Р Е Ш Е Н И Е
№ 261065 / 13.10.2021г.
гр. П., 13.10.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01985 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от П.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. С., срещу „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 6218,05 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2011 г. - 30.04.2014 г., сумата 1243,89 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 30.06.2011 г. – 05.02.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2015 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 149,24 лв., представляваща
държавна такса, и сумата 150,00 лв. – юрисконуслтско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 04.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1092 по описа за 2015
г. на Районен съд – П. и образувано изп.д. № ***/2020 г. на ЧСИ Стилиян Бадев,
поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания
по ч.гр.д. № 1092 по описа за 2015 г. на Районен съд – П. е издаден
изпълнителен лист на 04.05.2015 г. в полза на „Топлофикация – П.“ АД срещу
ищеца, въз основа на който е образувано изп. д. № ***/2020 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, с район на действие Окръжен съд –
П.. Твърди се, че към момента на образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност, поради което ищецът не дължи
принудителното им изпълнение. По изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-П.” АД не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание
оспорва исковете. Моли за отхвърлянето им и присъждане на разноските за
производството.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба
„Архив“ по ч.гр.д. № 1092/2009 г. по описа на РС-П., се установява, че въз
основа на Заповед от 27.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация П.“ АД за
заплащане от П.И.А. на сумата 6218,05 лв. – главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 1243,89 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011
г. до 05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6218,05 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 149,24 лв. –
държавна такса, и сумата 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От приложените за послужване книжа по ч.гр.д. № 1092/2009
г. по описа на РС-П. видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
14.04.2015 г. и въз основа на разпореждане от 04.05.2015 г. в полза на
заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.
От приложения заверен препис на изп.д. № ***/2020 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че по молба с вх. № 26182/24.02.2017 г. на
„Топлофикация - П.” АД с приложен изпълнителен лист от 04.05.2015 г. е
образувано изп.д. № 737/2017 г. на ЧСИ Уляна Димитрова за сумите по влязлата в сила Заповед от
27.02.2015 г. по ч.гр.д. № 01092 по описа за 2015 г. на РС-П.. С цитираната молба са възложени на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане да бъде проучено
имущественото състояние на длъжника и наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД.
По изпълнителното дело е
извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, за трудови договори
и банкови сметки, изискана е информация от ТД на НАП-П. за недвижими имоти,
движими вещи и доходи на длъжника и е изпратено уведомление по ДОПК.
Изпратено е запорно съобщение
ди „Стикер Дизайн“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получено от третото лице на 24.04.2017 г., съобразно приложеното
известие за доставяне, както и запорно съобщение до „Първа Инвестиционна Банка“
АД, получено от същата на 20.04.2017 г., видно от извършеното удостоверяване.
Изпратено е уведомление за
доброволно изпълнение до длъжника без данни за връчването.
С молба от 30.11.2017 г. взискателят „Толофикация-П.“ АД е
поискал изпращане на изп.д. № 737/2017 г. по нейн опис на ЧСИ Стилиян Бадев за
продължаване на изпълнителните действия.
С молба от 27.02.2019 г., 29.09.2020 г. и 06.01.2021 г.
взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за извършване на справка
за наличието на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях.
Извършени са справки в НОИ за трудови договори и пенсии на
длъжника и справка в БНБ за банковите му сметки. Изпратено е запорно съобщение
до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника и съобщение до длъжника за наложения запор, без данни за получаването
им.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по
давност вземанията, за които в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и
възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране
на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по
описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и др./. С оглед изложеното, съдът
приема за неоснователно твърдението на ищеца, че в случая е приложима кратката
тригодишна давност.
От съхраняваните от Служба „Архив“ книжа по ч.гр.д. № 1092 по описа за 2015
г. на РС-П. се установява, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 29.04.2015 г., с изтичане на
двуседмичния срок от връчването й на длъжника, от който момент започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
От приложения препис на изп.д. № ***/2020 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че на 24.02.2017 г. по молба
на взискателя е образувано изп.д. № 737/2017 г. по описа на ЧСИ Уляна Димитрова
за вземанията по изпълнителния лист от 04.05.2015 г., изпратено за продължаване
на изпълнителните действия при ЧСИ Стилиян Бадев. Предвид датата на образуване
на изп.д. № 737/2017 г. по описа на ЧСИ Уляна Димитрова, приложимо е Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС
№ 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл. Съобразно постановките на посочения
тълкувателен акт, давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В случая погасителната давност за вземанията е
прекъсната с молбата от 24.02.2017 г. за образуване на изпълнителното дело,
съдържаща искане за предприемане на конкретен изпълнителен способ, а след това
е прекъсната на 24.04.2017 г. с получаване на запорното съобщение от
третото лице, на основание чл. 450, ал. 3 ГПК, и с молбите от 27.02.2019 г., 29.09.2020 г. и 06.01.2021
г., съдържащи искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
По изложените съображения съдът
приема, че предвиденият в закона давностен срок за погасяване на вземанията не
е изтекъл, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски се поражда за ответника.
Съобразно представения списък и доказателства, същият е
сторил разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, сумата
5,00 лв. – такса за съдебно удостоверение, и 24,00 лв. – такса за препис от
изпълнително дело, които предвид изхода на спора, следва да му бъдат
приисъдени. С оглед изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 129,00 лв., предсталвяваща разноски за производството по
делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 6218,05 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2011 г. - 30.04.2014 г., сумата 1243,89 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 30.06.2011 г. – 05.02.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 149,24 лв., представляваща
държавна такса, и сумата 150,00 лв.
– юрисконуслтско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
04.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1092 по описа за 2015 г. на Районен съд – П. и
образувано изп.д. № ***/2020 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 129,00 лв. /сто двадесет и девет лева/ – разноски за производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. №
1092 по описа за 2009 г. на РС-П. да се върнат в Служба „Архив“.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: