№ 44953
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110134534 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. Д., с която срещу С. Й. Н. е
предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, том I,
рег. № 3371, дело № 144/2017 г. от 23.11.2017 г., на нотариус А., дарила в полза на Р. И.
Д. собствените си 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се в с. Кокаляне,
район Панчарево, ул. „Д. представляващ апартамент със застроена площ от 48 кв.м.,
заедно с душово помещение с площ 20 кв.м., като си запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота. Впоследствие било образувано гр. д.
№ 13133/2023 г. по описа на СРС, 78 състав за съдебна делба, приключило с влязло в
сила решение № 327/08.01.2025 г., съгласно което към момента на дарението, ищцата е
притежавала само 1/3 идеална част от горепосочения имот, респ. си е запазила право
на ползване върху тази част. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от
27.10.2021 г., акт № 4, том 16, рег. № 35146, дело № 2659 от 2021 г. на нотариус М.
Георгиева и впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
30.11.2021 г., акт № 35, том 18, рег. № 39601, дело 3051 от 2021 г. на нотариус М. Г.
ответникът С. Й. Н. придобил правото на собственост върху 1/3 идеална част от
горепосочения имот, като от момента на придобиване до сега, имотът бил съсобствен
между ответника и трето лице – Р. И. Д.. След сключване на тези договори, единствено
ответникът ползвал процесния имот, като от момента на придобиването му от С. Н.,
нито ищцата, нито лицето Р. Д. притежавали ключ за имота, съответно не разполагали
и с достъп до него, а единствено ответникът се ползвал от имота, като лишавал ищцата
да го ползва съобразно правата си. Ищцата многократно отправяла искания за достъп
до имота, включително чрез нотариална покана от 13.12.2024 г., но такъв не и бил
предоставен. Счита, че ползвайки без основание имота, ответникът се е обогатил за
нейна сметка, като за периода 30.11.2021 г. – 11.06.2025 г. претендира обезщетение за
лишаване от ползването на имота в размер на сумата от 10 650 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане. Представя
писмени док.ти, които иска да се приемат като доказателства по делото. Заявява
искания по чл. 195 ГПК – за допускане изслушването на съдебно-оценителна
експертиза. Иска съдът да допусне двама свидетели за установяване на факти,
1
изложени в исковата молба.
Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва иска. Счита същия за
недопустим, твърди нередовност на исковата молба. Твърди, че не живее в процесния
имот, както и че не е отдавал същия под наем. Сочи, че при придобиване на имота, е
получил ключ от предходния собственик и не е сменял бравата, съответно никога не е
възпрепятствал ищцата да ползва имота. Заявява, че покана му е връчена на 11.12.2024
г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Иска съдът да допусне двама
свидетели за установяване на факти, изложени в отговора на исковата молба.
Оплакванията за недопустимост на производството по предявения иск,
направени от ответника с отговора, съдът намира за неоснователни, доколкото
осъдителните искове поначало са допустими с оглед съдържащите се твърдения в
исковата молба за наличието на неудовлетворено притезание. Възраженията за
нередовност на исковата молба също са неоснователни, тъй като ищцата е очертала
надлежно предмета на делото, изложила е фактическите обстоятелства, на които се
основава искът.
Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК в тежест на
ищцата е да установи обогатяване на ответника чрез неоснователно ползване на
процесния имот, относно който ищцата е титуляр на вещно право на ползване, наличие
на връзка между обогатяването и обедняването; размера на обедняването, съизмеримо
със средния пазарен наем на имота през периода.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, а именно, че откакто е придобил право на собственост върху
имота, не е препятствал упражняването на правото на ползване от страна на ищцата.
Исканията за приемане на представените с исковата молба док.ти като
доказателства по делото следва да бъдат уважени.
Следва да се допуснат по двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и
от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на
фактите относно ползването на процесния имот през исковия период.
Следва да се допусне изслушване на съдебно-оценителна експертиза, която да
даде заключение по поставените с исковата молба задачи. Възраженията на ответника
относно периода са такива по съществото на спора и по същите съдът ще се произнесе
с решението.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия и да
релевират доказателствени искания във връзка с разпределената им доказателствена
тежест най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 ГПК.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба док.ти.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и от ответника в първото по
делото открито съдебно заседание. УКАЗВА на страните са осигурят явяването на
свидетелите в това заседание. Неявяването на свидетелите без уважителни причини,
удостоверени с надлежни писмени доказателства, може да стане причина съдът да
отмени по реда на чл. 253 ГПК определението си, с което е уважил доказателственото
искане на съответната страна.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която
след запознаване с док.тите по делото и оглед на имота да даде заключение по
задачите на ищеца, заявени с исковата молба, при депозит в размер на сумата 450 лева,
вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението, в който следва да се
представи и док.т за внесения депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Н. Ц. К., тел. ., Специалност: Промишлено и
гражданско строителство-технология, Оценител на недвижими имоти, Обследване на
енергийна ефективност и сертифициране на сгради.
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове за ОСЗ след
депозит.
УКАЗВА на страните да осигурят достъп на вещото лице до имота за целите на
експертното заключение, като доколкото ответникът е заявил, че разполага с ключ от
имота, в случай на непредоставен достъп, съдът ще цени поведението му съобразно
нормата на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
10.12.2025 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищцата да се връчи и препис от отговора от исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3