№ 63
гр. Сливница, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н. Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Административно наказателно
дело № 20221890200641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Е. Г., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0002290/27.07.2022
г., издадено от Д.И.Б. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.б от
Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ и административно наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, но се представлява от адв. К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- РД “Автомобилна администрация” - София,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 15.06.2022 г., около 12:50 часа на главен път Е-80, на разклона за с.
Пролеша свидетелят Б. Н. Б. и неговия колега Ю. С. Б. – инспектори при РД
“АА”, изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на
управлявания от жалбоподателя Д. Е. Г. товарен автомобил – влекач марка
„Ман” с 2 оси, от кат N 3, с рег. № *********** и прикачено полуремарке
Зорзи 37 с 3 оси, от кат. О4 с рег. № *************, извършващ обществен
превоз на товари, видно от товарителница № 288074/15.06.2022 г. по маршрут
с. Габер – Бобов дол, видно от пътен лист № 144088 от 15.06.2022 г. В хода на
проверката е било констатирано превишаване с 1400 кг. на максималното
1
допустимо натоварване на тройната ос на полуремаркето – 24 т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, което в
случая било 25400кг., видно от кантарна бележка № 0213 от 15.06.2022 г., от
измерване с ел. мобилна везна ELIAUTO EX100 с № ЕХ00000020. Водачът не
е представил на контролните органи и контролен талон към свидетелството си
за управление към МПС.
Актосъставителят преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Ю. Б., съставил акт за
установяване на административно нарушение № 324566 от 15.06.2022 г., в
който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
“б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия
жалбоподателят не е направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 42-
0002290 от 27.07.2022 г. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на
акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените
разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите Б. Н. Б. и Ю. С. Б., както
и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение 324566 от 15.06.2022 г.,
товарителница № 288074/15.06.2022 г., пътен лист № 144088 от 15.06.2022,
кантарна бележка № 0213 от 15.06.2022 г., заповед РД-08-30/24.02.2020 г.,
заповед № 355 от 19.09.2022 г., заповед № 110 от 01.04.2022 г., длъжностна
характеристика на актосъставителя.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги
кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата,
мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.
Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по
делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените
от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът
основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
2
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
По процедурата:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили,
респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно
от длъжностната характеристика на актосъставителят изрично е възложено
правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства
и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за
издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
3
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините,
като законът им предоставя възможността да оправомощават длъжностни
лица с тези правомощия. Видно от представените по делото заповед РД-08-
30/24.02.2021 г. и заповед № 110 от 01.04.2022 г. се установява, че издателят
на НП е имал съответната компетентност.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен.
По съществото на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. чл. 6, ал. 1, т. 5, б. “в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ:
Според чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.
Видно от чл. 6, ал. 1, т. 3, б. б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение
№ 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията
на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието
между осите е над 1,3 м, каквото е било разстоянието на осите на ремаркето
на управляваното от жалбоподателя превозно средство, е 24 тона. По делото
се установи, че в момента на проверката натоварването на тройната ос на
полуремаркето на управляваното от жалбоподателя превозно средство влекач
марка „Ман” с 2 оси, от кат N 3, с рег. № *********** е било 25,4 тона. Ето
защо съдът намира, че се установява извършеното от жалбоподателя
нарушение, доколкото е установено, че управлява МПС като тройната ос на
4
полуремаркето е с претоварване от 1,4 тона.
По съществото на нарушението на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана и за това, че е управлявал МПС без да носи контролния талон към
свидетелството си за управление.
Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него. От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение доколкото при извършената проверка не е представил
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Следователно
законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и за това
нарушение.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Според приложимата санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. При определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е
наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер
обаче според съда бил неправилно определен. По делото няма данни
жалбоподателят да е бил санкциониран за друго подобно нарушение или
друго нарушение по ЗДвП. Съдът счита, че с оглед имотното състояние на
нарушителя и липсата на други нарушения от същия вид определеното му
административно наказание глоба следва да бъде намалено до минималния
размер от 500 лева.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
наказание глоба от 10 лева за водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация
на управляваното моторно превозно средство. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е
наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер
е правилно и законосъобразно определен.
Съдът счита, въпреки липсата на изрично възражение в тази насока, че в
настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по
5
смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение
е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на
каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. Обществения превоз на
пътници и товари е дейност, която засяга широк кръг от обществени
отношения и същевременно представлява дейност с повишена опастност.
Нарушенията свързани с допустимите максимални натоварвания на
превозните средства при извършване на тази дейност засягат в значителна
степен обществените отношения, уредени в ЗАвП и ЗП. При това положение
съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Действителлно превишаването на натоварването е
1,4 тона, но не бива да се забравя, че то е на сумата от натоварванията на ос и
това би довело до непредвидено поведение на превозното средство, риск от
по-дълъг спирачен път и съществуваща вероятност за настъпване на ПТП.
Предвидените в Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. са съобразени с това да не
представляват опасност за участниците в движението и съответно всяко
отклонение над допустимите размери, маса и натоварване би довело до такава
опасност. По отношение на обстоятелството, че нарушението е първо за
жалбоподателя, то съдът го взе предвид при намаляване размера на
наказанието. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не
е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира жалбата за частично
основателна като обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в една част и потвърдено в останалата част.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от
адвокат и е заплатил 300 лева за адвокатско възнаграждение, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Наказващия орган е направил възражение за прекомерност, което е
неосноваелно Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата
минималното възнаграждение е в размер на 400 лева. Ето защо на
жалбоподателя се дължи заплащането на разноски в размер на 150 лева с
оглед изхода на делото.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването в полза на учреждението или организацията, чийто
6
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. В случая съдът определя
възнаграждение в размер на 50 лева. Ето защо на наказващия орган се дължат
разноски в размер на 25 лева с оглед изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002290/27.07.2022 г.,
издадено от Д.И.Б. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя Д.
Е. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1,
т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ, като НАМАЛЯВА
наложеното на Н. Б. П. административно наказание от глоба в размер на 1000
лева на глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2
от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0002290/27.07.2022
г., издадено от Д.И.Б. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя
Д. Е. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“-София, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на Д. Е. Г., ЕГН
**********, сумата от 150 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Е. Г., ЕГН ********** да заплати на РД „Автомобилна
администрация“-София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Витиня“ № 1, сумата от 25 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7