Решение по дело №48270/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19
Дата: 4 януари 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110148270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕB.;ЕНA.;Е
№ 19
гр. С.E;ф..;я, 04.01.2022 г.
В ИМ.О НА НАРОДА
СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, .4 СЪСТАВ, в
.F;D.;.1;.B;..;.;.D;.E; заседание на .4;.5;.2;.5;т..;
.4;.5;.A;.5;.C;.2;р..; .F;р.5;.7; .4;.2;.5; х..;.B;я.4;..;
.4;.2;.0;.4;.5;с.5;т ..; .F;ър.2;.0; ..;.E;.4;..;.D;.0; в
следния състав:
Председател:ЕЛA.; Д. АНАСТАСОВА
при участи.о на секр.аря ЕСТЕЛ
ЕМ. ДA.;МA.;ТРОВА
като разгледа докладваното от
ЕЛA.; Д. АНАСТАСОВА
A.;р.0;.6;.4;.0;.D;с.A;.E;
.4;.5;.B;.E; № *********.270
по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Т.С.” ЕАД срещу КР. Г. ГР. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се пр.ендира признаване спрямо ищеца, че
отв.никът дължи следните суми: сума в общ размер от 271..0. лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.201.год. до .0.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ
се в ГРАД, жк „Св.а Троица“, бл. .20, вх. Б, .. ., ап. .., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 05.05.2021г. /датата на депозиране на заявлени.о/ до окончателното изплащане
на вземан.о; сума в общ размер от 20.-- лева – главница за дялово разпределение за периода
от 01.0..2019год. до .0.04.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
05.05.2021г. /датата на депозиране на заявлени.о/ до окончателното изплащане на вземан.о;
сума в общ размер от 209.12 лева – обезщ.ение за забава за периода от 1..0..2019г. до
15.04.2021г. и сума в общ размер от 2.59 лева – обезщ.ение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 15.04.2021г.
Релевират се съображения, че пр.ендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от отв.никът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
1
нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Пр.ендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 1.1 ГПК е постъпил отговор от
отв.ника, с който оспорва предявените искове като неоснователни, поради следните
съображения: оспорена е доставката и правилното начисление на пр.ендираните суми;
заявява, че не е настъпила изискуемостта на вземанията. Направено е възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Тр.ото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД не излага становище по
предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, .4 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.2.5, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 25412/2021г. по описа на СРС, .4-ти състав, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумите, предявени с исковата молба, срещу която отв.никът е възразил в законоустановения
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния интерес
на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени
в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – „Т.С.“ ЕАД е да установи основани.о и размера на
пр.ендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно –
валидно възникнало договорно отношение с отв.ника за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент, качеството потребител за отв.ника – собственик или ползвател,
изпълнение на задължени.о за доставка на топлоенергия за процесния период, по ко.о е
възникнало вземан.о за цена по предоставената услуга в посочения размер. Отв.никът носи
тежест за насрещно доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за отв.ника – собственик, следва
да се посочи, че с изготвения доклад /л. 56, стр. 2/ посочените обстоятелства са отделени
като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно – изпълнение на
задължени.о за доставка на топлоенергия за процесния период, по ко.о е възникнало
вземан.о за цена по предоставената услуга в посочения размер, следва да се изложи
2
следното:
От при.ата по делото СТЕ се установява, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 1.9 ЗЕ и
чл.141 ЗЕ на отв.ника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сграда ФИРМА при отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
см.ка относно процесния период. Според чл. 1.9, ал. 1 ЗЕ разпределени.о на топлинната
енергия в сграда – ФИРМА, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 1.9 - чл. 1./ и в действалата
към процесния период Наредба № 16-..4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяван.о /обн. ДВ, бр..4
от 24.04.2007 г./.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енерг.иката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които се
изготвят от предприяти.о и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуван.о им в поне един централен и един местен ежедневник,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за
заявено възражение от отв.ника по чл.150, ал.. ЗЕ, поради ко.о съдът намира при.ите ОУ да
са обвързващи и за отв.ника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице следното специфично
обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление
като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва
изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане. След изтичан.о
на посочения срок купувачът по договора – потребител изпада в забава, поради ко.о дължи
обезщ.ение за забава съобразно чл..6, ал.1 от ЗЗД. Задължени.о е срочно, така че, за да
изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.
От заключени.о на СТЕ /л. -- и сл./, кредитирано от настоящия състав като
комп.ентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.201.год. до .0.04.2020год. сумите
са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената
топлинна енергия е определена на .1...1. лева /л. 72/.
От заключени.о на ССчЕ /л. 74 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
комп.ентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.201.год. до .0.04.2020год. за
абонатен № 170972 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 271..0. лева /л. .2/.
Дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 20.-- лева /л. .2/.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражени.о за погасяване на процесната
сума по давност, направено от отв.ника с отговора на исковата молба, с оглед ко.о следва да
се изложат следните съображения:
3
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на която
вземан.о е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали Общите
условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на абонат и
потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал услугите, като му
е било начислено съотв.ното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. . ЗЗД и се погасяват с
изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № . от 1..05.2012 г. по тълк. д. № ./2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, поняти.о „периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. .о защо този извод се налага от
еднородния и периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в основани.о
си доставка на топлинни услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от
характера на насрещното задължение на „Т.С.” ЕАД – задължени.о на това дружество е да
осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащан.о на ежемесечни
вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително
определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлени.о по ч. гр. д. № 25412/2021г. по описа на
СРС, .4-ти състав е депозирано на 05.05.2021г., то вземанията не се явяват погасени по
давност, доколкото пр.ендираната от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
С оглед изложените съображения предявените искове за топлинна енергия и за
дялово разпределение се явяват основателни и доказани изцяло.

Основателно е и искан.о за установяване на дължимост на законна лихва върху
главницата за дялово разпределение, считано от датата на подаване на заявлени.о –
05.05.2021г. до окончателното изплащане на вземан.о.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. .6 ЗЗД, вземан.о за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предм.ът на това вземане е обезщ.ение за
вредите, които неизпълнени.о обективно и закономерно причинява. Вземан.о за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го
състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение
на главното задължение.
4
Доколкото по делото се установи, че искът за главница за доставена топлинна
енергия е основателно, то и вземан.о за обезщ.ение за забава върху тази главница също е
основателно.
Съобразно при.ото по делото заключение по ССчЕ размерът на обезщ.ени.о за
забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 207.. лева, а размерът на
обезщ.ени.о за забава върху главницата за дялово разпределение възлиза на сумата от 2.59
лева. С оглед изложеното предявеният иск за обезщ.ение за забава върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 207.. лева като за разликата над сумата от
207.. лева до пълния предявен размер от 209.12 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. Предявеният иск за присъждане на обезщ.ение за забава върху главницата за
дялово разпределение се явява основателен и доказан изцяло.

По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква и за дв.е страни. На
основание чл.7., ал. 1 ГПК, отв.никът следва да заплати на ищеца сумата от 720.14 лева,
съразмерно с уважената част от исков.е, от които 100.54 лева – държавна такса; 100.00 лв. –
ю.ско възнаграждение, определено съобразно чл. 7., ал. . ГПК, вр. чл. .7 ЗПП; .0.00 лева –
депозит за вещо лице.
На основание чл.7., ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/201.год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 10..95 лева по гр. д. №
25412/2021г. по описа на СРС, .4 състав като се отч.е обстоятелството, че следва да се
присъдят разноските за признатите от отв.ника вземания, за които е издаден изпълнителен
лист.
На основание чл. 7., ал. . ГПК, вр. чл. .., ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата
/ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „Т.С.” ЕАД следва да заплати на адвокат Т. СТ. П. от АК –
ГРАД възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исков.е в размер на 0.24 лева,
доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕB.;A.;:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. .6, ал. 1 ЗЗД от
„Т....-.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГРАД, ул. „Я.” № 2.Б
срещу КР. Г. ГР., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ГРАД, бул. „Витоша” № 1А, .. 2, оф.
2.6, че КР. Г. ГР. дължи следните суми: сума в общ размер от 271..0. лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.201.год. до .0.04.2020год. за топлоснабден имот,
5
находящ се в ГРАД, жк „Св.а Троица“, бл. .20, вх. Б, .. ., ап. .., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 05.05.2021г. /датата на депозиране на заявлени.о/ до
окончателното изплащане на вземан.о; сума в общ размер от 20.-- лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.0..2019год. до .0.04.2020год., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 05.05.2021г. /датата на депозиране на заявлени.о/ до
окончателното изплащане на вземан.о; сума в общ размер от 207.. лева – обезщ.ение за
забава за периода от 1..0..2019г. до 15.04.2021г. и сума в общ размер от 2.59 лева
обезщ.ение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г.
до 15.04.2021г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщ.ени.о за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 207.. лева до пълния предявен
размер от 209.12 лева.

ОСЪЖДА КР. Г. ГР., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ГРАД, бул. „Витоша”
№ 1А, .. 2, оф. 2.6 да заплати на „Т....-.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ГРАД, ул. „Я.” № 2.Б сума в размер на 720.14 лева – заплатени разноски за
исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 10..95 лева – разноски по гр. д. №
25412/2021г. по описа на СРС, .4 състав.

ОСЪЖДА „Т....-.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
ГРАД, ул. „Я.” № 2.Б да заплати на адвокат Т. СТ. П. от АК – ГРАД, на основание чл. 7., ал.
. ГПК, вр. чл. .., ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 0.24
лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.

РЕШЕНИ.О е постановено при участи.о на ТЛП – „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИ.О може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчван.о му на страните.
Съдия при С.E;ф..;.9;с.A;..;
_______________________
р.0;.9;.E;.D;.5;.D; съ.4;:
6