Решение по дело №193/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 156
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20223200500193
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. гр. Добрич, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500193 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Община – Т. срещу решение №260083/06.12.2021г. по гр.д.
№342/2020г. на Т.ския районен съд, с което е отменена като
незаконосъобразна заповед №561/19.10.2020г. на кмета на Община – Т., с
която на Р. В. М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ и въззивникът е осъден да заплати разноските на другата страна
за водене на делото в първата инстанция.
Въззивникът не е съгласен с приетото от първоинстанционния съд, че
дисциплинарното наказание е наложено на ищцата след изтичане на
законоустановения срок от два месеца от откриване на нарушението.
Застъпено е становище, че след първоначално постъпилите на 16.04.2020г.
данни от трети лица, работодателят трябвало да събере доказателства, да
изслуша служителката, да си изясни обстановката и в тази връзка поддържа,
че е узнал за дисциплинарното нарушение на ищцата от съставената в
резултат на горната проверка докладна записка от 09.09.2020г. В жалбата се
съдържат и доводи по същество на спора, свеждащи се до твърдения за
осъществени от другата страна действия на злоупотреба с доверието на
1
работодателя и уронващи неговия престиж, за които действия ищцата
законосъобразно била дисциплинарно наказана. Настоява решението на
районния съд да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемата Р. В. М. от гр.Т., чрез адвоката си,
оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от Р. В. М.
срещу Община - Т. спор по чл.357 ал.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със заповед
№561/19.10.2020г., издадена от кмета на общината. Дисциплинарното
наказание е атакувано като незаконосъобразно на няколко основания – не е
спазен двумесечният преклузивен срок по чл.194 ал.1 от КТ за налагането му,
заповедта за налагането му е немотивирана, като не съдържа всички
конкретни фактически основания, аргументирали извода на работодателя за
извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, а конкретно
посочените в заповедта фактически обстоятелства, не са се осъществили така,
както е приел работодателят, както и не съставляват нарушение на трудовата
дисциплина.
Установено е по делото, че страните са в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата Р. В. М. работи в Община – Т. като „специалист
тъжни обредни ритуали“. Съгласно представената длъжностна
характеристика, на ищцата е възложено да подпомага дейността на общината
при осъществяване на предоставяните от нея погребални услуги.
През м.април – м.май 2020г. в Община – Т. са постъпили три жалби до
кмета на общината.
Жалба с вх.№РД-25-1852/16.04.2020г. е за това, че на 11.04.2020г. при
организиране и извършване погребението на близък на жалбоподателя Р. В.
М. имала неадекватно на събитието неуважително поведение, както и за
извършените погребални услуги поискала и получила от близките на
покойника парични средства в по-голям размер от този, за който им
предоставила документи.
Жалба с вх.№РД-25-1961/28.04.2020г. е за това, че за погребалните
2
услуги за починалата на 09.12.2019г. майка на жалбоподателя Р. В. М.
поискала и получила от него парични средства, чийто размер по негова
преценка бил необосновано висок, както и не му предоставила документ за
пълния размер на платените разходи.
Жалба с вх.№РД-17-2212/13.05.2020г. е за това, че за погребението на
23.04.2020г. на майката на жалбоподателя Р. В. М. поискала и получила
парични средства, чийто размер бил необосновано висок, не предоставила на
жалбоподателя документ за пълния размер на платените разходи, а
предоставената му фактура била без печат.
Видно от поставените върху тях резолюции, и трите жалби са
докладвани на кмета на Община – Т. на датата, на която всяка от тях е
депозирана. С рег.№РД-25-103/09.09.2020г. е съставена докладна записка от
директора на дирекция „ОКМДР“ при Община – Т. до кмета на общината,
чието съдържание се свежда до кратък преразказ на изложеното във всяка
една от жалбите. С рег.№РД-25-103#1/09.09.2020г. кметът е изискал от Р. В.
М. обяснения за обсктоятелствата, изложени в докладната записка. Искането
е връчено на ищцата, която е представила обяснения с рег.№РД-25-
4370/15.09.2020г.
Със заповед №561/19.10.2020г. на кмета на Община – Т. на Р. В. М. е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От
изложеното в заповедта е ясно, че ищцата е санкционирана за осъщественото
от нея така, както е изложено в горепосочените три жалби, квалифицирано от
работодателя като злоупотреба с неговото доверие и уронващо доброто име
на Община – Т. пред жителите на общината – нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 от КТ.
При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, е правилен. Съгласно
чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. В случая спорът е за спазването на двумесечния срок от
откриване на нарушенията, които всъщност са три – от 09.12.2019г.,
11.04.2020г. и 23.04.2020г. Счита се, че дисциплинарното нарушение е
открито на датата, на която субектът на дисциплинарна власт узнае неговите
същностни белези – деянието /действие или бездействие/, дееца
3
/извършителя/, съществените признаци на деянието от обективна страна,
времето и мястото на извършването му. В настоящия спор всички същностни
белези на деянията, за които ищцата е санкционирана, са станали известни на
кмета на общината, като орган на дисциплинарната власт, съответно на
28.04.2020г., на 16.04.2020г. и на 13.05.2020г. Отнасянето във въззивната
жалба на узнаването към датата на докладната записка от 09.09.2020г. е
необосновано. Както се отбеляза, докладната записка съставлява кратък
преразказ на изложеното в трите жалби, с което кметът на общината вече е
бил запознат и, което съдържа детайлно описание на действията на ищцата на
посочените три дати при посочените обстоятелства. Следователно
двумесечният срок по чл.194 ал.1 от КТ за отделните три деяния на ищцата е
започнал да тече съответно на 16.04.2020г., на 28.04.2020г. и на 13.05.2020г.,
не е спирал да тече по чл.194 ал.3 от КТ /в този период ищцата не е ползвала
отпуск/ и е изтекъл на 16.06.2020г., на 29.06.2020г. /28.06.2020г. е неделя/ и
на 13.07.2020г. Най-късно до тези дати на ищцата е можело да бъде наложено
дисциплинарно наказание за горните деяния, приети от работодателя за
съставляващи дисциплинарни нарушения. Наложеното след този срок със
заповед №561/19.10.2020г. на кмета на Община – Т. дисциплинарно наказание
е незаконосъобразно и правилно е отменено от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
вкл. и в частта, възлагаща в тежест на ответника разноските на ищцата за
първоинстанционното производство.
Съответно на този резултат и въззивникът Община – Т. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемята платеното от нея възнаграждение за
адвокатска защита в настоящата инстанция в размер на 1 050 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260083/06.12.2021г. по гр.д.№342/2020г.
на Т.ския районен съд.
ОСЪЖДА Община – Т. да заплати на Р. В. М. с ЕГН ********** от
гр.Т., ул.“Св. Св. К.М.**, сумата 1 050 лева – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
4
На осн.чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5