Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 12.02.2010 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и десета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря П. К.
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №2775 по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 от КТ.
В исковата молба, подадена от С.В.С., с ЕГН
********** ***ІV, чрез младши адвокат А.С.П.,***, офис 2 против „ВИРГИНИЯ ФЕШЪН
ГРУП”ООД, със законни представители Д. С. З. и В.я Т. З., в качеството им на управители, БУЛСТАТ ….., със седалище и адрес за кореспонденция: ……, ищцата твърди, че е започнала работа, като
квалифициран шивач на безсрочен трудов договор при ООД „ВИРГИНИЯ ФЕШЪН ГРУП”-П.
Впоследствие постигнали споразумение с работодателя за изменение на трудовия
договор относно продължителността на работното време, като преминали на 4-часов
работен ден. Работодателят не й изплатил трудовите възнаграждения за месеците
юни и юли на 2009 год. На основание чл.327 ал.1, т.2 от КТ, трудовото й
правоотношение било прекратено, поради неизплащане на трудовото възнаграждение
от страна на работодателя. На 24.07.2009 год. й била връчена Заповед
№19/20.07.2009 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Работодателят /ответното дружество/ не й изплатило трудовите възнаграждения за
месец юни и юли на 2009 год. и същите следвало да й бъдат изплатени, като
представяла списък с трудовите си
възнаграждения по месеци, както са посочени по-долу: за месец юни 2009 год. –
150 лева и за месец юли 2009 год. – 100 лева. Общо сумата от неизплатени
трудови възнаграждения за посочения по-горе период възлизала на 250 лева.
Ищцата твърди също, че освен това не е ползвала платения си годишен отпуск за
2009 год., както и че поради прекратяването на трудовото й правоотношение
възниквала обективна невъзможност за неговото ползване. На основание чл.224 от КТ, дружеството следвало да й изплати 66 лева за неизползван платен годишен
отпуск. Трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ и дружеството й дължало обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ за срока
на предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 150
лева. Върху посочените суми с основание чл.221 ал.1, чл.224 и чл.242 от КТ й се
дължала и законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумите. Ищцата твърди също, че за нея
възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове и осъждането на
ООД „ВИРГИНИЯ ФЕШЪН ГРУП”-П.
Моли съда на основание чл.221 ал.1, чл.224 и
чл.242, във връзка с чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД да постанови решение, с което
да осъди ООД”ВИРГИНИЯ ФЕШЪН ГРУП”-П. да й
изплати: сумата от 250 лева, представляваща неизплатени месечни трудови
възнаграждения за месеците юни и юли на 2009 год.; сумата от 66 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 год.;
сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестие при
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.221 ал.1 от КТ, както и
законната лихва върху посочените суми, считано от деня на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното плащане на същите. Претендира
присъждането на разходите по делото. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
С разпореждане от 09.09.2009 год., съдът е постановил
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.221 ал.1 от КТ,
чл.224 от КТ и чл.242 от КТ да бъдат разделени, като исковете с правно
основание чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 от КТ да бъдат разгледани в отделно
производство. По тях
е образувано настоящето гр. д.
№2775/2009 г. по описа на ПРС.
В представения по делото в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, ответникът „ВИРГИНИЯ ФЕШЪН
ГРУП”ООД, чрез пълномощника си – адвокат Н.И.Б. *** заявява, че по настоящето дело липсва правен спор между
страните и неоснователно ищцата е сезирала съда, като е посочила, че са налице
нарушени нейни права. Видно от представените с отговора писмени доказателства,
претендираните от ищцата суми са начислени във ведомостите на дружеството за
изплащане и само неявяването й в касата на дружеството досега е причина същите да не бъдат получени от нея. Моли съда
да има предвид представената ведомост за заплати на дружеството от месец юни и
юли 2009 год., от която е видно, че всички останали съкратени работници са
получили своите заплати и обезщетения, само ищцата не се е явила за
получаването им. Сочат също, че признават иска и не възразяват съда да
постанови решение по чл.237 от ГПК, но молят на основание чл.78 ал.2 от ГПК да възложи разноските на ищцата в
това число и разноските за адвокатска помощ, тъй като дружеството с нищо не е
дало повод за завеждането на иска. Прилагат писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищцата,
редовно призована, не се явява. В представените и приети по делото писмени
бележки, нейният пълномощник – младши адвокат А.П. от П. адвокатска колегия,
поддържа изцяло така предявените искове и излага подробни съображения по съществото на правния спор.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – адвокат Н.Б. *** признава предявените искове. Моли съда да постанови решение, съгласно разпоредбата
на чл.237 от ГПК. Поддържа направеното в писмения отговор искане за присъждане
на сторените по делото разноски. Излага подробни доводи в пледоарията си по
същество.
Районният съд, като се запозна с
твърденията, изложени в исковата молба и в писмения отговор и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Съдът счита, че в конкретния
случай не са налице основанията на разпоредбата на чл.237 от ГПК – за
постановяване на решение при признание на иска, тъй като не е налице една от
предвидените в същата предпоставки – не е заявено такова искане от страна на
ищцата и нейния процесуален представител. Искане в тази насока има направено от
ответната страна, но тя не разполага с такова право.
Не се спори между
страните по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се
установява, че ищцата е работила в ответното дружество
по безсрочен трудов договор, както и че е заемал длъжността квалифициран
шивач.
Не е спорно и
обстоятелството, че със Заповед №19 от 20.07.2009 год. на Управителя
на ответното дружество, издадена на основание чл.327, т.2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата С.В.С., считано от 20.07.2009 год. В заповедта е
записано, че причините /мотивите/ за издаването й са, че работодателят е забавил
изплащането на трудовото възнаграждение. Посочено е също, че на ищцата следва
да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 66 лева. Заповедта е
връчена на ищцата на 24.07.2009 год., срещу подпис, видно от направеното
отбелязване. Няма възражения от страните по делото относно законосъобразността
на уволнителната заповед. Няма и данни за оспорването на същата или обжалването
й по съдебен ред, с оглед на което съдът приема, че същата е влязла в законна
сила и е породила своето действие.
В исковата си молба, която е
постъпила в съда на 08.09.2009 год. /а не на 10.09.2009 год., както е отразено
в печата, тъй като същият е поставен след разделянето на производството по
делото с разпореждането от 09.09.2009 год./, ищцата твърди, че работодателят й
дължи, а и не й е изплатил сумата
от 66 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2009 год. на
основание чл.224 от КТ, както и
сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестие при прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл.221 ал.1 от КТ.
В представения по делото писмен
отговор, ответникът признава исковете и по основание и по размер. В подкрепа на
същите представя заверено копие от ведомостите за заплати, водени в дружеството,
за месеците юни и юли на 2009 год. Дължимостта на обезщетението по чл.224 ал.1
от КТ и то в претендирания размер от 66 лева е залегнало и в заповедта за
прекратяването на трудовия договор на ищцата, където изрично е отразено.
В конкретния случай са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ, тъй като трудовият договор
на ищцата е прекратен без предизвестие и на предвидено в същата основание, а
именно по чл.327, т.2 от КТ, поради което работодателят й дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при
безсрочно трудово правоотношение, каквото е било и нейното.
Безспорно е също така, че
трудовото правоотншение на ищцата е прекратено с влязла в сила уволнителна
заповед, с оглед на което тя има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск по реда на чл.224 ал.1 от КТ.
При тези данни и предвид
признанието, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.221 ал.1
от КТ и чл.224 ал.1 от КТ са основателни и следва да бъдат уважени в претендираните
от ищцата размери. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 66 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 год. и сумата в размер на
150 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестие при прекратяване
на трудово правоотношение на основание чл.221 ал.1 от КТ.
Ще
следва да се присъди и законната лихва върху главниците от 66 лева и 150 лева,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 08.09.2009 год. до
окончателното им изплащане.
В
настоящето производство, ищцата не е представила доказателства за направени
разноски, поради което присъждането на такива не й се следва.
Съдът намира за неоснователно
искането на пълномощника на ответника за приложението на разпоредбата на чл.78
ал.2 от ГПК. Съгласно същата, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Безспорно е в случая, че ответникът още с писмения си отговор е признал исковете,
предявени от ищцата. Неоснователно е обаче възражението, че ответното дружество
не е дало повод за образуване на делото, тъй като е начислило дължимите на
ищцата обезщетения, както и че ищцата е тази, която не се е явила в дружеството,
за да си получи дължимите парични суми за трудови възнаграждения и обезщетения.
Безспорно се установи по делото,
че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 20.07.2009 год.,
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя.
Също така, видно от представените копия от ведомостите за работните заплати при
ответника е, че в същите са поставени само подписи на работниците в
потвърждение на това, че са си получили начислените им трудови възнаграждения.
Липсва отразяване на датите, на които това е станало. Неоснователни и
недоказани останаха твърденията на ответника, че сумите са изплатени на лицата преди
датата на подаването на исковата молба на ищцата в съда – 08.09.2009 год.
С оглед на всичко това, съдът
приема, че ответникът, с бездействието си, респ. с неплащането на дължимите обезщетения
на ищцата в срок, е станал причина за завеждането на исковата молба и
образуването на производството по настоящето дело. Затова и при липсата на
втората от кумулативните предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК, съдът счита, че
направените от него разноски не следва да се възлагат върху ищцата.
При
този изход на делото, ответникът ще следва да заплати в полза на П. районен съд
държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВИРГИНИЯ
ФЕШЪН ГРУП”ООД, със законни представители Д. С. З. и В. Т. З., в качеството им на управители, БУЛСТАТ …., със седалище и адрес за кореспонденция…… да заплати на С.В.С.,
с ЕГН ********** ***ІV, със съдебен адрес: …….. на основание чл.224 ал.1 от КТ сумата
в размер на
66 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2009 год., както и сумата в размер на 150 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестие при
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.221 ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва върху главниците от 66 лева и 150 лева, считано от датата
на подаването на исковата молба в съда - 08.09.2009 год. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „ВИРГИНИЯ
ФЕШЪН ГРУП”ООД, със законни представители Д. С. З. и В. Т. З., в качеството им на управители, БУЛСТАТ …., със седалище и адрес за кореспонденция….. да заплати в полза
на П. районен съд държавна такса в размер на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: