РЕШЕНИЕ № 260050
/ 7.2.2022г.
гр. Перник, 07.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01536 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба, подадена от Г.М.Р.
***, чрез пълномощника си адв. И.В.В., срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника
и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7
ЗНЗ , от които:
- сумата от 1471,85лв.,
представляващо застрахователно обезщетение за неизплатено трудово
възнаграждение за м. април 2016г., през който има отработени 14 дни, ведно със сумата от 723,43лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от 26.05.2016г.
до 30.03.2021г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане ;
- сумата от 63,31 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено трудово
възнаграждение за м.Май 2016г., през който има отработени 4 дни, ведно със
сумата от 30,59лв. представляваща обезщетение за забава върху главница за
периода 26.06.2016г. до 30.03.2021г. /датата на подаване на исковата молба/,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
- сумата от 120,70лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2
дена през 2016г., както и сумата от 58,31лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 26.06.2016г. до 26.03.2021г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба, уточнена в първото по делото съдебно
заседание от процесуалния представител на ищеца, се посочва, че ищецът и „Електрисите“ ЕООД се намирали в
трудови отношения. Пояснява се, че работодателят е сключил с ответното
дружество договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I
„Отговорност на работодателя“. Постановено било влязло в сила решение, препис от
което се представя по делото, с
което работодателят е осъден да заплати на ищеца претендираните в настоящото производство вземания. Била заведена ликвидационна преписка при ответното дружество,
но било отказано плащането на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ е подало отговор, с който оспорва
исковата молба като нередовна, недопустима и
неоснователна. Твърди,
че не е спазено изискването на чл. 498, ал. 1 КЗ за отправяне на
застрахователна претенция. Не бил налице покрит
застрахователен риск, който е посочен от ищеца. В тази връзка акцентира, че
застрахователното покритие обхващало трудови злополуки, но никъде в общите или
специалните условия не било включен застрахователен риск, свързан с
неизплащането на трудовите възнаграждения. Счита, че дружеството работодател не
изпълнило основни задължения при сключване на застрахователния договор. Посочва се още, че липсват доказателства френското
дружество SAS ATCE да не е изплатило дължимите суми за трудово
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис от влязло
в сила решение № 1424/18.10.2019 г. по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, потвърдено с решение № 78/02.03.2020 г. по гр. д. № 830/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Перник в частите, с които „Електрисите” ЕООД е
осъдено да заплати на Г.М.Р. сумата от 1471,85
лева, представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м.
Април 2016г., сумата от 419,90 лева, представляваща законна лихва за забава,
считано от 26.05.2016г. до 18.03.2019 г. (датата на депозиране на исковата
молба в съда), ведно със законната лихва върху главницата от 1471,85 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2019г. до окончателно й
изплащане; сумата от 69,31 лева, представляваща нетния размер на дължимо
трудово възнаграждение за м. Май 2016г., сумата от 19,16 лева, представляваща
законна лихва за забава, считано от 26.06.2016г. до 18.03.2019 г. (датата на
депозиране на исковата молба в съда), ведно със законната лихва върху
главницата от 69,31 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно й изплащане; сумата от 120,70 лева, представляваща нетния размер на
дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху главницата от 120,70 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени като неоснователни исковите претенции за сумата от 2053,62
лева, представляваща дължимо обезщетение за командировъчни дневни разходи,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за разликата от горепосочения уважен размер за сумата от 69,31 лева,
представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м. Май 2016г.
до пълния предявен размер от 95.00 лева.
Решението по гр. д. №
1871/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е постановено при
участието на „ОЗК – Застраховане“ АД като трето лице
помагач на страната на „Електрисите” ЕООД. В тази връзка на основание чл. 223,
ал. 1 ГПК решението
има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна, т. е. между „ОЗК – Застраховане“ АД и Г.М.Р. по отношение на дължимите вземания за
заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползвания
годишен отпуск.
С цитираното решение
по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е прието,
че „Електрисите” ЕООД и и
Г.М.Р. са сключили трудов договор с №
217/06.04.2016г., по силата на който ищецът заемал длъжността “Общ работник,
строителство на сгради” с основно месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на
плащане 25 – то число на месеца. Установява
се още, че на същата дата - 06.04.2016г. „Електрисите” ЕООД и и Г.М.Р. са сключили споразумение към трудовия
договор, в което уговорили „Електрисите” ЕООД, в качеството си
на предприятието, което осигурява временна работа, да осигури временна
работа на ищеца в предприятие ползвател (SAS ATCE) на длъжността “общ
работник, строителство на сгради” при работна заплата в размер на 10 евро за
един астрономически час. Уговорили
са мястото на работа да се
осъществява в Република Франция, като ищецът следвало да се яви в предприятието
ползвател на 11.04.2016г., а крайният срок, определен със самото споразумение, бил
14.06.2016г.
Приложена
е застрахователна полица № 0710-230-2015-00001 от 07.04.2015 г., от която
видно, че между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е сключен договор
за застраховка „Обща гражданска отговорност,
секция I „Отговорност на работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2015
г. до 16.04.2016 г. и втора застрахователна полица №
0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г., от която е видно, че между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
и „Електрисите” ЕООД е сключен договор за застраховка
„Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, със срок
на застраховката от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г.
Приложени са общи условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност”, приети с Решение
на Съвета на директорите на ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД, влезли в сила на
23.02.2015 г., заявление-въпросник за сключване на застрахователните договори,
сметки и платежни нареждания за заплатена застрахователна премия по тях.
Застрахователното покритие по двата застрахователни договора включва сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат
наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа. В
полиците е отразен следният повод за предяване на претенция: цялостно
иили частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му, произтичащи от Кодекса на труда,
раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия за извършване на работа чрез
предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107 „с“, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа.
Застраховани лица са заетите по трудов договор за временна работа през срока на
застраховката за изпълнение на основната дейност на
застрахования. Уговорени са следните допълнителни условия: лимит на отговорност
в размер на 200 000 лева и самоучастие на застрахования в размер на 10 % и минимум 500 лева във всяка щета.
С отговора на исковата молба ответникът
е направил признание, че уведомление №
139/24.06.2016 г. „Електрисите” ЕООД е съобщил на застрахователя
за настъпила щета по двете
застрахователни полици, представляващо незаплащане на трудово възнаграждения на 25
работници, наети за сезонна работа от френското дружество SAS
ATCE. Съдът цени направеното от ответника
признание съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички събрани по делото
доказателста.
Видно от представените по делото списък
на работниците по договори за осигуряване на персонал за временна работа с изх.
№ 18-71/11.07.2016 г., един от горепосочените 25 работници, за които „Електрисите” ЕООД
е уведомил застрахователя, е ищецът Г.М.Р..
Представена е обратна разписка, получена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
на 10.04.2020 г., с която от Г.М.Р. се иска заплащане на застрахователното обезщетение. Няма спор, че застрахователят не е извършил
плащане на претендираното застрахвателно обезщетение.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебноикономическа експертиза, с
което се потвърждават размерите на вземанията за трудово възнаграждение, които
са били предмет на решение по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
Единствено за допълнение следва да се има предвид разпоредбата на чл. 223, ал.
1 ГПК за установителното действие между страните по повод размера на вземанията
по решение по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, при което е недопустимо
установяване на различни размери на вземанията за обезщетение за неползван платен отпуск. Това установително действие се отнася
и за отхвърлителната част
на предявеното вземане.
Вещото лице уточнява, че на ищеца не са изплатени нетните трудови възнаграждения за
м. 04.2016 г. в размер на 1471,85 лева, за м. 05.2016 г. в
размер на 63,31
лева, както и за неползван платен
годишен отпуск в размвр на 58,31 лева.
Съдът
кредитира така изготвеното заключение, тъй като същото е обосновано, подробно и
намиращо опора в приложените писмени доказателства.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”
Установи
се наличието на застрахователни договори „Обща гражданска
отговорност - отговорност на работодателя“ между „Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД, отнасящ се за 2016 г.
В полиците са договорени специалните условия, че застраховани са
лицата, заети по трудов договор за временна работа през срока на застраховката
за изпълнение на основна дейност на застрахования, т. е. същият се отнася както
за действащите трудови договори, така и за предстоящите, които ще се сключат.
Уговорено е още, че застрахователното покритие обхваща неизпълнените задължения
на работодателя спрямо работниците по трудов договор за осигуряване на временна
работа по чл. 107с, ал. 5 КТ, а според т. 2 от цитираната норма предприятието, което осигурява временна работа, е
длъжно да плаща на работника
или служителя полагащото му се трудово възнаграждение.
Горното води до извод, че ищецът е
застраховано лице, тъй като е сключило споразумение
от 06.04.2016 г.
към трудов договор за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна
работна ръка във Франция.
В общите условия по застраховка „Обща гражданска отговорност”,
секция I „Отговорност на работодателя“, е отразено, че се покриват рискове,
свързани с трудови злополуки, но в специалните условия, договорени в застрахователната полица, които имат приоритет пред общите условия, е посочено, че се обхващат
неизпълнените задължения на работодателя спрямо работниците, сред които е
незаплащането на трудово възнаграждение, каквото задължение е предвидено в чл.
107с, ал. 5, т. 2 КТ.
Безспорно по делото се установи, че работодателят не
е заплатил неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2016 г. в размер на 1471,85 лева,
неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2016 г. в размер на 63,31 лева и сумата от 120,70 лева, представляваща нетния размер на
дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В тази връзка е
настъпило застрахователното събите, при което застрахователят дължи
застрахователно обезщетение за незаплатеното трудово възнаграждение.
Застрахователното
обезщетение не следва да се намалява с
10 % поради уговорено самоучастие в застрахователната полица. Това е така, тъй
като на основание чл. 107р, ал. 7 КТ дружеството работодател „Електрисите“ ЕООД като предприятие,
което осигурява временна работа, осъществява своята дейност след регистрация в
Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона
за насърчаване на заетостта. Съгласно чл. 74е, ал. 2, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта
е предвидена задължителна застраховка за вземанията на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на
временна работа. Именно сключването на подобна застраховка е предпоставка за регистрацията на дружеството като предприятие, което осигурява временна работа. Щом застраховката е
задължителна, то на основание чл. 432, ал. 2, изр. второ КЗ не може да се прави
възражение за самоучастие на застрахования.
С оглед чл.
405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от този по чл. 108, ал. 1- 3 или 5. В случая срокът за изплащане на
обезщетенията е уговорен на 15 дни /чл. 20 от ОУ
към договор за
застраховка „Обща гражданска отговорност“ № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2016
г./ от датата на представяне
на всички необходими документи/ в този
смисъл- решение от 09.08.2021 г. по в.гр.д. № 00269 по описа на съда за 2021 г.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното
обезщетение се включват лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.
3. Според посочената чл. 429, ал. 3
лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна.
В тази връзка дружеството работодател е уведомил
застрахователя на 24.06.2016 г., а ищецът го е направил едва на 10.04.2020 г, видно от обратната
разписка, получена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. Релевантна е по-ранната дата, като по делото липсват доказателства застрахователят да е изискал от застрахования
да му представи допълнителни документи за разглеждане на претенцията. Следователно в посочения случай застрахователят
изпада в забава за плащане на
сумите, считано от 10.07.2016 г. до датата на завеждане на иска- 30.03.2021 г. по отношение
на неплатените трудови възнаграждения. За обезщетението за неползван платен
годишен отпуск в размер на 120,70 лева, с решение по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е прието, че работодателят дължи законна
лихва за забава от 18.03.2019г., поради което от тази дата се дължи
законната лихва върху тази сума и от застрахователя.
За тези
периоди, пресметнати по правилата на чл. 86 ЗЗД и изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК при
използване на публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по
нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.),
съдът определя, че обезщетенията за забава в размер на законната лихва
възлизат, както следва: сумата от 705,32 лева като размер на законна лихва върху главницата от 1471,85 лева,
дължима за периода от 10.07.2016 г. до 30.03.2021 г., сумата от 30,34 лева като размер на законна лихва върху главницата от 63,31 лева,
дължима за периода от 10.07.2016 г. до 30.03.2021 г., и сумата от 24,95 лева като размер на законна лихва върху главницата от 120,70
лева, дължима за периода от 18.03.2019 г. до 30.03.2021 г.
Възражението за погасяване по
давност е неоснователно за дължимите главници, доколкото до предявяане на
исковате молба на 30.03.2021 г. не е изтекла общата 5-годишна давност по
отношение на тях предвид настъпването на изискуемостта им съответно на 26.05.2016г. и 26.06.2016г. за
трудовите възнаграждения и на датата на прекратяване на трудовия договор- 14.06.2016г. по отношение на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск. Законните лихви за забава за плащането на трудовите
възнаграждение са погасени за периода от 10.07.2016 г. до 29.03.2018 г., тъй като по
отношение на тях е приложима кратката 3-годишна давност. Не е погасена
законната лихва за забава за плащането на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск.
Следователно, исковете за
законна лихва за забава за плащането на дължимите трудови възнаграждения се
явяват основателни за периода от 30.03.2018 г. до 30.03.2021 г., като
дължимата лихва върху главницата от 1471,85 лева е в размер на 448,54 лева, а върху главницата от 63,31 лева
е в размер на 19,29 лева.
За тези периоди и размери
исковете за законната лихва следва да бъдат уважени и отхвърлени като
неоснователни за разликата до целите им предявени размери и за периода от 26.05.2016г. до 29.03.2018 г. по
отношение на неплатените трудови възнаграждения, както и за периода от 26.05.2016г. до 17.03.2019 г. по
отношение на обезщетението за неползвания платен годишен отпуск.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата
претенция. Същият е направил разноски, както следва: 94,29 лева - държавна
такса, 450 лева –– адвокатски хонорар и 150 лева за депозит на вешото лице, т.
е. общо 694,29 лева, от които следва да му се присъдят 604,40 лева, съответни
на уважената част на исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото и доколкото
минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 402,77 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата
претенция. Същият е направил разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да се присъдят 12,95 лева, съответни на отхвърлената част на исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.М.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми, представляващи застрахователно
обезщетение по застрахователен договор „Обща
гражданска отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“,
обективиран в застрахователна полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г.,
между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД:
сумата от 1471,85 /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща нетния размер на дължимо трудово
възнаграждение за м. Април 2016г., сумата от 448,54 /четиристотин
четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 1471,85 лева, за периода от 30.03.2018 г. до 30.03.2021 г.;
сумата от 63,31/шестдесет и три лева и тридесет и една
стотинки/ лева,
представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м. Май
2016г., сумата от 19,29 /деветнадесет
лева и двадесет и девет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 63,31 лева, за периода от 30.03.2018 г. до 30.03.2021 г.;
сумата от 120,70 /сто и двадесет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща нетния размер на дължимо обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 2 дена през 2016г. и сумата от 24,95 /двадесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща законна
лихва за забава
върху главницата от 120,70 лева,
дължима за периода от 18.03.2019
г.
до 30.03.2021
г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от подаване
на исковата молба-30.03.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да
заплати на Г.М.Р. разликата над сумата от 448,54 /четиристотин
четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лева до целия предявен
размер от 723,43 /седемстотин двадесет и
три лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща
законна лихва за забава
върху главницата от 1471,85 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главница за периода от 26.05.2016г. до 29.03.2018 г. и разликата над сумата от 19,29 /деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ лева
до целия предявен размер от 30,59 /тридесет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 63,31 лева, за периода от 26.05.2016г. до 29.03.2018 г.,
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.М.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 604,40 /шестстотин и четири лева и четиридесет стотинки/ лева–
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Г.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12,95 /дванадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Павлова