№ 210
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502125 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2040 от 13.03.2019 год., постановено по гр.д.№ 2095/2019 год. по описа на
Софийски градски съд, I-7 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на С. М. М. сумата от 10 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, във връзка с ал.2 от
НК, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2018 год. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца С. М. М. в отхвърлителната част. Правят се оплаквания, че
в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.
Присъденото обезщетение е силно занижено и не е в състояние да обезщети в цялост
преживените от ищеца неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на иска до пълния размер.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в частта с която
искът е уважен за сумата над 2 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение
на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е
завишен, не е съобразен както с практиката и икономическия стандарт в страната, така и със
събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и
постанови ново, с което размерът на обезщетението да бъде намален до сумата от 2 000 лева.
1
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол, касаещ размерът на присъденото обезщетение намира
следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С. М. М. излага в исковата си молба, че е дългогодишен служител в МВР, като през
2014 г. срещу него и други полицейски служители от моторизираната група за бърза
реагиране „Сигма“ към СДВР, от страна на Специализираната прокуратура били повдигнати
обвинения за участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във
вр. с ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
до 10 години. По това обвинение е бил изготвен обвинителен акт, като същия е внесен за
разглеждане в Специализирания наказателен съд и било образувано НОХД №1451/2015 г.,
по което на 04.10.2017 г. била постановена оправдателна присъда, с която
Специализираният наказателен съд – 17-ти състав е признал за невиновен ищецът.
Присъдата е влязла в сила на 20.02.2018 г. Твърди, че вследствие на повдигнатото незаконно
обвинение срещу него е претърпял трайни и интензивни неблагоприятни последици,
изразяващи се занижена социална активност и подтиснатост, промяна начина на живот,
постоянно мислел за риска да бъде осъден и да отиде в затвора. Обзелото го трайно
напрежение и свързаните с него страх и несигурност се пренесли и върху отношенията на
ищеца с членовете на семейството му. Така описаното състояние продължило с години,
както и самото наказателно производство срещу ищеца и колегите му. При контакт с хора
по какъвто и да е повод, ищецът винаги се опасявал, че го свързват с твърдината престъпна
дейност, за която бил обвиняем. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди, както и че не носи отговорност за
продължителността на наказателното производство. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли иска.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 2 000 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – налице е обвинение в
извършено престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. Прокуратурата е
обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с
ал. 2 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като
2
съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. Вследствие на воденото
срещу ищеца производство и разглеждане на делото за ищеца са възникнали вреди, т.е. не е
спорна и причинната връзка между вредите и воденото наказателно производство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. При определяне размерът на обезщетението
въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н.. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
В настоящият случай от показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд
свидетели се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по
повдигнатото обвинение и периода през който то е продължило /около 3 години/, същият
като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
изживян психически стрес и душевно безпокойство. Вследствие на това се затворил в себе
си, станал раздразнителен и депресиран. Приятелите му се отдръпнали от него. При
определяне обезщетението следва да бъде взето впредвид, че с незаконосъобразното
повдигане на обвинение в извършване на тежко престъпление, ответника е засегнал ищеца
като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му, както в
личен, така и в професионален план, имайки предвид, че С.М. е служител на МВР и
вследствие на това ищеца е понесъл неимуществени вреди, описани по-горе и доказани от
разпита на свидетелите С. М. и С. С.. Следва да бъде взето впредвид и обстоятелството, че
производството е приключило в сравнително кратък период от време, както и че спрямо
ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”.
Настоящият състав като взе предвид тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се
е водило наказателното производство, социално-икономическата обстановка в страната към
2017-2018 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е
необходима сумата от 20 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, заедно със
законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила до окончателното
изплащане.
Поради частично несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
3
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 10 000 лева до
сумата 20 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден,
на правно основание чл. 2, ал., т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца допълнително сумата от
10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, във връзка с ал.2 от
НК, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2018 год. до окончателното
плащане. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. В необжалваната
осъдителна част решението е влязло в сила.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2040 от 13.03.2019 год., постановено по гр.д.№ 2095/2019 год. по
описа на Софийски градски съд, I-7 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.
М. М. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от
ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди над присъдения размер от 10 000 лева до
установения за дължим размер от 20 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на С. М. М., на основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, допълнително сумата от 10 000 лева, над присъдените с
първоинстанционното решение 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,
т.2, във връзка с ал.2 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2018 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2040 от 13.03.2019 год., постановено по гр.д.№ 2095/2019
год. по описа на Софийски градски съд, I-7 състав в останалата част.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4