№ 236
гр. П., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20253520100129 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.92 от ЗЗД , чл.335 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „А1 България“ ЕАД , гр.София, чрез ю.к. П. П., твърди в исковата си молба,
че между дружеството и ответника бил сключен договор за електронни съобщителни
услуги идентифициран с неговия уникален номер *** от 02.02.2018г. със системен партиден
номер ***. Към посочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които
били уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС както следва: за 3 бр. мобилна
услуга, в размер на 94.38 лв., в т.ч. за номер ***, Unlimited 39,99, с тарифен план от 33.33
лв.; за номер ***, Unlimited 32,99, с тарифен план от 27.49 лв. и за номер ***, A1 ONE
Unlimited 38, с тарифен план от 33.56 лв. Включен бил и мобилен интернет - А1 Сърф 18,
номер ***, с тарифен план от 16.35 лв., както и пакет услуги, включващ домашен интернет,
телевизия и домашен телефон, с тарифен план от 26.67лв.
Твърди, че към посочения договор на 10.01.2022г. било закупено на изплащане
устройство Samsung Gal A52S 5G Bla+TTEC HF, при първоначална вноска в размер на 28.50
лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план.
На 26.09.2020г. било закупено на изплащане устройство Apple iPhone 11 64GB Black,
при първоначална вноска в размер на 43.98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски,
съгласно погасителен план.
За периода от 09.02.2022г. - ***г. било извършено изпълнение от страна на
дружеството по посочения договор, но ответника не заплатил съответно възникналите
задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД, като
натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на
1170.69 лв. (посочени и в табличен вид) и задължения за закупени устройства на изплащане
в размер на 890.88 лв.
В връзка с натрупаните просрочени задължения за посочения периода, на ***г.,
договор № *** от 02.02.2018г. със системен партиден номер *** бил прекратен, поради не
плащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, като в тази връзка била начислена
неустойка в размер на 1056.02 лв.
1
Предвид гореизложеното за периода 01.03.2022 г. до 05.10.2022 г. ответникът дължал
на ищцовото дружество по договор № *** от 02.02.2018г. със системен партиден номер ***,
сумата от 3475.11 лв., от които 1170.69 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги; 890.88 лв. неплатени суми за устройства по договор за
продажба на изплащане, 1056.02 лв. общ размер неустойки, както и мораторна лихва върху
посочената обща сума в размер на 357.52 лв. за периода представляваща първия ден на
забавата за плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща депозиране на
заявлението по ч. гр. д. № ***г. по описа на PC - П..
От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ***г. по описа на
PC - П.. В хода на заповедното производство от страна на ответника било подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение. В тази връзка се предявява и настоящия иск
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника
дължи на ищеца, за периода 01.03.2022г. до 05.10.2022г. по договор № *** от 02.02.2018г. със
системен партиден номер ***, сумата от 3475.11лв., от които 1170.69 лв. неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги; 890.88 лв. неплатени суми за
устройства по договор за продажба на изплащане, 1056.02 лв. общ размер неустойки, както
и мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на 357.52 лв. за периода
представляваща първия ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата
предхождаща депозиране на заявлението, както и законната лихва върху сборната сума
3117.59лв., от датата на образуване на заповедното производство до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№***г. по описа на ***. Претендират се и разноски както по
заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.
Редовно призован за с.з., не се явява представител. Постъпило е молба, с която се
поддържат предявените искове, и по същество молят съда да ги уважи, така както са
предявени.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника Т. А. Н. от гр.Русе, действаща чрез адв.Д.М. от РАК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Счита, че не дължи претендираната от ищеца сума. Твърди, не
ставало ясно как точно ищеца бил формирал претенцията си, като сумата не била
конкретизирана с период, за който се отнасяла. На следващо място от представените
фактури, както и от договорите за лизинг не било ясно лицето, което ги е подписало
Оспорва клаузите по ОУ, които се явявали неравностойни, и следвала да бъдели
обявени за нищожни, поради противоречие с ЗЗП. Включените в договора клаузи за
продажба на допълнителен лизингов пакет също оспорва като нищожни, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и същата също била неравностойна.
По изложените съображения, моли съда да отхвърлите предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Редовно призован за с.з. не се явява. О процесуалния представител на ответника е
постъпила молба, с която по същество поддържа депозирания от него отговор, и моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №***г. по описа на ***, по подадено от ищецът
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №***г., за сумата 3117.59лв., представляваща общо задължение по
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със
системен партиден номер ***, като част от рамков договор, идентифициран с неговия
2
уникален номер *** за периода 11.03.2022г. – 05.10.2022г., в това число: – 1170.69лв. –
главница, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги, – 890.88лв. –
главница, представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане и – 1056.02лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната; както и за сумата 357.52лв.– мораторна лихва, считано от първия ден на забавата
до 01.10.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.10.2023г. до
изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е
подал възражение, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК е даден
едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда, и в срока по чл. 415
от ГПК.
От приложените по делото доказателства се установява, че 02.02.2018г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги №***. Съгласно чл.3.2 от него условията за
всяка избрана услуга, цена, влизане в сила, срок на действие и прекратяване се уреждат в
приложения – неразделна част от договора. Съгласно чл.4.5 договорът е в сила, докато е
налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано
към него. Промяната на условия се извършва с подписване на анекс, нов договор и/или
приложение –чл.3.3. В чл.4.3 при подписване на договора и/или приложенията към него с
дигитален подпис, страните се съгласяват значението на подписите им да се приравни на
саморъчно положени.
На 19.06.2020г. към този договор е сключено приложение № 1 за телефонен номер
***, при тарифен план - А1 Сърф 18, за срок от две години, при промоционална месечна
абонаментна такса от 18.99 лева.
На 26.09.2020г. към него е сключено приложение № 1 за телефонен номер ***, при
тарифен план - А1 ONE Unlimited 38, за срок от две години при промоционална месечна
абонаментна такса от 38.99 лева. На същата е дата е подписано и заявление за активиране на
бонус допълнителен пакет към тарифния план
На същата дата -26.09.2020г. е сключен и договор за продажба на изплащане на
мобилно устройство Apple iPhone 11 64GB Black . С приемо- предавателен протокол от
същата дата е удостоверено, че ответникът е получил устройството. Съгласно т. 3 от
договора, закупуването на вещта по договора е обвързано от ползването на електронни
съобщителни услуги предоставени въз основа на договор за услуги сключен с продавача.
Цената на устройството е 1011.54 лева, чието плащане е уговорено да се извършва на 24
броя вноски, всяка от по 43.98 лева, включваща главница и годишна лихва от 5%,
първоначалната от които се дължи при сключване на договора. Дължимите месечни вноски
се отразяват във фактурите издавани от продавача по договора за услуги. В т.12.4 е
предвидено, че при неплащане в срок на най- малко две последователни месечни вноски,
всички суми дължими до края на договора стават изискуеми от датата на издаване на
фактура за тях определена за издаване на месечните фактури.
На 06.04.2021г. към рамковия договор е сключено приложение № 1 за фиксиран
телефонен номер *********, при тарифен план - А1 Стандартен 50, за срок от две години,
при промоционална месечна абонаментна такса от 20.39 лева и включен допълнителен и
телевизионен пакет Екстра Max Sport Plus, при месечна абонаментна такса от 5.99 лева, като
на 11.04.2021г. е подписано допълнение към това приложение, с който е включена услугата
A1 Home Wi-Fi, при месечна такса за безжичен рутер от 2.99 лева и ползване на системата от
4.99лева месечно.
На 10.01.2022г. към рамковия договор е сключено приложение № 1 за телефонен
номер ***, при тарифен план - Unlimited 32,99, за срок от две години при промоционална
3
месечна абонаментна такса от 32.99 лева.
На 10.01.2022г. към рамковия договор е сключено приложение № 1 за телефонен
номер 08766799471, при тарифен план - Unlimited 39,99, за срок от две години при
промоционална месечна абонаментна такса от 39.99 лева.
На същата дата - 10.01.2022г. е сключен и договор за продажба на изплащане на
мобилно устройство Samsung Gal A52S 5G Bla+TTEC HF. С приемо- предавателен протокол
от същата дата е удостоверено, че ответникът е получил устройството. Съгласно т. 3 от
договора, закупуването на вещта по договора е обвързано от ползването на електронни
съобщителни услуги предоставени въз основа на договор за услуги сключен с продавача.
Цената на устройството е 655.50 лева, чието плащане е уговорено да се извършва на 24 броя
вноски, всяка от по 28.50 лева, включваща главница и годишна лихва от 5.1%,
първоначалната от които се дължи при сключване на договора. Дължимите месечни вноски
се отразяват във фактурите издавани от продавача по договора за услуги. В т.12.3 е
предвидено, че при неплащане в срок на най- малко две последователни месечни вноски,
всички суми дължими до края на договора стават изискуеми от датата на издаване на
фактура за тях определена за издаване на месечните фактури.
Като приложения към договора са подписани ценоразпис за ползваните
допълнителни електронни съобщителни услуги, списък на телевизионните програми
включени в пакета. С отделна декларация, абонатът е потвърдил, че е запознат и е съгласен с
приложимите ОУ, които са му били и предоставени от оператора, ведно с преддоговорна
информация по чл. 4 от ЗЗП, в т.ч относно правото на отказ от договора и стандартен
формуляр за упражняване правото на отказ от договора.
В чл.6 респ.в чл.7 на всяко едно от приложенията е регламентирана отговорност за
вреди във вид на неустойки, в случай че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът
прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане срока на ползване. При
тези случаи абонатът дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими
за абонамента по техния размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване,
като когато абонатът е физическо лице максималният размер на неустойката не може да
надвиши трикратния на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. Като допълнение към тази неустойка, абонатът
дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства закупени или предоставени на лизинг,
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.Уговорено е още, че
при прекратяване на договора, Операторът има право да получи от Абоната обезщетение при
невърнато или върнато в неизправност устройство, което му е било предоставено за
ползване, в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис
По делото са представени: фактура №********** за дължимите суми за мобилни
услуги за периода 09.02.2022г. – 08.03.2022г.; фактура №********** за дължимите суми за
мобилни услуги за периода 09.03.2022г. – 08.04.2022г.; фактура №*** за дължимите суми за
мобилни услуги за периода 09.04.2022г. – 08.05.2022г.; фактура №*** за дължимите суми за
мобилни услуги за периода 09.05.2022г. – 08.06.2022г.; фактура №*** за дължимите суми за
мобилни услуги за периода 09.06.2022г. – 08.07.2022г.; фактура №*** за дължимите суми за
мобилни услуги за периода 09.07.2022г. – 08.08.2022г.; фактура №*** за дължимите суми за
мобилни услуги за периода 09.08.2022г. – 08.09.2022г.
Представени са и 19 бр. сметки, както следва: № ***г. за неустойка-отстъпка от цена
на услуги на стойност 13.30лв.; № ***г. за неустойка –месечни такси на стойност 114.99лв.;
№ ***г. за неустойка-отстъпка от цена на услуги на стойност 87.31лв.; № ***г. за неустойка-
устройство на стойност 100.00лв.; № ***. за неустойка-устройство на стойност 60.00лв.; №
***г. за неустойка –месечни такси на стойност 27.96лв.; № ***г. за неустойка –месечни
такси на стойност 97.47лв.; № **********/***г. за неустойка –месечни такси на стойност
4
87.29лв.; № ******г. за неустойка –месечни такси на стойност 44.99лв.; № ******г. за
неустойка-отстъпка от цена на услуги на стойност 6.20лв.; № ***/***г. за неустойка -
устройство на стойност 25.21лв.; № ***/***г. за неустойка на стойност 21.49лв.; № ******г.
за неустойка-устройство на стойност 100.00лв.; № ******г. за неустойка – месечни такси на
стойност 40.00лв.; № ***г. за обезщетение за обработка на просрочени задължения от 2.00
лв.; № ***г. за обезщетение за обработка на просрочени задължения от 2.00 лв.; № ***/***г.
за неустойка - устройство на стойност 90.00 лв.; № ***/***г. за неустойка –месечни такси на
стойност 7.50 лв.
По делото са приложени и Общи условия за взаимоотношения между „А1 България“
ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на услугата
„Цифрова телевизия“, предоставяна от „А1 България“ ЕАД, Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, както и Информация-цени
на допълнителни услуги, предлагани от А1.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.92 от ЗЗД, чл.335 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на парично задължение за сумата 1170.69 лв. неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги; за сумата 890.88 лв. неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане, за сумата 1056.02 лв. общ размер
неустойки, както и за сумата 357.52 лв. - мораторна лихва за периода представляваща
първия ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща
депозиране на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***г. по описа на ***.
Така предявения иск е установителен, предявен след указания до кредитора по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият
е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично основателен по следните
съображения:
С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на
кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с
ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по
него, наличието на действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал
владението на стоките на купувача; че между страните е постигнато съгласие, че при
неизпълнение на договорно задължение по договор за далекосъобщителна услуга се дължи
лихва за забава и неустойка за определен период и/или в определен размер, че е налице
виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този договор
и уведомяването за това на абоната, а ответника носи тежестта да докаже, че е изпълнявал
своите задължение за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете
уговорени в договора, както и всички свои възражения, които изключват, прекратяват или
погасяват правото на ищеца.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и устройства, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
5
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който
не е оспорен. Съгласно изричната уговорка в рамковия договор от 02.02.2018г.- т.4.3 при
подписване на договора и/или приложенията към него с дигитален подпис, страните се
съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно положените. Съгласно
чл. 13, ал. 1 и ал. 4 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10
от Регламент № 910/2014г., и при съгласие на страните може да се придаде на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, страните по договора изрично са се
съгласили, че дигиталният подпис има сила на саморъчен подпис. Следователно, по тяхната
изрична воля на електронния документ е придаден вид на подписан такъв, от което
следва,че той притежава доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК. В този смисъл
съдът приема, че договора и приложенията към него, които по същество представляват
допълнителни споразумения са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, неполучаването на която не е освобождава от задължение за плащане на
дължимите суми. Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му
услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото не са ангажирани
доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или
не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността
на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като конкретни суми са
посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а
ползваните услуги, които абонатът е потребил, и оттук няма значение дали фактурата е
получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на
фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирани неправилно, като няма данни абонатът да е
упражнил това свое право. Ако ответникът е имал възражения относно потребените услуги и
тяхната реална стойност, ответника би следвало да възрази пред доставчика на услугата в
рекламационно производство, или да представи доказателства в тази насока пред съда.
След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва
да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е
предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
Поради което съдът приема, че отразени като месечни и еднократни такси в
издадените фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника,
доказват предоставените му услуги, и претендираните за тях цени. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него
мобилни услуги, тъй като е негова доказателствената тежест, поради което съдът намира за
установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на сумата от 1170.69 лв.
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по
горепосочените данъчни фактури за ползвани далекосъобщителни услуги.
Основателна е претенцията за дължимост от ответника и на сумата, представляващи
лизингови вноски, в общ размер от 890.88лв. по лизинговите договори, от които 6 вноски за
Apple iPhone 11 64GB Black, в размер на 263.88лв. и 22 вноски за Samsung Gal A52S 5G
6
Bla+TTEC HF, в размер на 627.00лв. Съдът приема, че устройствата са му предадени във
вид, годни за употреба. Няма доказателства ответникът да е преустановил ползването на
устройствата за целия срок на договорите, респ., че от негова страна действието на
договорите за лизинг, са прекратени, или че се е възползвал от възможността да придобие
собствеността на устройствата със заплащане на цената изцяло, или на отделни вноски. При
това положение за целия период лизинговите вноски се дължат. Размерът им е установен и
доказан, съгласно отразеното като лизингови вноски в приложените фактури, при което така
предявения иск за дължимост на сумата от 890.88лв., като основателен следва да се уважи.
С оглед акцесорния характер на претенциите се явява основателен и иска за
мораторна лихва в размер на 357.52лв., за периода от първия ден на забавата за плащане по
всеки отделен документ (фактури) до датата предхождаща депозиране на заявлението,
доколкото ответника е в забава именно от този момент, и на основание сключения договори
и ОУ към тях (чл.22.1), такава лихва страните са уговорили, считано от първото забавено
плащане. В този смисъл съдът следва да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца и тази сума.
Не така седи въпроса с претендираната неустойка в общ размер от 1056.02лв. Съдът
намира, че същата се явява неоснователно претендирана, и като такава следва да я отхвърли
по следните съображения:
По исковете за неустойка (обезщетение) e в тежест на ищеца да докаже
съществуването на валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея
предпоставки за възникване на акцесорното задължение за обезщетение/неустойка.
При преценката за валидност на неустоечните клаузи следва да бъде съобразена
задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето
разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в
договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор (така напр. Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I ТО, ВКС и мн. др.).
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи са
нищожни, тъй като същите противоречат на закона и добрите нрави, а съображенията за
този извод са следните:
От приложените приложения към договора за мобилни услуги (чл.6.1 респ. чл. 7.1.) е
видно, че при прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока,
последният дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка до изтичане на срока за ползване, като неустойката не може да надхвърля
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите за срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената
неустойка абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства.
От съдържанието на цитираните клаузи е видно, че всички обсъдени вземания
възникват за оператора при осъществяване на един и същ факт – едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната. Освен че правопораждащият фактически състав е идентичен
(видно и от редакцията на клаузата – „в тази хипотеза“), няма разлика и по отношение на
вредите, които е предназначено да обезвреди всяко от вземанията и това са вредите, които
търпи операторът от предсрочното преустановяване на облигационната връзка.
Единствената разлика се свежда до размера на съответното вземане, което в единия случай
7
се съизмерява с дължимите от абоната стандартни месечни такси, във втория случай – с
отстъпката от цената на месечна абонаментна такса, а в третия – с отстъпката от цената на
устройството. След като фактическият състав е идентичен, всяко от вземанията обезпечава
едно и също неизпълнение и обезщетява едни и същи вреди, то следва да се приеме, че се
касае за едно единствено вземане за неустойка поради разваляне на договора, чийто размер
се формира като сбор от посочените по-горе три компонента- оставащите не повече от 3
стандартни месечни такси, част от отстъпката от цената на месечна абонаментна такса и
част от отстъпката от цената на устройството.
При преценката за действителността на уговорената неустойка поради разваляне на
договора, съдът намира, че същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.
При сключването му за абоната е невъзможно да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при разваляне на договора. Този размер
не може да бъде ясно определен дори към датата на разваляне на договора, тъй като в същия
е предвидено, че неустойката включва част от предоставените отстъпки, без тази част да е
посочена или поне определяема. Отделно от това, възможността да се претендират вече
предоставените отстъпки, фактически осигурява възможност на оператора с обратна сила
едностранно да увеличава цената на предоставените услуги/устройства, а последното
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.
В допълнение на изложеното, видно от претендираните размери на неустойката, в
противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, потребителят се задължава да заплати необосновано
високо обезщетение, което многократно надхвърля стойността на търпените от ищеца вреди.
Този извод се потвърждава и от факта, че в случая се касае за договори с продължително
изпълнение, при които по дефиниция развалянето настъпва за в бъдеще (чл. 88, ал. 1 ЗЗД).
Претендираните от ищеца неустойки фактически целят да компенсират оператора за
предоставените до момента отстъпки, чрез възприемане с обратна сила на различна от
уговорената стойност на предоставените услуги и устройства. С други думи, при вече
развален договор операторът претендира с обратна сила имуществената облага, каквато не
би получил при изпълнение на договора, докато облагата на потребителя (обема и
качеството на потребените услуги/устройства) остава същата.
Наред с това, уговорените неустойки излизат извън присъщите за неустойката
функции. Вместо да служи като обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката
позволява на оператора едностранно да променя същественото съдържание на договора,
като без съгласие на другата страна фактически получава по-висока цена на предоставените
услуги/устройства. Предвидените предварително „префенциални“ и „стандартни“ цени
служат единствено като средство за едностранно формиране на неустойката, при това по
избрана от оператора част от стандартните цени. По тези съображения съдът намира, че
процесните клаузи са уговорени извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което се явяват нищожни поради
противоречието им със закона и добрите нрави.
Сходно е положението и с претендираната такса за събиране на дължими суми и
неустойка за обработка на просрочени задължения. Съгласно т. 21.1. от ОУ към договорите
за мобилни услуги в случай на частично или цялостно неизплащане на дължими от абоната
суми последният дължи законната лихва за забава; разходи, свързани със събиране на
дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране; обезщетение в
размер на 2 лв. без ДДС за обработка на просрочени плащания. По естеството си тези
задължения съставляват мораторна неустойка, доколкото възникването им е обусловено
единствено от изпадането на длъжника в забава. Така уговорената неустойка се кумулира с
отделно претендираната от ищеца мораторна лихва, поради което санкционира абоната два
пъти за една и съща забава. Отделно от това, обезщетението се начислява автоматично в
8
предварително определен размер, независимо от продължителността на забавата и без оглед
на това дали реално са направени такива разходи. В частност, по отношение на таксата за
събиране на дължими суми не е посочен дори размер на дължимата сума, поради което
клаузата е неясна.
Предвид изложеното, претенция за неустойка в общ размер 1056.02лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 2061.75 лв., представляваща общо задължение по договор
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер ***, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер
*** за периода 11.03.2022 г. – 05.10.2022 г., в това число: – 1170.69 лв. – главница,
представляваща неплатени електронни съобщителни услуги, и 890.88 лв. – главница,
представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; както
и сумата 357.52 лв. – мораторна лихва, считано от първия ден на забавата до 01.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.10.2023 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на
***, като за сумата 1056.02 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, иска следва се отхвърли.
По разноските:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 г.от 18.06.2013 г.
по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В заповедното производство от заявителя са направени разноски за заплатена
държавна такса – в размер 69.50лв. и за юрисконсултско възнаграждение- в размер на
50.00лв., или общо 119.50лв.
В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена
държавна такса–в размер 69.50лв., и за юрисконсултско възнаграждение- в размер на
100.00лв., или общо 169.50лв
При това положение, съразмерно с уважената част на иска ответникът дължи на
ищцовата страна сумата 83.18лв. – разноски за заповедното производство.
За исковото производство съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи да
ищцовата страна сумата 117.99лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна по настоящото дело също има право на
разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 121.55лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано заедно от *** и *** и Т. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** с
настоящ адрес: гр. П., обл. Т., ул. „***, ЧЕ Т. А. Н. ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД
СУМАТА 2061.57 лв. (две хиляди шестдесет и един лева и 57 ст.), представляваща общо
задължение по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
9
предоставяни със системен партиден номер ***, като част от рамков договор,
идентифициран с неговия уникален номер *** за периода 11.03.2022 г. – 05.10.2022 г., в това
число: – 1170.69 лв. (хиляда сто и седемдесет лева и 69 ст.) – главница, представляваща
неплатени електронни съобщителни услуги и 890.88 лв. (осемстотин и деветдесет лева и 88
ст.) – главница, представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, както и СУМАТА 357.52 лв. (триста петдесет и седем лева и 52 ст.) –
мораторна лихва, считано от първия ден на забавата до 01.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 02.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на ***, като за сумата
от 1056.02 лв. (хиляда и петдесет и шест лева и 02 ст.) – неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Т. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** с настоящ адрес: гр.
П., обл. Т., ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано заедно от
*** и ***, СУМАТА 83.18лв. (осемдесет и три лева и 18 ст.) – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – П., съобразно уважената част,
както и СУМАТА 117.99лв. (сто и седемнадесет лева и 99 ст.) – разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 129/2025г. по описа на Районен съд – П., съобразно
уважената част.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано заедно от *** и ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** с настоящ адрес: гр. П.,
обл. Т., ул. „***, СУМАТА 121.55лв. (сто двадесет и един лева и 55 ст.) – разноски в
настоящото исково производство, съобразно отхвърлената част на иска
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10