РЕШЕНИЕ
№ 12182
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110111127 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Александър Александров – изпълнителен директор,
твърди в исковата си молба, че ответниците в качеството си на
законни наследници на починалият ответник Н. Н. Н. с ЕГН **********,
дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена
консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата С. Б. Н. с ЕГН **********, от****, в срока по чл. 131 е
подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото,
прави възражение относно пасивната процесуална легитимация, тъй като
твърди, че като съпруга на починалия син ****Н. Н. с ЕГН ********** не е
наследник на починалия ответник Н. Н. Н. с ЕГН **********.
Ответницата Д. Н. Т. с ЕГН **********, от**** в срока по чл. 131 е
1
подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото,
прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за заплащане на
останалите суми над тези по давността, претендира направените по делото
разноски.
Ответницата М. Н. Н. с ЕГН **********, от **** в срока по чл. 131 е
подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото,
прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за заплащане на
останалите суми над тези по давността, претендира направените по делото
разноски.
Третото лице-помагач *****, със седалище и адрес на управление
*****, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответниците Д. Н. Т. с ЕГН **********, и М. Н. Н. с ЕГН
********** имат качеството на потребител на топлинна енергия, а
ответницата С. Б. Н. с ЕГН ********** няма това качество. По делото е приет
и приложен като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд от 22.10.1971 г., видно от който Н. Н. Н. и М. Т. Н. са закупили
апартамент № ******на д**** в бл. ****. От приетото и приложено като
доказателство удостоверение за наследници № **** г., се установява, че след
смъртта си на 15.05.2017 г. Н. Н. Н. е оставил следните наследници –
съпругата си М. Т. Н. с ЕГН ****, дъщеря си Д. Н. Т. с ЕГН ********** и
внучката си М. Н. Н. с ЕГН **********, дъщеря на починалия му син *Н. Н. с
3
ЕГН **********. Тъй като процесният топлоснабден имот е придобит като
СИО по време на брака на Н. и М. Н.и, квотите в съсобствеността са, както
следва – за М. Т. Н. 4/6 ид.части, и по 1/6 ид. част за Д. Н. Т. и М. Н. Н..
След смъртта на М. Т. Н. нейните 4/6 ид. части са наследени от Д. Н. Т. и
М. Н. Н., всяка по 2/6 ид.п части, от което следва, че всяка от тях има по ½ ид.
част от процесния имот.
Доколкото не се оспорват фактике, които ищеца се домогва да докаже с
исканата СТЕ, такана не е допусната, но с оглед наличието на възражения за
издтекла погасителна давност, по делото е допусната и изслушана ССчЕ, като
същата дава заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата
в размер на 535, 75 лева, от които 447, 14 лева главница и 88, 61 лева лихва за
забава.
А. По отношение на ответницата С. Б. Н. с ЕГН **********:
От изложеното по-горе се установи, че ответницата С. Б. Н. няма
качеството на законен наследник нито на Н. Н. Н. с ЕГН **********, нито на
М. Н. Н. с ЕГН **********, поради което няма и качеството на поотребител на
топлинна анергия, поради което предявените против нея искове следва да
бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Б. По отношение на ответниците Д. Н. Т. с ЕГН **********, и М.
Н. Н. с ЕГН **********:
В отговора на исковата молба и двете ответници са направили
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите,
което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора
на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Също така всяка от
тях е представила доказателства за платена сума по делото – Д. Н. Т. за сумата
в размер на 270 лева, а М. Н. Н. за сумата в размер на 90 лева. Съобразно
трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява
периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията
за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо,
че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е
самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от
ищеца главни вземания за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., съгласно
изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени
с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.02.2024 г. Размера на
4
погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от
заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 177, 72
лева, от които ½ част на Д. Н. Т. се равнява на 88, 86 лева, а ¼ част на М. Н. Н.
се равнява на 44, 43 лева.
С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия против
ответницата Д. Н. Т. да бъде отхвърлен за сумата в размер на 88, 86 лева, като
погасен по давност. Оставащата част от главницата, в размер на 187, 59 лева, е
заплатен от ответницата Д. Н. Т. на 14.05.2024 г., поради което законната
лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до
деня, предхождащ плащането – 13.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен
калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 5, 46 лева, като законната
лихва също така е заплатена. Иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., за сумата
в размер на 53, 67 лева не е в периода на давността, същото важи и за иска за
главница за дялово разпределение за периода м.03.2021 г. – м.04.2022 г., за
сумата в размер на 21, 64 лева, като тези два иска също са заплатени.
Законната лихва върху иска за главница за дялово разпределение за периода от
датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ
плащането – 13.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и
същата възлиза на сумата в размер на 0, 63 лева. Доколкото ответницата е
внесла сумата в размер на 270 лева, а общия размер на исковете, които съдът
счита за основателни, възлиза на 268, 18 лева /заедно със заплатената законна
лихва/, следва същите да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода
на делото.
Иска за главница за топлинна енергия против ответницата М. Н. Н.
следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на 44, 43 лева, като погасен по
давност. Оставащата част от главницата, в размер на 24, 68 лева, е заплатен от
ответницата М. Н. Н. на 10.05.2024 г., поради което законната лихва за периода
от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ
плащането – 09.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и
същата възлиза на сумата в размер на 0, 68 лева, като законната лихва също
така е заплатена. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е предявен за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., за сумата в размер
на 13, 41 лева не е в периода на давността, същото важи и за иска за главница
за дялово разпределение за периода м.03.2021 г. – м.04.2022 г., за сумата в
5
размер на 5, 41 лева, като тези два иска също са заплатени. Законната лихва
върху иска за главница за дялово разпределение за периода от датата на
завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до деня, предхождащ плащането –
09.05.2024 г., съдът изчисли с общодостъпен калкулатор, и същата възлиза на
сумата в размер на 0, 15 лева. Доколкото ответницата е внесла сумата в размер
на 90 лева, а общия размер на исковете, които съдът счита за основателни,
възлиза на 44, 33 лева /заедно със заплатената законна лихва/, следва същите
да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на делото.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен
както по отношение на ответницата Д. Н. Т., така и по отношение на
ответницата М. Н. Н..
В. По отношение на разноските:
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Доколкото исковете, предявени против ответницата С. Б. Н., са
отхвърлени като неоснователни и недоказани изцяло, същата не дължи
разноски на ищеца. Ответницата С. Б. Н. претендира като разноски сумата в
размер на 100 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, като предвид
изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да и го заплати.
За завеждане на исковете против ответницата Д. Н. Т. ищеца е заплатил
държавна такса в размер на 400 лева, или по 50 лева за всеки от предявените
искове, а против ответницата М. Н. Н. ищеца е заплатил държавна такса в
размер на 400 лева, или по 50 лева за всеки от предявените искове. По делото
освен заплатената държавна такса, ищеца е направил следните допълнителни
разноски – 400 лева депозит за ССчЕ, и 25 лева държавна такса за издаване на
5 бр. съдебни удостоверения, а също така съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
6
във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер от 100 лева, или общо
разноски общо против двете ответници в размер на 525 лева, като
съотношението е 2/4 части за Д. Н. Т. против ¼ част за М. Н. Н.. От всичко
дотук казано следва, че за разглеждане на исковете против Д. Н. Т. ищеца е
сторил разноски в размер на 550 лева, а за разглеждане на исковете против М.
Н. Н. ищеца е сторил разноски в размер на 375 лева. Всяка от ответниците Д.
Н. Т. и М. Н. Н. претендира като разноски сумата в размер на 100 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Общия размер на предявените против ответницата Д. Н. Т. искове
възлиза на сумата в размер на 357, 17 лева. За сумата в размер на 262, 90 лева
исковете са отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, на
14.05.2024 г., след като делото е било образувано, а исковата молба връчена. В
този случай ищеца има право на разноски, като предвид това, че отхвърлената
част е в размер на 74 % от общия размер, то в такъв размер следва да бъдат и
присъдените разноски, а именно сумата в размер на 407 лева. За сумата в
размер на 88, 86 лева иска е отхвърлен като погасени по давност, а за думата в
размер на 5, 42 лева като неоснователен и недоказан. В този случай право на
разноски има ответника, като предвид това, че отхвърлената част е в размер на
26 % от общия размер, то в такъв размер следва да бъдат и присъдените
разноски, а именно сумата в размер на 26 лева. Двете суми са еднакви по рода
си, за разноски, изискуеми и насрещни, поради което следва да се редуцират
до размера на по-малката, а именно следва разноските, дължими от
ответницата Д. Н. Т. да бъдат намалени с 26 лева, или същата дължи сумата в
размер на 381 лева. Ответницата е внесла сумата в размер на 270 лева, а
общия размер на исковете, които съдът счита за основателни, възлиза на 268,
18 лева /заедно със заплатената законна лихва/, поради което съдът счита, че
същата авансово е заплатила 1, 82 лева от дължимите разноски, поради което
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 379, 18 лева.
Общия размер на предявените против ответницата М. Н. Н. искове възлиза на
сумата в размер на 89, 29 лева. За сумата в размер на 43, 50 лева исковете са
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, на 10.05.2024 г.,
след като делото е било образувано, а исковата молба връчена. В този случай
ищеца има право на разноски, като предвид това, че отхвърлената част е в
размер на 49 % от общия размер, то в такъв размер следва да бъдат и
присъдените разноски, а именно сумата в размер на 183,75 лева. За сумата в
7
размер на 44, 43 лева иска е отхвърлен като погасени по давност, а за думата в
размер на 1, 35 лева като неоснователен и недоказан. В този случай право на
разноски има ответницата, като предвид това, че отхвърлената част е в размер
на 51 % от общия размер, то в такъв размер следва да бъдат и присъдените
разноски, а именно сумата в размер на 51 лева. Двете суми са еднакви по рода
си, за разноски, изискуеми и насрещни, поради което следва да се редуцират
до размера на по-малката, а именно следва разноските, дължими от
ответницата М. Н. Н. да бъдат намалени с 51 лева, или същата дължи сумата в
размер на 132, 75 лева. Ответницата е внесла сумата в размер на 90 лева, а
общия размер на исковете, които съдът счита за основателни, възлиза на 44, 33
лева /заедно със заплатената законна лихва/, поради което съдът счита, че
същата авансово е заплатила 45,67 лева от дължимите разноски, поради което
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 87, 08 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********* със седалище и адрес на
управление ****** представлявано от ******** – изпълнителен директор,
против Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ******** осъдителен иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ, за сумата в размер на 88, 86 лева
/осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
главница - стойността на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.12.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********* със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от **** – изпълнителен директор,
против Д. Н. Т. с ЕГН **********, от г******А, осъдителни искове по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер
на 187, 59 лева /сто осемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода
м.01.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за
сумата в размер на 53, 67 лева /петдесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г.
– 31.01.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, както и за сумата в
размер на 21, 64 лева /двадесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща главница - стойността на услугата дялово
8
разпределение за периода м.03.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в
хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********* със седалище и адрес на
управление ********Б, представлявано от *****зпълнителен директор,
против Д. Н. Т. с ЕГН **********, от гр. ******** осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 5, 42 лева /пет лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
16.05.2021 г. – 31.01.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********* със седалище и адрес на
управление ***** представлявано от *******– изпълнителен директор,
против М. Н. Н. с ЕГН **********, от**********, осъдителен иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ, за сумата в размер на 44, 43 лева
/четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
главница - стойността на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.12.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********* със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от ****** – изпълнителен директор,
против М. Н. Н. с ЕГН **********, от г******, осъдителни искове по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер
на 24, 68 лева /двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода
м.01.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за
сумата в размер на 13, 41 лева /тринадесет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., както и за сумата в
размер на 5, 41 лева /пет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща главница - стойността на услугата дялово разпределение за
периода м.03.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********* със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от *** – изпълнителен директор,
против М. Н. Н. с ЕГН **********, от *****, осъдителен иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за сумата в размер на 1, 35 лева /един лев и тридесет и пет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 16.05.2021 г. – 31.01.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********, със седалище и адрес на
управление *******, представлявано от ******* – изпълнителен
9
директор, против С. Б. Н. с ЕГН **********, от *******, искаве с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
сумата в размер на 69, 11 лева /шестдесет и девет лева и единадесет
стотинки/, представляваща главница - стойността на топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, за сумата в размер на 13, 41 лева /тринадесет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., за сумата в размер на
5, 41 лева /пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
главница - стойността на услугата дялово разпределение за периода м.03.2021
г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
за сумата в размер на 1, 35 лева /един лев и тридесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 16.05.2021 г. – 31.01.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****А, да заплати на******,
със седалище и адрес на управление ********* представлявано от *
изпълнителен директор, с*****умата в размер на 379, 18 лева /триста
седемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, изчислени съгласно мотивите на решението в
частта за разноските.
ОСЪЖДА М. Н. Н. с ЕГН **********, от ******, да заплати на
*****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от
***– изпълнителен директор, сумата в размер на 87, 08 лева лева
/осемдесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, изчислени съгласно мотивите на решението в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „******** със седалище и адрес на управление
*******, представлявано от **** – изпълнителен директор, да заплати на
С. Б. Н. с ЕГН **********, от ******, сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение
за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – "*******, със седалище и адрес на управление г****
Банкова сметка на ищеца:
*********
***************
10
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11