Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен, 20.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет четвърти септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при
секретаря ………… Петър П. ...……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 491 по описа за
2020год. и на основание данните по делото и Закона:
С решение №37/28.02.2020г. по гр.д. № 676/2019г. на РС
гр. Левски /ЛРС/, съдът е осъдил Главна
дирекция “Гранична полиция“ - МВР, гр.София, бул.”М.Л. ”№46, представлявана от
гл.комисар С.И.К. – директор, ДА ЗАПЛАТИ
на И.П.Д., ЕГН **********,***/51,
на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1 698,39лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 231,72 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата
на подаване на исковата молба – 15.10.2019г.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Гранична полиция“ - МВР, гр.София, бул.”М.Л. ”№46,
представлявана от гл.комисар С.И.К. –
директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН:**********
***/51, сумата от 600лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Осъдил на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “Гранична полиция“ - МВР, гр.София, бул.”М.Л.
”№46, представлявана от гл.комисар С.И.К. – директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд
– Левски, сумата в размер на 117,94лв., представляваща държавна
такса върху уважените искове, както
и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 150,00лв.
С
определение № 390/04.06.2020г. по същото дело, съдът е оставил без уважение
молбата на Главна дирекция “Гранична полиция“ - МВР гр.София, бул.”М.Л.
”№46, представлявана от гл.комисар С.И.К. – директор за изменение по реда на чл.248 ГПК
на постановеното решение в Частта му за разноските, като неоснователна.
Срещу така
постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция
“Гранична полиция“ към МВР
София,
представлявана от директора С.К. чрез гл.
юрисконсулт Й. С.. Твърди, че ЛРС
неправилно е приложил материалния закон, като се позовава на практика на
ВКС - Решение №197 от 07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г., ІVг.о., в което е
възприето становището, че при работата на смени /дежурства/, работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред. Поради това счита, че е недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, вкл. конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни
часове. Твърди, че още с ИМ ищецът е допуснал смесване на нормите относно
нощния труд и извънредния труд, като е създадена несъществуваща конструкция на
„извънреден нощен труд“, която неправилно е възприета и в обжалваното съдебно
решение. Навеждат доводи, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение
на държавните служители, че нито в ЗДСл., нито в ЗМВР има препращане към
нормите на КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята
следва да се уреди идентично с тази по КТ, има пряко препращане чрез посочване
на конкретни правни норми. Излагат съображения, че НСОРЗ, на която се е позовал
НРС, е приложима за работниците и служителите по трудови правоотношения, че
разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ е приложима в хипотезата, когато
продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния
труд, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд
с изработеното при полагане на дневен труд. Твърдят, че за служителите на МВР,
за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа е установена еднаква продължителност за
дневния и нощния труд, а именно 8 часа съгласно чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочено
е, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова
ограничение не е предвидено в ЗМВР и при
него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с
нормалната продължителност на работното време през нощта - 8 часа. В жалбата са
посочени различията в нормативната уредба относно регламентацията на
извънредния труд за работниците по трудови правоотношения, съгласно чл.143 ал.2 КТ и за държавните служители в МВР, уредена в чл.187 ал.7 ЗМВР.
Оплакват се,
че по чл.22 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., часовете, които биха се
получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл.9 ал.2 НСОРЗ
не са включени в изчерпателно изброените
в нормата хипотези. Дори да се приеме, че следва да се направи
преизчисление на нощните часове към дневните, съотношението ще е 8 : 8, което
води до равенство, а не до извънреден труд. Считат, че със заключението на
вещото лице е прието, че трудът на ищеца както нощен, така и извънреден е
заплатен.
В заключение молят Окръжния съд да
отмени изцяло обжалваното решение на РС гр.Левски като неправилно и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли исковете като им присъди разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 24.09.2020г.,
редовно призовани, не изпращат представител, като депозират молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на ГДГП. Подробни доводи и
съображения са изложени в писмена защита. Правят възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на възиваемия и представят Списък по чл.80 ГПК с
депозираната преди съдебното заседание на 23.07.2020г. молба.
Ответникът по въззивната жалба И.П.Д. ***, ЕГН ********** изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му
присъди разноските за ПлОС съобразно Списък.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът И.П.Д.
*** е в служебно правоотношение за процесния период от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 12-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ЛРС е приел, че ищецът
е държавен служител от МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179,
ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с Наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно
чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
През
процесния исков период - 01.10.2016г. – 30.09.2019г., е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С
посочения подзаконов нормативен акт е уредена нормална продължителност на
работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през
нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. В приложимата
към процесния период Наредба липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, а е
разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава
разпоредба е била предвидена в чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – отм., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. След отмяната на горепосочената наредба – в последващите
Наредба №8121з-592 в сила от 01.04.2015г. и процесната Наредба №8121з-779, в
сила от 02.08.2016г. такава разпоредба липсва.
Намерил, че е налице празнота в закона, като приел за
основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по
аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и
заплащането на нощния труд. Увеличеното изчисляване на нощния труд е
предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена въз
основа на КТ. Липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не
следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в
закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА.
Съгласно цитираната разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. В процесния случай, ЗМВР, уреждащ полагането на труд от
страна на държавните служители в структурата на МВР, се явява специален по
отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения между работник или
служител и работодател в страната. По същия начин се отнасят и Наредбата,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на
работната заплата към КТ.
Приел също така, че в чл.9, ал.2 НСОРЗ
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място или 8ч.:7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет и в
отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг
математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент
1,143.
От горното стигнал до извод, че в
отменената наредба към ЗМВР е бил възприет подход, идентичен с този, установен
в Кодекса
на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на
основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична
разпоредба в този смисъл в приложимата наредба, би довело до поставянето на
служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо
работници по трудови
правоотношения, които са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не
съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на
Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от всички
граждани при равни условия и права.
Целта
на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се заплаща в
увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния
труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са
предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от
логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се
преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност и
на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така
изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра,
като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Намерил
за неоснователен и наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца
възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и своевременно
изплатено, тъй като за отработените от него часове нощен труд своевременно му
било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час
нощен труд. Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
като условията и редът за това се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи, съгласно която за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент
1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в
увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час
нощен труд (в този смисъл – Решение №14
от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса
на труда, 12 издание, В.М. , К.С. , А.В. , стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане
на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ - чл.8 и чл.9,
ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012
на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно
отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд
– 0,25 лв./час. Доколкото от заключението на вещото лице по неоспорената от
страните и приета от съда съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно
установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са
били увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените
часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът
е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него
нощен труд.
От заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия
период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил реално 1704 часа, които
приравнени с коефициент 1,143 се равняват на 1947,672 часа, съответно разликата между положените часове нощен
труд и приравнените са 243,673 часа.
От експертизата се установява, че за посочените часове на ищеца не е било
заплатено възнаграждение.
Същите се явяват извънреден труд и следва да бъдат
заплатени като такъв. Извънреден труд е налице,
когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността
на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на
положения труд, извънреден труд ще е налице в случай, че отработеното време за
съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/
надхвърля нормата работни часове за отчетния период. От заключението
на вещото лице се установява, че в процесния случай при съпоставка на нормата
работни часове за всеки отчетен период и отработените часове с преизчислението
на нощния труд с коефициент 1,143, часовете вповече, които се получават след преизчисляване
на нощни към дневни часове надхвърлят нормата работни часове за отчетния период и се явяват такива извън установеното работно време, респективно
следва да бъдат заплатени като извънреден труд. За незаплатените 243,673
часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
е изчислено брутно възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1698,39 лева. Размерът на лихвата за
забава е 231,72 лева.
Намерил, че направеното от ответника с
допълнителна молба вх.№59/07.01.2020г. възражение за погасяване на вземането по
давност на основание чл.111, б.”а” от ЗЗД за периода от 01.10.2016г. до
15.10.2016г., като излизащо извън тригодишния период преди депозиране на
исковата молба, се явява преклудирано, поради което не следва да бъде взето
предвид от съда при постановяване на решението. Съгласно чл.120 ЗЗД давността
не се прилага служебно, а при направено възражение от длъжника. На основание
разпоредбата на чл.133 ГПК възраженията на ответника се преклудират ако не са
направени в срока за отговор на исковата молба, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. В процесия случай с отговора на исковата
молба не е направено възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за
погасяване на част от вземането по давност е направено след срока по 131 ГПК –
с допълнителна молба, след разпореждането на съда, с което делото е насрочено в
о.с.з. и е изготвен проектодоклад.
Стигнал до извод, че независимо, че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
в една от редакциите си през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г., е предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края
на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по
реда на чл.149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни, тази
разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове.
Тя касае единствено отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция
по труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава
нормативно определения брой часове за периода. Цитираната разпоредба само
определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над
установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът, който е
възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията по
труда като извънреден труд се отчитат действително отработените часове, без да
се превръщат нощните часове към дневни. В случай, че при сумираното изчисляване
на работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на
нощния труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените
часове труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 КТ,
и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР,
а липсва спор в практиката, че положеният нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
Намерил, че с оглед уважаване на главната искова
претенция, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е
оплакването, че ЛРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9
ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези
разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ,
изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На
01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от
01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно
по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г.
за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите
"без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. Тоест
отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден труд, като при
превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя
отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги изчислява и вещото лице
в заключението си. По-важното е, че същите са определени от нормата на чл.9Г
НРВПО за извънреден труд, защото са повече от часовете, отработени по График за
дежурствата при работодателя.
Неправилно
ЛРС приема, че нормата се отнася само за отчитане на извънредния труд пред
Инспекцията по труда /ИТ/. Преди всичко логиката на уредбата на извънредния
труд в КТ – чл.143 – чл.150 и чл.262 КТ, изисква той да е разрешен от
Работодателя, за същия да се води специална книга за отчитане и на всяко
шестмесечие данни за същия да се изпращат на ИТ. Следователно извънреден труд
без специалните правила, доразвити в наредбите, издадени на осн. КТ не би могло
да се полага легално и поради това разрешаването, полагането и отчитането са
кумулативни предпоставки за самото му съществуване. По същество нормата на
чл.9Г НРВПО има за адресат всички участници в ТПО, а не само ИТ, и поради това
съдържа забрана за превръщането на нощните часове в дневен труд при
изчисляването на работното време за сочения период, т.е. не се получава
извънреден труд в резултат от забраната за превръщане.
За
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО,
съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове
(фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд
и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради
това правилото на чл. 9Г НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018
г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до
30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от
13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза пред настоящата инстанция за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г.
на ищеца са се дължали общо 336,98лв., от които 295,02лв. главница и 41,96лв.
лихви, които следва да се извадят от общия размер на възнаграждението за
извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период в размер на 1 698,39
лева главница и 231,72лв. лихви. Получената сума възлиза на 1 593,13лева, от които 1 403,37лв.
главница и 189,76лв. лихви, до които размери исковете се явяват основателни,
като за горницата над тази сума до присъдения размер от 1 930,11 лева, исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1 403,37лв.
до присъдения размер от 1 698,39лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 201,344 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за периода
от 01.10.2016г. до 30. 09.2019г. 1 408 часа нощен труд в дневен, при отчитане
на забраната на чл.9Г НРВПО, ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до
окончателното плащане, като вместо него следва да се постанови, че искът се
отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за лихвата,
разноските и дължимата д.т. от ответната Дирекция при МВР гр.София в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 189,76лв. до пълния предявен размер от 231,72лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа на
всяко месечно плащане до 15.10.2019г., а за горницата до 231,72лв. – искът за
лихвата за забава следва да се отхвърли като неоснователен; сумата над
477,79лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искът се отхвърли
като неоснователен до пълния размер от 600лв. присъдени разноски, и се отмени
за разликата над сумата от 106,13лв.
– дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 117,94лв., като
незаконосъобразно.
Досежно разноските
за въззивното производство такива се дължат по компенсация съразмерно на
уважената и отхвърлена Част от въззивната жалба – ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София следва
да заплатят на И.П.Д. сумата от 245,43лв.,
представляваща разноски по компенсация за делото пред ПлОС, като се отчита
направеното пред тази инстанция възражение за прекомерност и установеното като
платено адвокатско възнаграждение на 13.05.2020г. от 350лв. – л.9 от делото и
същото се намали на 341,52лв., изчислено по чл.7 ал.2, т.2 НМРАВ, редакция
преди изменението от 15.05.2020г., и се отчитат разноските на жалбоподателя от
58,97лв. д.т., 50лв. депозит за вещо лице и 100лв. адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и
на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 37 от 28.02.2020г. по гр.д. № 676/2019г. по описа на Районен съд – Левски
В ЧАСТИТЕ, с които Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР гр.София е осъдена да заплати на И.П.Д. ***,
ЕГН **********,
сумата над 1 403,37лв. до
пълния предявен размер от 1 698,39лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 201,344 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. 1 408 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва от 15.10.2019г. до окончателното й изплащане; сумата над 189,76лв. до пълния предявен размер от 231,72лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.10.2019г.; сумата над 477,79лв. - дължими разноски по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете до пълния
размер от 600лв. за първата инстанция като незаконосъобразно, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.П.Д. ***, ЕГН ********** за присъждане на сумата от 295,02
лева, представляваща разликата над сумата от 1 403,37 лева до пълния
предявен размер от 1 698,39 лева, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 201,344 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 01.10.2016г.
до 30.04.2019г. 1 408 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2019г. до окончателното й изплащане; на сумата от 41,96лв.,
представляваща разликата над 189,76лв. до пълния предявен размер от 231,72лв. -
дължима лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа на
всяко месечно плащане до 15.10.2019г. и на сумата от 122,21лв., представляваща
разлика над сумата от 477,79лв. – дължими разноски по компенсация до 600лв. –
присъдени разноски на ищеца за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Гранична полиция“ към МВР гр.София да заплати на И.П.Д. ***, ЕГН **********
сумата от 245,43лева, представляваща разноски по компенсация за въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.