Решение по дело №1445/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР Варна срещу Решение № 745/ 15.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110205211 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е изменен Електронен фиш серия К № 6448917, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, на Н.Д.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДв.П по отношение на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно – на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по отношение на размера на административното наказание „глоба“, което и е наложено, като същото е определено в размер на 50.00 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон. Релевират се съображения за наличие на предпоставките за ангажиране на административно – наказателната отговорност на ответника по квалифицирания състав. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като пледира за оставяне в сила въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Н.Д.Т. срещу Електронен фиш серия К № 6448917/ 09.10.2022 г. издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП.

За да измени ЕФ, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи, обуславящи накърняване правото на защита на наказаното лице. Неправилно е приложената нормата, предвиждаща завишена наказателна отговорност, като е приложена разпоредба, предвижда-ща по – леко наказание.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което обуславя извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.

Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 20 км/ч. Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията.

Измерената скорост в случая се установява, че е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км./ ч. Не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно установената техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство. В ЕФ се посочва установената скорост и стойността на превишението. В случая е съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата грешка - установената скорост е 73 км/ ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 70 км/ч, а не 73 км/ ч, като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 20 км/ ч.

След като е изяснено, че водачът е управлявал автомобила в населено място, с превишение на скоростта с 20 км. /ч. над ограничението, следователно нарушението следва да се квалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Индивидуализирането на ответника като субект на извършеното административно нарушение има своята законова опора в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. При непосочване на такова лице се пристъпва към ангажиране отговорността на собственика, каквато е и настоящата хипотеза. В случая не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е посочено друго лице като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на 09.10.2022 г.

С оглед гореизложеното, обоснован и съответстващ на закона е изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната наказателната отговорност на санкционираното на лице.

В процесния ЕФ изрично е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

На следващо място, в случая приложение следва да намери квалифициращата норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Видно от приложените ЕФ Серия К № 4953591, и разпечатка от автоматизираната информационна система на сектор "Пътна полиция", за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП Н.Т. е санкционирана за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, т. е. за превишаване на максимално разрешената скорост на движение при управление на МПС. Електронният фиш е влязъл в сила на 29.07.2022 год., като това обстоятелство не е оспорено от наказаното лице. Следователно установено е наличието на първата кумулативна предпоставка по § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно, че второто нарушение (това по процесния ЕФ) е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №4953591, с който на Н.Т. е наложено административно наказание за нарушение на ЗДвП, извършено на 03.06.2021 год. Изпълнено е и второто кумулативно изискване на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно нарушенията са от един и същи вид.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В тази връзка, от АНО правилно е определен и размера на санкцията.

По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде отменено, а обжалвания електронен фиш - да се потвърди.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Воден от гореизложеното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 745/ 15.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110205211 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е изменен Електронен фиш серия К № 6448917, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на Н.Д.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП по отношение на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно – на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по отношение на размера на административното наказание „глоба“, което и е наложено, като същото е определено в размер на 50.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6448917, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на Н.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП

ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: