Решение по дело №610/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на пар.8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на Н. К. М. , против мълчалив отказ на кмета на община Варна за извършване на административна услуга по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост с рег. № АУ013997ВН/7.02.2025 г. , съдържащо искане за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС.

С развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на оспореният отказ , се иска постановяване на решение за отмяната му и задължаване на административния орган да извърши заявената от жалбоподателя административна услуга. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К. М., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община Варна, чрез представената от упълномощения юрисконсулт Ат. Т. молба с.д. 7645/8.05.2025 г. , при липсата на конкретни доводи изразява становище за оспорване на жалбата и прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

От Н. К. М. е подадено до кмета на община Варна заявление за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място] , което е прието в Община Варна с рег. № АУ013997ВН/7.02.2025 год. Към заявлението са приложени 2 бр. молби-декларации до нотариус , удостоверение от Община Варна дирекция „Местни данъци“ с рег. № МД-Т25001802ВН-001ВН/5.02.2025 г. и издадена от АГКК скица на поземлен [имот номер]-39106/8.01.2025 год. По повод заявлението на М. , директора на дирекция „ОСИСД“ при Община Варна отправя с писма рег. № АУ013997ВН-003ВН/24.02.2025 г. и № АУ013997ВН-002ВН/24.02.2025 г. искания съответно директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна и до кмета на Район „Приморски“ за предоставяне на копия от кадастралните планове в предходни години, в които да са показани имотите върху които попада [ПИ] и приложените към тях разписни листи. В отговор на отправеното искане, от директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна е издадено писмо с рег. № АУ013997ВН-005ВН/27.02.2025 г., с което на директора на дирекция „ОСИСД“ при Община Варна са изпратени копие на част от КП на „Крайбрежието – 1956г. и разписен лист в частта на [ПИ] , копие на част от КП на м. „Франга дере до Домуз дере“ – 1973 г. и разписен лист в частта на [ПИ] и извадка от КК на [населено място] на прозрачна хартия. В разписния лист към КП „Крайбрежието-1956 г.“ няма записан собственик за [имот номер], а в разписния лист към КП на м. „Франга дере до Домуз дере 1973 г.“ като собственик на [ПИ] е записан К. В.. След получаването на тези документи и въпреки, че в представените със заявлението на М. скица от АГКК на поземлен [имот номер]-39106/8.01.2025 г. именно той е посочен като собственик на ПИ с [идентификатор] и в издаденото от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна удостоверение с рег. № МД-Т25001802ВН-001ВН/5.02.2025 г. е записано, че за имота посочен в подадената от Н. К. М. молба-декларация, представляващ [ПИ] е подадена от него декларация по чл.14, ал.1- ал.6 от ЗМДТ, то представената със заявлението от 7.02.2025 г. молба-декларация не е заверена от кмета на община Варна. Във връзка с последното, Н. М. подава до АС-Варна жалба срещу мълчалив отказ, която е приета в Община Варна с рег. № РД25006879ВН/13.03.2025 год.

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , при наличието на правен интерес от съдебно оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА от категорията на визираните в нормата на чл.21, ал.3 от АПК във вр. с пар.1, т.2, б. ”а” от ДР на З-на за администрацията. Касае се за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, отказът за което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Регламентираният в чл.57, ал.2 от АПК срок за издаване на адм. акт по чл.21, ал.3 от АПК е 7-дневен , който съгласно правилото на чл.25, ал.1 от АПК е започнал да тече на 7.02.2025 г., когато заявлението на жалбоподателя е постъпило в Община Варна. Съгласно чл. 23, ал.1, пр.1 от АПК, компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя е кметът на община Варна, като непроизнасянето на този адм. орган в рамките на срока, който е изтекъл на 14.02.20225г. формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Доколкото, съществото на исканата адм. услуга се състои в проверка и констатация във връзка с разпоредбата на чл.86 от З-на за собствеността, т.е. дали имота посочен в представената молба-декларация представлява общинска собственост, то основания за по-дълъг срок за извършване на адм. услуга не са налице , тъй като данните за имотите общинска собственост се намират и съхраняват от органа до когото е подадено процесното заявление. Съгласно чл. 149, ал.2 от АПК , едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ считано от 14.02.2025 г. изтича на 14.03.2025 год. , а жалбата е подадена на 13.03.20225 г., т.е. при спазване на срока за съдебно оспорване, поради което и с оглед гореизложеното, същата е процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

 

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна.

Както вече бе посочено, съществото на исканата административна услуга се състои в издаването на удостоверителен документ с предназначение да констатира факт с правно значение , а именно дали за посоченият в заявлението на жалбоподателя имот има съставен акт за общинска собственост – съгласно чл.86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ , която е публична държавна или общинска собственост. Задължението на компетентния адм. орган да изпълни исканата адм. услуга е обусловено единствено от установяването от страна на молителя на правното значение за него на фактите , предмет на исканият документ. В този смисъл , когато е установено , че съответните факти са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на молителя , адм. орган е длъжен да издаде исканият документ. В случая , релевантните за правния интерес на жалбоподателя факти са установени с приложените към заявлението му писмени доказателства – молба-декларация до нотариус за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка и издаденото от Община Варна, дирекция „Местни данъци“ удостоверение с горепосоченият номер, съгласно което имотът предмет на заявлението до кмета на Община Варна е деклариран от М. по реда на чл.14 от ЗМДТ. В тази връзка, за наличието на правен интерес не е необходимо доказване от страна на заявителя на собственически права върху имота, предмет на исканата адм. услуга, нито са от значение обстоятелствата удостоверяващи принадлежност на правото на собственост на други субекти, различни от Община Варна - компетентен за произнасянето по този въпрос е единствено съответният нотариус. При наличието на доказан по гореизложените съображения правен интерес на жалбоподателя от извършване на исканата адм. услуга , за компетентния адм. орган е възникнало задължение за нейното извършване в горепосоченият 7-дневен срок. Произнасяне от страна на адм. орган липсва и в рамките на посоченият във формуляра на заявлението 30-дневен срок, който считано от 7.02.2025 г. е изтекъл на 7.03.2025 год. Липсата на произнасяне въпреки съществуващото за кмета на община Варна задължение , обективира наличието на мълчалив отказ, който в случая е материално незаконосъобразен, тъй като са били налице всички законови условия за извършване на исканата адм. услуга. По тези съображения, материално незаконосъобразния мълчалив отказ следва да бъде отменен на основание чл. 146, т.4 от АПК, като на основание чл.173, ал.3 от АПК кметът на община Варна се задължи да извърши исканата адм. услуга , за което съгласно чл.174 от АПК следва да бъде определен срок равен на срока по чл.57, ал.2 от АПК, а именно 7 дни.

При този изход от делото, жалбоподателят има съгласно чл.143, ал.1 от АПК право на разноски, които съгласно представените по делото доказателства са сторени в общ размер на 510 лв. – платена държавна такса от 10 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ответника за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно – делото е с ниска фактическа и правна сложност, която според съда е в несъответствие с размера от 500 лв. на платеното адв. възнаграждение. Регламентираните с Наредба №1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа размери на адв. възнаграждения са само ориентировъчни, т.е. те не са задължителни , поради което и като се има предвид решението на СЕС по дело С-438/2022 г. , то размерът на платеното от жалбоподателя адв. възнаграждения следва да се редуцира в размер на 300 лв., който съдът намира за съответен на фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения, на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в общ размер на 310,00 лв.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като материалнонезаконосъобразен мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление на Н. К. М. с рег. № АУ013997ВН/7.02.2025 г. , като на основание чл.174 от АПК задължава същият административен орган да извърши в 7-дневен срок поисканата административна услуга.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. К. М. с [ЕГН] и адрес : [населено място] , [улица], ет.*, ап.*за разноски по делото сумата от 310,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.