Решение по дело №716/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. С. против Решение № 174/11.03.2025г., постановено по НАХД № 5104/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 22-0002043/05.12.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], с което за нарушение на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Според него неправилно съдът е приел, че датата на извършване на нарушението е датата на извършване на проверката, в хода на която същото е установено.За дата на извършване на визираното нарушение следва да се определи именно, деня от който дружеството обективно е било в неизпълнение на задължението си да осигури ръководител транспортна дейност. Не приема за правилни изводите на съда относно наличието на едно „състояние на продължено нарушение“ от деня следващ деня на прекратяване на трудовото правоотношение до посочената дата на извършване на нарушението в АУАН и НП, а именно 11.11.2024 г. Сочи, че в производствата по ЗАНН законодателят е изключил приложението на института на продължавано престъпление, регламентиран в чл. 26 от НК, по арг. от чл. 11 от ЗАНН. Счита и че в случая е изтекла предвидената с чл.34 от ЗАНН, давност.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С.. Същият изцяло поддържа съображенията, изложени в касационната жалба.

Ответникът началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас не се явява и не изпраща представител. В писмена защита, представена преди датата на съденото заседание, пълномощникът му аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че противно на твърдяното от жалбоподателя за установяване на датата на нарушението не е необходимо да се изследва целия период, пред който дружеството нарушител е осъществявало състава на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., тъй като нарушението е установено на датата на проверката и нито в обстоятелствената част на нормата определяща правната квалификация на нарушението нито в приложимата санкционна норма не се изисква изследване на период на бездействие. Наредбата изисква във всеки един момент транспортната дейност на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност. Следователно, във всеки един момент, в който това изискване не се спазва е налице извършване на нарушение, т.е. касае за състояние на продължително нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, доколкото се касае за уведомителен режим по отношение на лицето, което изпълнява дейността.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 11.11.2024 г. около 15:30 часа в ООАА- Бургас, [улица], след извършена справка във връзка със Заповед за ПАМ № РД-14-5122/07.11.2024 г. било констатирано, че фирма "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, притежаваща лиценз № 08654 за обществен превоз на товари на територията на Република България, няма назначено лице, което да ръководи постоянно и ефективно транспортната дейност на фирмата.

За констатираното св. С. А. съставила АУАН № 340760/11.11.2024 г. за нарушение на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът е установил, че според данните за лиценза на жалбоподателя като ръководител транспортна дейност е било назначено на трудов договор лицето Г. М.. Същевременно, от справката за актуални трудови договори на л. 24 става ясно, че трудовото правоотношение на това лице е било прекратено на 11.12.2021г. След като липсват данни жалбоподателят да е посочил друго лице като ръководител на транспортната дейност, то следва изводът, че към 11.11.2024 г. действително такова лице не е имало.“.

По фактите спор няма.

Въз основа на изложените факти, първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Според съда, както актосъставителят, така и АНО, правилно са посочили като дата на нарушението 11.11.2024 г.- датата на установяването му от актосъставителя. Наредбата изисква във всеки един момент транспортната дейност на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност. Следователно, във всеки един момент, в който това е изискване не се спазва, е налице извършване на нарушение, т.е. касае за едно състояние на продължено нарушение. Поради това и след като е установено, че на 11.11.2024 г. липсва ръководител на транспортната дейност на жалбоподателя, то правилно е ангажирана отговорността му. В този смисъл, съставът намира всички доводи във връзка с неправилното определяне на датата на нарушението и свързаните с това последици, за неоснователни.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.6б, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.

По делото няма спор, че касаторът е лице по чл. 2, ал. 1, което притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България.

При това положение за него възниква задължение във всеки един момент от периода на действие на лиценза да осигури лице, притежаващо съответната професионална компетентност, което да ръководи постоянно и ефективно извършването на дейността по осъществяване на обществения превоз.

В случая е установено, че към датата на извършване на проверката 11.11.2024г. такова лице не е определено, поради което следва да се приеме, че са осъществени обективните признаци на състава на нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случая са налице признаците на продължено нарушение, тъй като същото се изразява в бездействие на задълженото лице да изпълни законово установено задължение, което бездействие е започнало от момента на прекратяване на трудовото правоотношение с Г. М.- 11.12.2021г. до момента на установяването му от компетентния орган. В този момент се счита, че нарушението е довършено и това е датата 11.11.2024г.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбите на чл.23 и 26 от НК. Т. позоваване не е налице.

Всъщност възражението се дължи на невъзможността на касатора да направи разграничение между идеална и реална съвкупност от престъпления, продължавано престъпление, които са легално дефинирани в Наказателния кодекс и продължено престъпление (в случая нарушение), което е теоретична конструкция, базирана върху спецификата на изпълнителното деяние- бездействие. Няма пречка тази теоретична конструкция да бъде приложена и по отношение на административните нарушения.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност.

Според разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

В случая АУАН е съставен в предвидения тримесечен срок от откриване на нарушителя. Нарушителят е открит тогава, когато се установи по категоричен начин, че същият е осъществил състава на конкретно административно нарушение и това в случая е датата на извършване на проверката, на която датата, както бе посочено, процесното нарушение е довършено.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 174/11.03.2025г., постановено по НАХД № 5104/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.