№ 256
гр. Казанлък, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200558 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от В. К. К. с ЕГН **********, чрез адв.
И. Д. от АК-Хасково, против Наказателно постановление
№BG12092022/5800/Р8-1635 от 27.01.2023г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр.София.
Жалбоподателят В. К. К., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение. Счита, че НП е било
издадено в протИ.речие с материалния и процесуален закон. Набляга се, че
наложеното наказание е в протИ.речие с основните принципи, въведени с
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа в молба
от адв. И. Д., който моли съда да отмени НП, излага подробни съображения по
същество, претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. П. И.,
която като надлежен процесуален представител в съпроводителното писмо
към преписката, както и в писмена молба оспорва депозираната въззивна
жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и
прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – НП, подлежащо на
законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
25.08.2022г. в 17.57 часа жалбоподателят е управлявал ППС-во влекач марка и
модел **** ******* с рег. №** **** ** с обща технически допустима
максимална маса - над 12 тона, по път № І-5, км. 199+527, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължима
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението било
установено с контролно устройство с идентификатор №20582, с което е бил
нарушен чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН
№BG12092022/5800/P8-1635 от 12.09.2022г., Копие на СУМПС на В. К. К.,
Свидетелство за регистрация на МПС-Част II, Разписка от 12.09.2025г., Писмо
с Рег. № 24-00- 1981/30.09.2022г., Заповед №ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022г.
на Директора на Агенция „Митници“, Заповед №ЧР-СП-НТУ-23/24.01.2023 г.
на Председателя на УС на АПИ Заповед №РД-11-176/08.02.2021г. на
Председателя на УС на АПИ, Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на
Председателя на УС на АПИ, Заповед №РД-11-135/27.01.2023 г. на
Председателя на УС на АПИ, Доклад от Електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, Статично изображение във вид на
снимков материал- 2 бр. снимки, Писмо peг. № 53-00-7129/30.12.2022г. до
Транс Енерджи 2012 ООД, Писмо вх. № 94-00-562/09.01.2023г. от Транс
Енерджи 2012 ООД и приложение, НП №BG12092022/5800/Р8-1635/
27.01.2023г., Писмо изх. №94-00-5658/13.03.2023г., Известие за доставяне ИД
PS 1618 00ТКС7 Т, Известие за доставяне ИД PS 1618 OOTKJP I, Известие за
доставяне ИД PS 1618 00TKUFJ, Становище от Отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура" НТУ от 05.06.25г., писмо от
„Интелигентни Трафик системи“ АД от 26.06.2025г. и писмо от „Диджитол
Смарт Инфраструктура“ АД от 27.06.2025г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в наказателното постановление и възприети от
АНО, се установява по категоричен начин от приложените по
административнонаказателната преписка писмени доказателства и от
представените в съдебни заседания такива. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги
приема за достоверни.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, който предвижда : Водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
2
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл.10б, ал.3 от ЗП /с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9 от ЗП/. В разпоредбата се посочва
още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за
всеки отделен път или пътен участък. Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП
предвижда, че размера на дължимата за плащане тол такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Съгласно
чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139, ал.7 от ЗДП е
въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС е
включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат
такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на
ППС и изминатото разстояние. Нарушението е установено въз основа на
генериран запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
3
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който,
заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал,
представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и местонахождението на техническото средство №20582,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗП.
Наказателно постановление №BG12092022/5800/Р8-1635 от 27.01.2023г.
е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10,ал.10 от
ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Определените в закона изисквания към наказателното постановление е да
съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
От приобщеното Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 05.06.254г. е
видно, че не е получена тол декларация за датата на нарушението, както и че
за датата и часа на нарушението няма получени маршрутни карти за ППС,
няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е
отчетено нарушението, няма получена и платена тол декларация за предходен
и следващ сегмент.
От представената справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се
установява, че към момента на регистриране на нарушението ППС с рег. №**
**** ** не е било в договорни взаимоотношения с „Интелигентни трафик
системи“ АД или негов партньор.
От разпечатка от тахографска карта е видно, че на 25.08.2022г.
жалбоподателят е управлявал МПС-во с рег. №** **** **.
От справка на „Джижитол смарт инфраструктура“ АД се установява, че
бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. №** **** ** е било
изключено или неправилно включено в електрическото захранване, като не е
подавало данни за датата и часа на нарушението - 25.08.2022г. в 17.57ч. От 2
бр. фотоснимки и справка за нарушение се установява извършването на
нарушението, и че за сегмент ********** на рамка №20582, няма подадена
тол декларация.
Съдът при правилно установената фактическа обстановка, приема
обаче, че при издаване на ЕФ са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените.
В обжалваното НП е посочено, че за извършеното нарушение на чл.179,
ал.3а от Закона за движението по пътищата и на основание същата разпоредба,
на въззивника В. К. К. се налага административно наказание глоба в размер на
4
1800 лева. Макар санкционната норма да е приложена правилно, не е
посочена точната материалноправна норма, която е нарушена. Задължителен
реквизит от съдържанието, както на АУАН, така и на НП е нарушената
материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има
за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за
поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да
обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесният
случай както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на
чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съответна на нея законова норма, установяваща
правилата за поведение, е императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП.
В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по
чл.42, ал.1, т.5, съответно по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен,
тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така
възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност
от съда.
Предвид на изложените обстоятелства електронния фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Отделно от гореизложеното, на самостоятелно основание предвиденият
в чл.179, ал.3а от ЗДвП размер на наказанието протИ.речи на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), изменена
с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27
септември 2011г., съгласно Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС.
Предвидените от националния законодател абсолютно определени размери на
наказания за нарушение по чл.102, ал.2, налагано на основание чл.179, ал.3,
ал.3а и ал.3б от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание
чл.187а, ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не
съответства на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г., наказанията да бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата, дори и да е налице предвиден
фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, и размера на наложената на
жалбоподателя глоба за сумата от 1 800 лева е налице явна и категорична
несъразмерност и непропорционалност в нарушение на критериите за
съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС
и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999г.
В случая нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер протИ.речи на цитираната
Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС -
цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на
5
съответна правна норма, не дава възможност на съда да определи санкция в
по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното
нарушение.
С оглед всичко изложено по-горе, издаденият ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Съдът
присъжда на страните на разноски по реда на АПК, като на основание чл.143,
ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат,
сторени от жалбоподателя и с оглед изхода на спора.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие от
09.06.25г. в който е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда,
което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от
въззиваемата страна адвокатското възнаграждение в размер на 550 лева,
определено по реда на чл.8, ал.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), вр.
чл.7, ал.2 от Наредбата. Минималния размер на представителството за
конкретното дело е в размер на 480 лева.
След постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС е налице
формирана практика на ВКС, според която Наредба №1/09.07.2004г. не е
обвързваща за съда и третите лица. Въпреки това в конкретния случай съдът
ще се позове на Наредбата при разглеждане на претенцията за присъждане на
разноски за процесуално представителство, като съдът приема, че следва да
присъди на жалбоподателя разноски за адвокат в производството пред
настоящата инстанция в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева. До
тези размери съдът приема, че претенцията за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за процесуално представителство се явява
основателна, а претенцията за разноски за разликата над 480 лв. до пълно
претендирания размер от 600 лв. следва да се отхвърли. В проведените пред
РС-Казанлък две съдебни заседания не се е явил представител на
жалбоподателя, депозирани са писмени бележки с конкретни аргументи. Ето
защо съдът намира, че са налице основания за намаляване на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
6
Освен това, в хода на съдебното производство бяха направени и
разноски по делото в размер на 144, 72 лв., за пътни разноски на
актосъставителя И. К. С. по направление гр.Кюстендил -гр.Казанлък -
гр.Кюстендил. Въззиваемата страна следва да заплати и тези разноски в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG12092022/5800/Р8-1635 от
27.01.2023г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ
гр.София, с което на В. К. К. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. А. Д. от АК-Хасково, с адрес на дейност : гр.С.,
ул.“Д.Б.“ №4Б, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на В. К. К.
с ЕГН **********, в настоящото производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ сумата от 144, 72 /сто четиридесет и четири лева и седемдесет
и две стотинки/ лева в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Казанлък пътни разноски на явилия се свидетел в съдебно заседание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7