Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. Габрово, 22.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 233 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от „*****“ ЕООД – гр. Габрово против Национална агенция за приходите /НАП/, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по КАНД № 138/2018 година на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението по горепосоченото дело, посочена в исковата молба като 16.07.2018 година, както и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото производство.
В открито съдебно заседание ищецът „*****“ ЕООД – гр. Габрово не се представлява.
Ответната страна Национална агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт /л. 27/, който оспорва изцяло исковата претенция, по същество прави искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, реципрочно на исканото от процесуалния представител на ищеца възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на претенцията, поради което намира, че искът следва да бъде уважен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателно постановление № 323001-F311901 от 06.03.2018 година, издадено от Директора на офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, с което на ищеца „*****“ ЕООД – гр. Габрово е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, е отменено с Решение № 293 от 05.06.2018 година на Районен съд - Габрово, постановено по АНД № 332 по описа за 2018 година, оставено в сила с Решение № 187 от 16.07.2018 година по КАНД № 138/2018 година на Административен съд – Габрово /делата са приложени към настоящото/.
В производството по КАНД № 138/2018 година по описа на Административен съд – Габрово ищецът, в качеството на ответник в производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, като от представения договор за правна защита и съдействие /л. 9 от КАНД № 138/2018 на АС – Габрово/ се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, заплатено в брой, като в договора е посочено, че плащането/получаването на същото, страните декларират, че е извършено със подписването на договора за правна помощ и съдействие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите/.
Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая решението на касационната инстанция е постановено, респ. е влязло в сила на 16.07.2018 година, а искът е предявен на 16.08.2018 година, т. е. много преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „… обоснован и справедлив …“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че Наказателно постановление № 323001-F311901 от 06.03.2018 година, издадено от Директора на офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, с което на ищеца „*****“ ЕООД – гр. Габрово е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е отменено с Решение № 293 от 05.06.2018 година на Районен съд - Габрово, постановено по АНД № 332 по описа за 2018 година, оставено в сила с Решение № 187 от 16.07.2018 година по КАНД № 138/2018 година на Административен съд – Габрово.
Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представения по КАНД № 138/2018 година по описа на Административен съд – Габрово договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореният размер на възнаграждението за касационната инстанция е заплатен – изцяло и в брой, като заплащането е станало преди приключване на съдебното производство, с което процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Наред с това се установява, че адв. Д.Н. действително е осъществил процесуално представителство и защита като е изготвил и депозирал отговор на касационната жалба и писмено становище. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено по надлежния ред.
Настоящият съдебен състав намира, че представените от ответната страна доказателства /л. 28-35/, касаещи обща регистрация и регистрация по ДДС на ищеца и избраното от него адвокатско дружество, декларирани пред органите по приходите продажби, респ. покупки от ищцовото и адвокатското дружество, както и обявените от ищцовата страна актове в Търговския регистър, с които страната цели да установи, че липсва осчетоводяване на сумата, платена за адвокатско възнаграждение и претендирана в настоящото производство, са ирелевантни за настоящото производство, тъй като не е налице изискване да се извършва доказване на осчетоводяването на разхода при получателя и доставчика на услугата. В този смисъл са мотивите на Решение № 2882 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2017 г., III отд.
Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на процесното НП, а именно 16.07.2018 година /арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.
Искането на ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 25 /двадесет и пет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 8/ и 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2018 година /л. 7/, заплатено в брой, чийто размер съдът намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „*****“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ******* сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по КАНД № 138/2018 на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението по горепосоченото дело - 16.07.2018 година, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „*****“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ******* сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща направени от страната разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: