№ 24
гр. Р. , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и пети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000053 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.
Р.нският районен съд с решение № 260429 от 19.11.2020г. по гр. д. №
6946 по описа за 2020г. осъжда ответника „Б.“ ООД-Р. с ЕИК *** да заплати
на ищеца „И.Д."ЕООД-Р.. /в несъстоятелност/ с ЕИК *** сумата в размер на
5000 лв. - обезщетение за ползване на недвижим имот с идентификатор *** и
площ от 190 кв.м., представляващ дърводелска работилница, находяща се в
бивша производствена база на ищеца *** в гр. Р. дължимо за периода от
22.12.2017 г. до 18.03.2019г. ведно със законната лихва върху сумата от
завеждането на иска 22.11.2019 г. до окончателното плащане, както и 64,84
лв. - разноски по делото и отхвърля иска в останалата му част - за горницата
до 15421.50 лв. и за имота с идентификатор ***
Делото в окръжния съд е образувано по въззивна жалба на „И.Д.“ ЕООД
- в несъстоятелност ЕИК ***, представлявано от синдика И. Х. Г., срещу
решение № 260429/19.11.2020г., постановено по гр.д. № 6946/2019г. по описа
на Районен съд - гр. Р., в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени
от „И.Д.” ЕООД - в несъстоятелност, за горницата до 15421.50 лв., както и за
имота с идентификатор *** Жалбоподателят счита решението в
1
отхвърлителната част за неправилно и излага подробни съображения. Моли
окръжния съд решение № 260429/19.11.2020г., постановено по гр.д. №
6946/2019г. по описа на Районен съд - гр. Р., да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени исковете на „И.Д.В.“ ЕООД - в несъстоятелност и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени
до установения в производството размер, като „Б.“ ООД с ЕИК *** бъде
осъдено да заплати на „И.Д.В.“ ЕООД - в несъстоятелност ЕИК ***,
представлявано от синдика И. Х. Г., сумата от 5845.68 лв., представляваща
горницата над присъдения размер от 5000.00 лв. до установения размер от
10845.68 лв. на дължимото обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за ползването
на имот с идентификатор *** и площ от 190 кв.м. в периода от 22.12.2017г. до
18.03.2019г., и сумата от 4531.36 лв., представляваща обезщетение за
ползването без основание през същия период на имот с идентификатор ***и
площ от 79 кв.м., заедно със законната лихва върху дължимите парични
вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени всички разноски в
първоинстанционното и въззивното производства.
„Б.“ ООД ЕИК ***, представлявано от управителя З.Д., подава жалба
срещу Решение № 260429 от 19.11.2020г. на
Районенсъд по гр. д.№ 6946/2019г. в частта, с която търговско дружество „Б.“
ООД ЕИК *** е осъдено да заплати на ищеца „И.Д.“ ЕООД ЕИК *** сумата
5000 лв. обезщетение за ползване на недвижим имот представляващ
дърводелска работилница, находяща се в бивша производствена база на
ищеца за периода от 22.12.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от завеждането на иска - 22.11.2019 г., до окончателното
плащане. Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за
необосновано, незаконосъобразно и несправедливо. Моли окръжния съд да
измени решение № 260429 от 19.11.2020г. по гр. д. № 6946/2019г. на районен
съд гр. Р. и да отхвърли иска за обезщетение за периода от 24.04.2018г. до
18.03.2019г.
Не са подадени писмени отговори на въззивните жалби.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното
първоинстанционно решение, събраните по делото доказателства и доводите
2
на страните и прие следното:
Жалбите са подадени в законния срок от надлежни страни по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
Въззивните жалби са процесуално допустими. Същите са редовни - съдържат
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Предмет на делото е осъдителен иск срещу „Б.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище в гр. Р. и адрес на управление гр. Р. - 7000, ***, представлявано от
управителя - З.М.Д., да заплати на „И.Д.“ ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ***, сумата общо от 15421,50
лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на част от сграда
с идентификатор *** - дърводелска работилница с площ от 190.00кв.м. и
сграда с идентификатор ***- шивашка работилница с площ от 79.00 кв.м.
находящи се в бившата производствена база на „И.Д.” ЕООД - в
несъстоятелност в гр. Р., ***, за времето от 22.12.2017г. до 18.03.2019г.,
заедно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
На 22.05.2017г. бил сключен договор за наем, съгласно който „И.Д.“
ЕООД в несъстоятелност, представлявано от синдика И.Г., предоставя на „Б.“
ООД, представлявано от З.Д., за временно възмездно ползване
производствени помещения, представляващи част от сграда с идентификатор
*** със застроена площ 190 кв. м. и част от сграда с идентификатор *** със
застроена площ 210 кв. м., находящи се в производствената база на
наемодателя в гр. Р.. Имотът ще се ползва от наемателя за изработка на
леярски модели и екипировка от дърво и други материали. В 5-дневен срок
след прекратяване на договора наемателят е длъжен да предаде обратно имота
на наемодателя. Уговорена е наемна цена 760 лв. на месец. Срокът на
договора е 6 месеца – от 22.05.2017г. до 21.11.2017г.
На 19.12.2017г. синдикът на „И.Д.“ ЕООД издал заповед № 5, с която
разрешава достъпа до територията на производствената база на дружеството в
несъстоятелност само в работни дни за времето от 8:30 до 17:30 часа на
определи лица, между които е „Б.“ ООД, като на последния е разрешено да
3
влиза и с конкретен лек автомобил, собственост на З.Д., както и на Т.Р.Г.,
който извършва дейност в наетите помещения по силата на граждански
договор. Синдикът забранява достъп до базата на други лица, както и
внасянето и изнасянето на всякакви движими вещи без предварително
съгласие на синдика.
На 22.12.2017г. страните по делото сключили споразумение за
прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие и предвидили
разсрочено плащане на неплатените три месечни наема.
На същата дата 22.12.2017г. синдикът на „И.Д.“ ЕООД съставил
протокол след оглед и констатирал, че е освободен единият от двата наети
обекта – част от сграда с идентификатор *** 210 кв. м., но продължава
ползването на другото помещение, представляващо част от сграда с
идентификатор *** дърводелска работилница с площ 190 кв. м. „Б.“ ООД е
заело съседната на дърводелската работилница сграда с идентификатор
***със застроена площ 79 кв. м – шивашка работилница, където са
складирани стоки, материали и други движими вещи на дружеството.
Вещи, намирали се в дърводелската работилница, са били предавани с
протоколи на трети лица съответно: на 11.05.2018г. на С.А., на 17.05.2019г. на
В.Д., на 18.09.2018г. на „Х.“ ЕООД.
На 31.01.2019г. „Б.“ ООД изпратил писмо по телепоща (удостоверяваща
съдържанието) до „И.Д.“ ЕООД в несъстоятелност с оплакване, че се
задържат машини, наети от „Е.С.“ ООД и обезщетението за лишаване от
ползване в размер 4 л в. на квадратен метър е двойно по-високо от наема,
поради което следва да се намали от 2280 лв. на 1140 лв.
Синдикът отговорил с уведомление, че обезщетението 4 лв. на
квадратен метър е определено на база съдебни решения срещу други
наематели на обекти на територията на предприятието, и потвърдил, че за
ползването на 269 кв. м. се дължиш обезщетение 1076 лв. на месец.
С постановление за възлагане синдикът е възложил на купувача „Д.Т.“
АД 70,8934% ид. ч. от поземления имот на *** заедно с построените в него
сгради. Датата на постановлението вероятно е сгрешена – не е 18.03.2018г., а
4
18.03.2019г., видно от описанието на вносните бележки.
Синдикът определя размера на обезщетението за ползване за периода от
22.12.2017г. (датата на прекратяване на договора) до 18.03.2019г. (датата на
прехвърляне на собствеността на трето лице с постановелние за възлагане)
4лв. за 269 кв. м. или 1076 лв. на месец.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно
заседание взема становище, че искът е неоснователен, тъй като синдикът на
„И.Д.“ със заповед е попречил да се изнесат вещите и да се опразни наетото
помещение. Ответникът отрича в шивашката работилница да е имало негови
вещи или на негови клиенти.
Вещо лице оценител на недвижими имоти дава пазарна стойност за наем
на 1 кв. м. 3,90 лв. на месец. Така месечният наем за дърводелската
работилница от 190 кв. м. е 741 лв., а за шивашката работилница – 308 лв. или
общо 1049 лв. При средно претеглена стойност съчетана с другия използван
от вещото лице метод на оценяване – метод на дохода – вещото лице дава
заключение за среден пазарен наем на месец за процесния период за първото
помещение 730 лв., а за второто – 305 лв., общо за двете – 1035 лв.
Свидетелят В.Д. свидетелства, че през месец май 2018г. взел поръчаните
кошери от завод „И.“ в присъствието на З.Д., на когото поръчал изработката,
и пазач, който отключил. Не може точно да определи помещението, откъдето
били извадени кошерите, било малко помещение около 60 кв. м. и изглеждало
като дърводелска работилница с машини, талаш и прах.
Окръжният съд прави следните фактически и правни изводи:
Ищецът представя като доказателства за ползването от ответника на
сграда с идентификатор ***шивашка работилница с площ 79 кв. м. протокол
от 22.12.2017г. и протокол от 17.05.2018г. за предаване на пчелни кошери на
В.Д., които се намирали в тази сграда. Двата протокола са съставени от
синдика. Те са едностранни частни свидетелстващи документи, които
установяват обстоятелства, изгодни на ищеца, поради което не могат да
докажат тези обстоятелства при наличното оспорване от ответника. Синдикът
е длъжностно лице – орган на съда по несъстоятелността, но официална
5
удостоверителна власт за такива обстоятелства законът не му предоставя,
поради което тези протоколи не са официални свидетелстващи документи.
Тези протоколи като частни свидетелстващи документи можеха да докажат
успешно посочените в тях факти, ако бяха подписани и от ответника или от
нотариус. Свидетелят В.Д. не може да опише точно помещението, от което е
получил поръчаните кошери. В двустранния приемо-предавателен протокол,
подписан на 17.05.2018г. от В.Д. и от З.Д. не е посочено помещението,
откъдето се вземат и предават кошерите. Това е посочено в едностранния
протокол на синдика от същата дата, който не може да служи за
доказателство за този факт, както се посочи горе. Следователно обоснован е
изводът на районния съд, че по делото не е доказано ползването от ответника
на помещение „шивашка работилница“ с размер 79 кв. м. част от сграда с
идентификатор *** Неоснователен е искът за обезщетение за лишаване от
ползване за това помещение.
Помещението „дърводелска работилница“ с площ 190 кв. м. част от
сграда с идентификатор *** е ползвано от ответника през процесния период
без основание. Протоколите за приемо - предаване на трети лица на вещи,
държани в това помещение от ответника след датата на прекратяване на
договора, доказват факта на ползването. Ответникът признава ползването на
това помещение в писмото по телепоща от 31.01.2019г. и спори само за
размера на поисканото обезщетение. Помещението е с индустриално
предназначение. Заповедта на синдика ограничава ползването на
помещението за ответника извън нормалното работно време, но не и за
времето от 8:30 до 17:30 часа. Няма доказателства ответникът да е искал от
синдика достъп до имота с цел освобождаване и такъв да му е отказван.
Обосновано районният съд е приел, че за периода от датата на
споразумението за прекратяване на договора 22.12.2017г. до датата на
прехвърляне на собствеността на имота на трето лице на 18.03.2019г.
ответникът дължи обезщетение за лишаване от ползване. Размерът на това
обезщетение се определя на база среден пазарен наем, тъй като именно
стойността на средния наем пропуска да получи собственикът на имота
поради неоснователното задържане на имота от наемателя след прекратяване
на договора.
Средният пазарен наем, определен от вещото лице за това помещение, е
6
730 лв. на месец. Исковият период включва 14 пълни месеца, за които се
дължи обезщетение 10220 лв. и 22 дни от 15-тия месец, за които се дължи
обезщетение 538 лв., или общо 10738 лв. В този размер е основателен искът
за обезщетение. Решението на окръжния съд е да присъди още 5738 лв.
обезщетение за лишаване от ползване на дърводелската работилница.
Мотивиран така Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260429 от 19.11.2020г. по гр. д. № 6946 по описа
за 2020г. Р.нския районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за сумата
над 5000 лв. до 10738 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.“ ООД ЕИК *** гр. Р., ***, представлявано от З.Д., да
заплати на „И.Д.“ ЕООД - в несъстоятелност ЕИК ***, представлявано от
синдик И.Г., служебен адрес гр. Р., ***, сумата в размер на 5738 лв. (пет
хиляди седемстотин тридесет и осем лева) допълнително обезщетение за
ползване на недвижим имот с идентификатор *** и площ от 190 кв.м.,
представляващ дърводелска работилница, находяща се в бивша
производствена база на ищеца *** в гр. Р. дължимо за периода от 22.12.2017
г. до 18.03.2019г. ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на
иска 22.11.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260429 от 19.11.2020г. по гр. д. № 6946
по описа за 2020г. Р.нския районен съд в ЧАСТТА, с която е осъден
ответника „Б.“ ООД Р. ЕИК *** да заплати на ищеца „И.Д.“ ЕООД -
несъстоятелност ЕИК *** сумата в размер на 5000 лв. - обезщетение за
ползване на недвижим имот с идентификатор *** и площ от 190 кв.м.,
представляващ дърводелска работилница, находяща се в бивша
производствена база на ищеца *** в гр. Р. дължимо за периода от 22.12.2017
г. до 18.03.2019г. ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на
иска 22.11.2019 г. до окончателното плащане, както и 64,84 лв. - разноски по
делото и в ЧАСТТА, с което е отхвърлен иска за сумата над 10738 лв. до
15421,50 лв. и за имота с идентификатор ***
ОСЪЖДА „Б.“ ООД ЕИК *** гр. Р., ***, представлявано от З.Д., да
7
заплати по транзитната сметка на Р.нски окръжен съд сумата 430 лв.
(четиристотин и тридесет лева) държавна такса върху уважената част от иска,
която такса не е събрана първоначално на основание чл. 620, ал.5 ТЗ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8