№ 15288
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110157848 по описа за 2023 година
Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е предявил срещу
ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА осъдителен иск с правно основание чл. 410
КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за сумата от 129.66 лв., представляваща изплатеното
по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
17.05.2022 г. от попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба - 20.10.2023 г. до пълното изплащане на сумата.
Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско“ е настъпило
застрахователно събитие със застрахованото МПС с марка „Шкода Супърб“, с
регистрационен № ...., което е попаднало в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, намираща се на кръстовището на ул. „Деспот Слав“
с ул. „Плевен“ в гр. София, вследствие на което са причинени щети по
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 114.66 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Сочи, че
е направил и ликвидационни разходи за определяне стойността на щетите в
размер на 15.00 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като е отговорен за поддържане на пътната мрежа на
1
територията на общината.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА в законоустановения едномесечен
срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер като неоснователен и недоказан. Оспорва наличие на
валидно застрахователно правоотношение, както и наличие на причинно
следствена връзка между щетите и попадането на автомобила в дупка.
Оспорва достоверността на обстоятелствата посочени в подаденото
уведомление до ищеца с аргумент, че същото не може да замести издаване на
протокол за ПТП, като сочи че същото е подадено от свидетел, който не е
очевидец. Навежда довод за съпричиняване от страна на водача на
застрахования автомобил. Претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
„Т..“ АД, конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП)
на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 20.03.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
за отстраняване на щети по МПС с марка „Шкода Супърб“, с регистрационен
№ ...., ищецът е заплатил на застрахованото лице сума в размер на 114.66 лв.
Във връзка с инцидента водачът на увредения автомобил, е уведомил
писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 18.05.2022 г., по
повод на което е била образувана преписка по щета № 44012132212846, което
се установява от представеното по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие. Към преписката са приложени доклад по щета и
опис на претенцията, в които причинените на лек автомобил с марка „Шкода
Супърб“, с регистрационен № .... вреди са оценени на сумата от 114.66 лв.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Л. О. Д.,
които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, да са
причинени вреди върху застрахования от ищеца автомобил, през пролетта на
2022 г., при движение в гр. София, кв. Павлово, като управляваният от
2
свидетеля лек автомобил с марка „Шкода Супърб“, преминал през дупка,
образувана около шахта на пътното платно. Свидетелства, че се движил с
ниска скорост около 15-20 км./ч., като препятствието не било обозначено и не
могъл да го забележи предварително. Сочи, че забелязал дупката, една след
настъпване на инцидента, както и че на управлявания от него автомобил била
срязана дясната гума.
От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че вредите по лек автомобил с марка „Шкода Супърб“, с
регистрационен № .... съответстват на механизма на ПТП, посочен в исковата
молба и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и
че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на сумата
от 176.52 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по
чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия, но не се отнася до правата по чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.) Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 17.05.2022 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахованото лице договор за застраховка „Каско” е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
3
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се
събитието да е настъпило на територията на Столична община; доколкото
собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и
фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението
следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди
неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на
улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с
това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно,
където е настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е
дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които
изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по
силата на чл.31 Закона за пътищата да поддържа пътната настилка в годно за
безопасното й ползването състояние и това му задължение не зависи от
обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на
чл.165, ал.1, т.3 ЗДвП. Поради това отговорността на ответната страна следва
да бъде ангажирана.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Недоказано остана, направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като по делото не са събрани никакви
доказателства, относно твърденията на ответника за движение на водача на
увредения лек автомобил с несъобразена скорост.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
действието на горепосочения договор за застраховка „Каско”, доколкото не
4
били представени доказателства за заплащане на първата вноска по
застрахователната премия, тъй като ответникът изобщо няма право да
възразява за действието на договор, по който не е страна, съответно не
разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди
права, нито пък правата му са производни на тези на страните по договора,
които страни нямат спор за неговото действие.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.
49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение
на вещото лице действителният размер на причинените вреди по средни
пазарни цени е в размер на 176.52 лв., поради което искът следва да се уважи
за пълния предявен размер от 129.66 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и
законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 20.10.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в
размер на сумата от 568.00 лв., представляващи сбора от заплатената
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и свидетел, и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на
ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер
на разноските в частта на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е определено в съответствие с Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, .., да заплати на „ДЗИ
5
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 129.66 лв.,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44012132212846, образувана при ищцовото дружество, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 20.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, .., да заплати на „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 568.00 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..“ АД, като трето
лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6