сам да се обслужва. Точно обратното - **то и позивите за
повръщане, твърдяни в исковата молба, са били свързани само и единствено с
прекомерната употреба на алкохол от К. в нощта на инцидента, а не от
падането му в процесната нощ.
Оспорват се и доводите, че ищецът имал емоционални травми, които
продължават и до днес. Точно обратното - професията на К. е свързана с
ежедневен риск за живота му, което само по себе си създава емоционално
напрежение и вътрешен страх и същите няма как да са проявление само на
процесната случка. Едновременно с това - вследствие работата си, К. е
изградил силна психика, която няма как от едно падане на земята или от
временни травми в областта на главата, да бъде срината или да доведе до
промяна в ценностната му система и притеснения от преживяното, каквито се
описват в исковата молба. Доказателство затова са и последвалите скоро след
инцидента пътувания от негова страна в чужбина, постовете му в социалните
8
мрежи, които по никакъв начин не навеждат на психическа или емоционална
нестабилност, на затвореност, подтиснатост и др..
Навежда се, че без всякакво значение за предмета на спора са
обстоятелствата, касаещи професионалните квалификации на К., тъй като
инцидента не е във връзка с работата му, а е последица от неконтролируемото
му поведение вследствие прекомерната употреба на алкохол в извънработно
време. Отделно от това - още в началото на 2020 год. ищецът се е развел по
взаимно съгласие със *** си, което само по себе си опровергава твърдението
му за „прекрасното семейство“, а отделно от това - този факт сам по себе си е
повлиял негативно на ищеца и е дал отражение на поведението му, а не само
процесната случка.
Не на последно място — описаните в исковата молба тревога,
безпокойство, затвореност и др. са последица и от обявената само около месец
след инцидента пандемия от Ковид-19, която е причина не само К., но и
всички останали хора да преустановят социалните си контакти, да се затворят,
да изпитват страх и безпокойство и др., каквито се описват в исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, за него се явява
надлежен процесуален представител, изразява становище, с което подкрепя
иска и представя доказателства.
Ответникът не се явява лично, делегира процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Със съдебно Решение № 397 по административно наказателно дело №
20221210200843 по писа на PC - Благоевград, В. П. К. е признат за
ВИНОВЕН, за това, че на 12.01.2020 г., около 02:30 часа, в гр. Благоевград, на
ул. „Димитър Талев“, пред заведение „Найс Плейс“, като приложил захват,
при който притиснал с две ръце шията на Б. В. К., вследствие на което
настъпил ** довело до временно разстройство за здравето, неопасно за
живота’ извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; - *** довело до временно
разстройство за здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК; - *** довели до временно разстройство за здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и във връзка чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
9
наказание глоба. Решението е влязло в сила на 29.01.2024 г..
В настоящото съдебно производство е приета съдебно – медицинска
експертиза, от която се установява, че уврежданията на Б. К. са с
повърхностен характер, без засягане на жизненоважните органи на тялото.
Уврежданията се определят като лека телесна повреда, характеризиращи се с
****
Сочи вещото лице, че травмите на Б. К. са с различна степен на увреда и
период на възстановяване по отношение на функция и целостта на увредения
орган или структура на тялото. Разкъсно- контузните рани на дясната орбита
биха се възстановили за период межди 15-20 дни, като остатъчен хематом би
изчезнал за около 30 дни.***С бавна до липсваща регенерация. Прави
впечатление, че лицето е отказало предложената му хоспитализация. При
асфиксия могат да се наблюдават моментни, латентни и късни усложнения,
което трябва да се проследява. Установява се, че инцидента е попречил на К.
за период от може би 30 дни да бъде в оптимална кондиция предвид
служебните си задължения като част от системата на МВР, но инцидента по
скоро не е попречил емоционално на същия, който извод се обосновава са
наличието на многобройни дипломи, курсове и подготовка на служителя,
който е обучен да се справя с подобни и дори по- тежки и сложни ситуации,
засягащи здравето на граждани, на които помага и обстановката, в която се
очаква да работи и да има трезва преценка.
От разпита на свидетеля С. В. се установява, че познава Б. от много
години, повече от 15 г.., като от края на 2019 г. живее с него на семейни
начала. Сочи свидетеля, че в деня на инцидента била в командировка в гр.
Бургас, като той се обадил сутринта след инцидента да й каже, че се е случило
нещо и да не се притеснява, че е добре. Свидетеля сочи, че К. й обяснил, че е
имало инцидент, бил е нападнат, като има доста физически белези, които
твърдят същото. Изпратил й веднага снимка, като свидетеля от вида му
страшно много се разстроила и тръгнала веднага към гр. Благоевград. В
първия момент, когато го видяла, се стреснал свидетеля от вида му – той бил с
множество н*** Сочи се, че К. споделил, че болките му са страхотни,
дискомфорта му е страхотен. Имал затруднения, затрудненията били главно -
*** Сочи свидетеля, че К. имал промяна в психиката, той е човек, който
изглежда непоколебим, силен, борбен, усмихнат, позитивен, перфекционист
10
във всичко, което прави, но изведнъж бил сринат, обезверен, смачкан
психически, засрамен от случилото се. Въпреки, че той няма вина, но го било
срам, че е допуснал да се случи това нещо с него. Животът му не продължил
както бил преди това, той се затворил. Всички, цялото семейство, неговите
близки и приятели, се опитвали да бъдат до него, да разговарят на различни
теми, да го разсейват, но той се затворил страшно много, ограничил до
миниум контактите си, само до семейството и един-двама приятели.
Терзанията най-вече му били за това, че той винаги е гледал на света като цяло
с добро, особено на младежите, толкова много е помагал на младежите за
кандидатстване на работа, без значение за какво. И изведнъж случващото се
това нещо с него именно с младежите, го накарало да се обезвери за бъдещето
на България, за младежите на България. Обезверявал се за това, че може
отново да се случи това нещо, и дали ще бъде същия изход или не. Обезверява
се, че детето му живее в тази среда, че навън може да му се случи това нещо
на детето му, както и на други. Сочи свидетеля, че от инцидента К. не е същия
човек, въпреки че са минали 5 години, но продължава да се отразява, той не се
усмихва, постоянно е замислен, леко негативен, не се доверява на нови
приятели и запознанства, държи си един определен кръг хора. Гледа много да
не говори за случилото се, когато го прави се опитва да убеди хората, че го е
приел, но на практика това не е
така. Сочи се, че в продължение на месеци той не можел да спи, до ден
днешен е така, но тогава повече, събуждал се през минути, опитвал се отново
да заспи, изпитвайки и физически болки, които не му позволявали да заспи, но
поради нарушение на психиката, той не можел да си представи как ще заспи и
на следващия ден ще се събуди и ще осъзнае, че това не е било сън и може да
се случи отново и на всеки.
Сочи свидетеля, че К. в работата е виждал много неща, но това, което е
видял и изпитал тогава, не може да се сравни с това, което вижда по време на
работата си. Имало намеци, имало подхвърляния, подигравки са дочували, не
от приятели, от по-широк кръг хора, подигравки за това, че виждаш ли едни
мъж като канара, е позволил някакви хлапета да го набият, такива били
подмятанията и това допълнително го затваряло още повече, защото не знаел,
че този имидж, който е градил с години пред свои колеги, познати и
обществото как ще се отрази, и дали те ще повярват на него, че това е един
нелеп инцидент, че той е попаднал на грешното място в погрешното време,
11
или ще повярват на младежите, че той по някакъв начин ги е провокирал.
Свидетеля сочи, че към месец 01.2020 г. К. и *** му били в развод.
Влияел му е този развод, той е много емоционален човек, той е силен и на
външен вид и е страхотен професионалист, но бил много чувствителен човек.
Осъзнато било взето това решение и от двете страни за този развод. Сочи, че
К. е прекарал с бившата си съпруга повече от 20 години и тази житейска
промяна му повлияла, но само на настроението му влияела, не на психиката.
На настроението му влияела, от време на време се замислял. Сочи свидетеля,
по думите на К., въпросната вечер за 5 мин. се е отбил да поздрави въпросния
управител на заведението или шеф на заведението, като се е възстановил
физически два - три месеца след инцидента. Състоянието му на затвореност
след инцидента, това е промяната. Той обувал със страшно много хора има
много приятели, и изведнъж допуска до себе си да му идват на гости
ограничен кръг хора, той изпитвал дискомфорт дори, когато говори по
телефона, защото не можел да говори. Този период бил по-малък, около 2-3
седмици. Две-три седмици бил в болничен, след което е тръгнал на работа.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От разпита на свидетеля Б.К. се установява, че за инцидента разбрала от
К., който и е брат, като бил със зашита вежда, подуто око, бил много блед и в
очите му виждала изплашена физиономия. Това е в първия момент, когато го
видяла - м. 01.2020 г., събота срещу неделя и на другия ден го видяла. Било
през деня, веднага след като научила. Първо разбрала, че е бил в спешното, че
е припаднал, че е бил в безсъзнание. Това го разбрала от майка й. Посещавал
го, тъй като били много близки. Такова нападение никой не е очаквал срещу
него, защото той има име в града, създал си е такова име, не само в града, а в
цялата област. Той е бил против насилието винаги. Сочи се, че К. се нуждаел
от помощ, трябвало да са около него, защото бил*** около месец. Това, което
се е случило, не го е очаквал. В първия момент не е осъзнал какво се е случва.
Бил е нападнат от няколко момчета, които са го нападнали в гръб и падането,
изпадането в **, той няма как да го опише. В спешния център е бил шит над
12
веждата, той все още има *** Имало промяна в брат й след инцидента, той е
бил човек на справедливостта, така са израснали, към това се е стремял,
винаги е дължал името му да е чисто и не е влизал в спорове с никой, никога.
И в един момент се случва нещо такова с него, нормално е да има промяна в
него. Има промяна, той станал по-затворен, трябвало да води разговори. И до
ден днешен е по-затворен и по-различен. Сочи се, че К. споделил на сестра си,
че се е страхувал за живота си, защото след такова нападение, което не
очакваш няма как да не се страхува. Бил е много по-затворен, държи се много
по-различно въпреки, че влиза в пожари без страх и спасява човешки животи,
когато излезе навън той има страх да се отпусне, има страх и да се забавлява,
има страх и за детето си, което в момента има, защото не знае какво може да
му се случи всеки един момент. Изпитва страх за близките си. Те винаги са
били загрижени едни за други като семейство, но след инцидента той е
притеснен, винаги има едно на ум, че нещо може да се случи и винаги го
изтъква, винаги го казва, не само на сестра си. Той е личност, която общува с
всякакви хора и е комуникативен, но след всичко, което се случило, той
ограничил доста контактите, защото той някак си се затворил в себе си и това
му подействало много психически. Той се чувства несигурен, че всеки един
момент може да се случи нещо с него, с неговото семейство. Не знае дали е
точната дума „страхлив“, изплашен е от тогава насам. Той се пуска първи в
пожар и в спасяването на животи, но за такава сигурност някой си да дойде да
те нападне, има такъв страх и притеснения. Преди това имал по-различно
мислене по отношение на младежите, бил доверчив, широко скроен, бил с
много по-положителни емоции към по-младите хора. Сега е с много по-
резервирано отношение и емоции.
Сочи свидетеля, че брат й е имал повече от 500 пожара, катастрофи и
земетресения, в които спасява животи и не веднъж и публично е казвал, че
когато тръгваш на пожар трябва да си луд, за да нямаш страх, просто трябва да
имаш сърце и смелост,
за да влезеш и да направиш, всичко което трябва. За много дълъг период той
ограничил контактите си с хора, като около около 1 месец след инцидента не
бил на работа. След това и до ден днешен той се държи по по-различен начин.
Той до ден днешен е по-различен човек.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
13
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От разпита на свидетеля В.Д. се установява, че през 2014 г. - 2015 г. в
Математическа гимназия – Благоевград се запознал с В. К. и от тогава са си
приятели. Спортували са заедно по различни спортове, в между училищни
игри са ходили и от там имат по-силна връзка. К. не го познава, след самата
случка, непосредствено след нея разбрал кое е лицето. Случката била м. 01.
2020 г., помни месеца, защо поводът, по който излезли бил, че имал един
приятел, който имал рожден ден. Празнували в гр. Благоевград, дискотека „Дъ
фейс“, която е непосредствено до „Купола“. Били свидетеля, В., приятелката
му В., Н. Имало и други гости на рожденния ден, като след 02.00 часа
напуснали заведението и с И. от улицата на ляво хванали и продължили към
Младежкия дом, защото преценили, че на там ще продължат купона. Ходели
на разстояние от другите, те тръгнали първи, а другите ходили след тях на
разстояние около 30-40 метра. При заведение „Найс плейс“, което се намира
на първото кръстовище срещу „Космос“, преди „Б.“, има едни стълби пред
„Найс плейс“, свидетеля по какви причини, приближил се към г-н К., докато
си говорил с И., докоснал К. по рамото, от близко разстояние потърсил
контакт, при което той се обърнал, не си спомня какво му е казал свидетеля, и
К. му казал: „Какъв си ти бе, пишльо?“. Свидетеля го погледнал стъписан и
после казал: „Какъв си ти? Изчезвайте от тук, да не ви заключа.“. При тези
думи свидетеля получил едно леко изблъскване от К., в частта на гърдите леко
го побутнал, направил стъпка назад и при втория път когато гръмогласно
говорел К.: „Какъв си ти бе, пикльо? На колко години си ти бе ?“ И след
първото изблъскване, втория път го блъснал, направил свидетеля салто през
гръб, даже си ударил главата. Сочи свидетеля, че К. си ходел леко напред и те
се приближили отзад, не помни свидетеля по каква причина го е докоснал.
Сочи се, че като направил свидетеля салто и И. П. се застъпил за него и му
казал: „Ти какво правиш?“ И той казал: „Ще видиш какво правя като ви
заключа всичките.“. И след малко Б. изплескал шамар на И.. След шамара Н се
затичал, защото шамара се чул по целия център. К. не бил там. И след шамара
пак го питали: „Какво правиш?“. Той не спирал да крещи. Сочи свидетеля, че
К. лъхал на алкохол. Сочи се, че К. се появил след втория шамар, не е имало и
14
минута, бързо се появил, като К. минал отстрани до него, имало хора пред
свидетеля и не виждал директно, и го хванал да го озапти. Имало и други хора
на центъра, впоследствие се насъбрали, тези шамари отекваха по целия
център, те се чували. К. се появил, слушал че К. го бил хванал, след което чул:
„В., пусни го. Пусни го“. К. бил проснат на земята, не знае дали сам е станал
от земята.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като са последователни и житейски логични. Субективните възприятия на
свидетеля по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се.
От разпита на свидетеля В. се установя, че познава К., защото имат
роднинска връзка, той е втори братовчед на баща й. Сочи се, че К. го познава
от 2019 г., живее с него на семейни начала от няколко години. По това време
били гаджета. Сочи се, че на стълбите на „Купола“ и лавката, около 01,00 часа
през нощта в гр. Благоевград, на 11-ти срещу 12- ти Януари 2020 г., се
отправили към дискотека „Левъл“. Не били заедно, тръгнали са по двама, по
трима, като чули, че нещо се случва, чували крясъци: „Знаете ли кой съм? Ще
ви заключа всички.“. От другата страна на сградата при заведение на „Найс
плейс“, малко преди „Б.“. Н, В. и свидетеля тръгнали към посоката на
случващото се. Заварил Б. и В., Б. К. буйствал, имало и крясъци. Не е видяла
свидетеля физическия сблъсък, била назад, когато се приближила, К. бил
доста буен. В. го хванал, за да спре да ръкомаха, да обижда хората. В. го
хванал, за да спре и след като го пуснал, той паднал. След като паднал,
секунди престоял на земята, 5-10 секунди, след това В. и Н го вдигнали. Той
носел една кожена чантичка, дали му я, когато вече седял на стълбите. Питали
го дали е добре, но не си спомня какво е отговорил. Той бил в съзнание. Сам
К. отишъл до стълбите и седнал. Дошла патрулка, която се движеше в посока
Община Благоевград, К. се качил в патрулката на задната
седалка, и патрулката тръгнала. На самоход К. се качил в патрулката. Доста
агресивно се държал К., със словесни нападки към всички, които били там. К.
бил пиян, защото той се държал неадекватно, защото крещял: „Знаеш ли кой
съм аз? Искате ли да ви заключа всички?.“.
Сочи свидетеля, че от леля си и от баба си знае, че още няколко седмици
е бил в чужбина, имал е пътуване, бил е в Англия. С приятели е пътувал, не са
15
били с униформи. Свидетеля е виждала К. 2-3 дни след инцидента, е викал
баща й пред тях и му е казал да внимава свидетеля какво ще каже.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От разпита на свидетеля Ч. се установява, че с В. К. се познават от 7
СОУ, като с Б. се познава от фитнеса. Лично не го познава, но го е виждал във
фитнеса. Не са комуникирали. Били на рожден ден на В.М. в дискотека „Дъ
фейс.“ След 02,00 часа решили да се преместят в друга дискотека, в „Левъл“.
Движейки се след В. и В., видял как Б. бута В. и той пада назад, претъркулва се
назад. Не е имало физически сблъсък. Сочи свидетеля, че И. пита Б. какво
става и Б. му ударил шамар, без да пита нищо, при което свидетеля се затичал,
като Б. към И. се обърна с: „Мьрльо, пикльо.“. Сочи свидетеля, че В. паднал и
се изправил, като К. не спирал да заплашва, че ще ги заключи всичките, викал
„Какви сте вие, пикльовци.“. Той удари още един шамар на
И., като свидетеля бил отстрани, като бутнал през хората Б., не конкретно.
Свидетеля сочи, че Б. тръгнал към него от близо и В. минал зад него, и го
хванал през рамената да го успокои, да не буйства, за това го хванал. Държал
го 5 секунди, след това го пуснал и Б. залитнал. Пуснал си ръцете и си ударил
ръцете. Те му помогнали след това да се изправи, подали му чантичката.
Оставили го на една пейка пред „Найс плейс“. Изправили го и си тръгнали.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като са последователни и житейски логични. Субективните възприятия на
свидетеля по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се.
От приетото по делото веществено доказателство – видеозапис се
установява, че в тъмната част на денонощието снимащия клипа се движи по
пешеходната част на центъра на гр.Благоевград, снимайки ще приближава към
група хора с тъмни дрехи, само един от тях, който е в гръб е облечен с бяла
грейка с качулка на главата. Приближавайки се снимащия към групата се чува
Чува се мъжки глас, който казва на висок глас: „Аре изчезвайте, не ме
гледайте, да не видите проблеми, да не ви затворя всичките, пикльовци. От
16
ляво към първоначалната група пристигат и други хора. Чува се отново
мъжкия глас: На колко години си ти бе, пикльо? На колко години си ти бе.
Еееее.“. Като в същия момент се вижда мъж с тъмни дрехи да бута по гърдите
друг мъж, по–нисък от него, който е с черно долнище и зеленикава по-тъмна
грейка нагоре, с качулка на главата, който пада по гръб на земята. Мъжът става
от земята и отива към групата хора. „Аз ли го бутнах, бе пикльо? Абе ей,
пикльовци. ... Пикльовци.“ Чува се друг мъжки глас: „Кого буташ, бе?“, мъжът
е с черни дрехи с тениска с къс ръкав. В същото време към него се
приближава мъж облечен с черно кожено яке, светли дънки и бели обувки,
който се обръща към мъжа с черните дрехи и с тениска с къс ръкав и казва:
„Айде удари ме, бе, удари ме“, „Ей, посерко“, приближавайки се към първия
мъж. В същото време към тълпата от мъже се приближава още един мъж,
видимо по-висок от другите, облечен с бяла риза с дълъг ръкав и черно
долнищи/дънки с черни обувки. Около тях има и други мъже. Чува се първия
мъжки глас: „Ей мърльовци“. Чува се друг мъжки глас: “Какво бе“ и друг
мъжки глас: „Не ми викай какво бе.“. Другите мъже се опитва да отдалечат
един от друг двамата. Струпали са се около тях. Чува се трети мъжки глас: „Ей
ей стига, стига“. На записа се вижда, че нещо се случва между мъжа с черното
яке и светлите дънки и мъжа с бялата риза и черните панталони. На записа се
чуват различни гласове, говорещи едновременно, но не може да се разбере
точно какво се казва. Един мъж, облечен в черно побутва мъжа с бялата риза,
за да го отдалечи от мъжа с черното яке и светлите дънки. Чува се мъжки
глас: „Спокойно, спокойно“. Чува се мъжки глас: „Ей, ей..“ Друг мъжки глас:
„Оставете ги намира, моля ви.“ Друг глас: „Хвани го, хвани го.“ В този
момент записът се отклонява от събралата се тълпа и се вижда само главната
улица, но се чува друг глас: „Ти кой ще буташ, бе?“. Записът пак се връща към
групата мъже, но е треперещ и не може да се види какво точно се случва, само
се чува мъжкия глас: „Еййй еййй.. Ще ви е.... майката бе.“ След което на
записа се вижда, че вече не са се скупчили мъжете на едно място, а са
раздалечени и не се чува нищо.
От правна страна, съдът намира следното.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото - спорното материално право е
правото на увредения да иска обезщетение за вредите- неимуществени, от
причинителя на увреждането, която правна квалификация е чл. 45, ал. 1 от
17
ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, по втория иск – това е правото на вземане за
лихви, която правна квалификация е чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Влязлото в сила съдебно решение на наказателния съд по чл. 78а от НК е
с последици на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 300 от ГПК.
Постановеното решение на наказателния съд, обуславя извод за осъществен
състав на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда по наказателно дело има доказателствено
значение за вината, противоправността и деянието на извършителя на
престъплението. В този смисъл е установено по несъчнен начин основанието
но иска - виновно и противоправно осъществен деликт, тоест основанието на
иска е установено.
За да възникне деликтната отговорност, следва да са налице и останалите
елементи от състава- причинна връзка и вреда.
Разпитани са по делото свидетели В. и К.а, както и изслушаната съдебно-
медицинска експертиза, установяват наличието на вреди и причинна връзка с
деянието. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е
обективно, логично и кореспондира с останалия доказателствен материал.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите ангажирани от страните
доказателства поради неотносимостта им към предмета на спора, тъй като
установяват обстоятелства, извън предмета на доказване – фактите за
наличието на деяние, противоправност и вината на дееца са установени в
наказателното производство със съдебно решение, поради което същите не
могат да се опровергават в настоящия процес с гласни доказателства и други
доказателствени средства. Влязлото в сила съдебно решение на наказателния
съд по чл. 78а от НК, което има за последици на влязла в сила присъда и по
смисъла на чл. 300 от ГПК, обуславя извод за осъществен състав на деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД – наличие на виновно и противоправно осъществен
деликт, а именно, че В. П. К. е признат за ВИНОВЕН, за това, че на 12.01.2020
г., около 02:30 часа, в гр. Благоевград, на ул. „Димитър Талев“, пред заведение
„Найс Плейс“, като приложил захват, при който притиснал с две ръце шията
на Б. В. К., вследствие на което настъпил ** довело до временно разстройство
за здравето, неопасно за живота’ извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; -
*** довело до временно разстройство за здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; - *** довели до временно разстройство за
18
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и във
връзка чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
Проведе се доказване на вреда и причинната връзка на последната с
деянието.
Вредата е отрицателна промяна, която настъпва в засегнатото благо и е
неблагоприятна за неговия носител. Телесната цялост на ищеца е увредена,
като деянието на ответника, извършено на 12.01.2020 г., чрез прилагане на
захват, при който притиснал с две ръце шията на Б. В. К., вследствие на което
настъпил ***, изразяващи се в: - ***
При така изяснените обстоятелства за характера на увреждането и на
последиците от него, настоящият състав намира, че справедливия размер на
неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева. Обезщетенията се присъждат
по правило заради възможността да бъдат поправяни нанесените вреди, но
при неимуществените вреди е невъзможно да стане тяхното отстраняване по
начин, както е при имуществениге, поради което обезщетението се присъжда
по справедливост. То представлява известно компенсиране за загубеното,
макар и под такъв вид.
Неимуществените вреди представляват претърпените физически болки и
страдания от пострадалия в резултат на нараняването му, душевните
страдания в резултат на последиците от нараняване или накърняване на
доброто име, чест и достойнство, правото на живот и пр..
В конкретния случай, в резултат на деянието пострадалия е понесъл
физически и нравствени болки и страдания. С деянието е настъпил *** довело
до *** контузия с изразен травматичен оток, кръвонасядане на клепачите на
дясно око и вътрешния край на дясна вежда, контузия с оток на носа и
ограничено по площ кръвонасядане, разположено напречно в основата на
носа; - контузия с оток и охлузване под брадичката, в горната трета на шията.
В резултат от захвата, е настъпило мозъчно сътресение, влошаващо
качеството на живот, тъй като то се проявява с нарушение на фокуса,
равновесието и движенията. Уврежданията са, както установява заключението
на вещото лице, че травмите на Б. К. са с различна степен на увреда и период
на възстановяване по отношение на функция и целостта на увредения орган
19
или структура на тялото. Разкъсно- контузните рани на дясната орбита биха се
възстановили за период межди 15-20 дни, като остатъчен хематом би изчезнал
за около 30 дни. Счупените носни кости, при липса на разместване на носната
преграда 30 дни, като най- дълго време би отнело мозъчното сътресение,
което при дори временна загуба на съзнание засяга мозъка и би могло да
причини увреда за период между 30 и 60 дни в зависимост от това как би
реагирал организмът на лицето и в зависимост от продължителността на
асфиксията.
Съдът, като взе предвид възрастта на пострадалия към момента на
непозволеното увреждане, обстановката, при която е настъпило увреждането,
характера на причиненото увреждане, служебното му положение,
претърпяното ограничение на личните права от ищеца и свързания с нея
период на страх и страдание, претърпените страх и страдания, както и
общественоикономическите условия в страната към момента на извършване
на деянието, и с оглед критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди на ищеца е необходима сумата от 26 000.00 лв.. За тази сума искът с
правно основание чл. 45 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв, следва
да бъде уважен.
От друга страна, ответникът не установи възраженията си, обуславящи
намаляване на размера на вредата.
Ответникът, направил възражение за съпричиняване, чието доказване е в
негова тежест, съдът намира, че не успя да установи при условията на пълно и
главно доказване, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредите или за тяхното увеличаване. По делото са приложени видеозаписи от
охранителните камери на заведение, като се виждат няколко лица, чиято
самоличност не е установена, като има размяна на реплики. От описания
снимков материал не може да се установи безпротиворечиво, че ищецът е
представлявал заплаха за ответника, че го е нападнал или че му е пречел да се
движи, застрашавайки безопасността му. Дори да е отправил обиди или устни
провокации към него или негови приятели, както посочват свидетелите В., Ч.
и Д., това поведение не може да се счете за съпричиняване, тъй като не дава
основание за иницииране на физическа саморазправа и нанасяне на захват с
две ръце около шията на Б. В. К. до съдов синкоп – припадък, след което
20
освобождаване на захвата и оставяне на Б. К. да падне от собствен ръст.
При това положение ответникът следва да отговаря за пълния размер на
причинените вреди.
Съдът приема, че при задължението за непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната
лихва от момента на увреждането- по аргумент от разпоредбата на чл. 86 и чл.
84, ал. 3 от ЗЗД. При непозволено увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 от ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица. В тази връзка, лихвите се явяват компенсаторни, а не- мораторни,
и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на непозволеното
увреждане. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че ищеца
претендира законна лихва за забава, считано от момента на непозволеното
увреждане- 12.01.2020 г., то следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответникът следва да бъдат
възложени разноските за държавна такса и депозит за вещо лице, според
изхода на делото, в размер на 800 лв.
По направеното искане за заплащане на възнаграждение за адвокат на
ищеца н ааснование чл. 38 ЗАдв., съдът намира, че същото е основателно за
размер от 1000 лв. с ДДС, предвид фактическата и правна сложност на делото,
съобразявайки и извършените от процесуалния представител действия.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ** да заплати на Б. В. К., ЕГН **********,
сумата в размер 26 000.00 (двадесет и шест хиляди) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника с деяние,
извършено на 12.01.2000 г., около 02:30 часа, в гр. Благоевград, на ул.
„Димитър Талев“, пред заведение „Найс Плейс“, като приложил захват, при
който притиснал с две ръце шията на Б. В. К., вследствие на което настъпил
***, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.01.2020 г., до
21
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ** да заплати на адвокат М. Б. Н.-Т., САК,
сумата в размер на 1000 (хиляда) лв. с ДДС, представляваща възнаграждение
за адвокат.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ** да заплати по сметка на Окръжен съд -
Благоевград сумата в размер на 1040.00 (хиляда и четиридесет лева) лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ** да заплати по сметка на Окръжен съд -
Благоевград сумата в размер на 800.00 (осемстотин лева) лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /
чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
22