№ 130
гр. Оряхово, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20251460100020 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на И. А. И., с ЕГН:**********, с
адрес в с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца ул. „Ленин“ №56 против
ответника Н. Ц. Н., с ЕГН: ********** с адрес с. Крушовица, общ. Мизия,
обл. Враца ул. „Тодор Каблешков“ №11, с която е предявен иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл. 240, във вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника, да му заплати сумата от 300 /триста/ лева - главница,
представляваща получен от него паричен заем, по сключен между страните
устен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяването на исковата молба – 13.01.2025г., до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2022г. ищецът е предоставил на
ответника сумата в размер на 500 лева, която сума му е била поискана от
последния, за да си закупи лек автомобил. Уговорката между двамата е била
до един-два месеца, сумата да бъде възстановена от заемателя на заемодателя.
Сочи се, че през м. декември 2022г., ответникът е върнал на ищеца
сумата в размер на 200 лева, като остатъкът от 300 лева не е върнат и към
настоящия момент.
Излагат се доводи, че първоначално, ответникът е обещавал да
възстанови заетата сума, но впоследствие е започнал да се крие и да не
отговоря на телефона.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н. Ц. Н.
да заплати на ищеца сумата от 300 /триста/ лева - главница, представляваща
получен от него паричен заем, по сключен между страните устен договор,
1
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на исковата молба – 13.01.2025г. до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, в РС-Оряхово е получено
възражение, в което ответникът Н. Ц. Н., оспорва твърденията в исковата
молба, като отрича да е получавал в заем сумата от 500 лева от ищеца И. И..
Сочи се, че тези твърдения не са подкрепени с писмени доказателства и
са необосновани.
Счита се, че подбудите на И. са лични и политически, поради факта, че
ответникът не го е бил подкрепил на проведени избори.
Излагат се доводи, че в исковата молба се сочат като свидетели, лица,
които не са присъствали на нито едно взаимодействие между двамата, което
поражда съмнения относно достоверността и обективността на показанията
им.
Отрича се твърдението, че ответникът е имал нужда от средства за
закупуване на автомобил, като се твърди че И. И. използва личните му данни
неправомерно, до които има достъп в качеството му на Кмет.
В случай, че бъдат представени писмени доказателства се оспорва
тяхната автентичност.
Моли се съдът, да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и с упълномощен
представител – адв. Ц. К. от АК-Враца, като поддържат исковата молба и
предявения иск.
Ответникът се явява лично и оспорва предявения иск, като моли същият
да бъде отхвърлен като недоказан.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото като свидетел е разпитан Цветомир Иванов Стоянов, от
показанията на който се установява, че познава страните от дълги години, тъй
като са от едно село, а именно село Крушовица, общ. Мизия. Твърди, че около
29 юли-01 август 2022г., ищецът И. И. дал на ответника Н. Н. сумата от 500
лева, за да си купи кола, като не знае какви са били уговорките между двамата.
Не е присъствал на даването на парите, а преразказва това, което му е
споделено от ищеца. Сочи, че след около 1-2 години, И. му е казал, че Н. му е
върнал сумата от 200 лева.
Съдът на основание чл.176 от ГПК допусна обяснения на ищеца, който
заяви, че когато ответникът му е поискал сумата от 500 лева е имал в себе си
2
1500 лева и казал, че ще му даде от тях поисканата сума. На въпроса, кога ще
му бъде върната сумата, ответникът е казал, че ще я върне до края на 2022г..
Впоследствие след един-два месеца, Н. върнал на И. сумата в размер на 200
лева, като му обещал отново до края на 2022г. да му върне и остатъка. След
това започва да търси ответника, но той не си вдигал телефона и се криел,
което наложило да бъде предявен настоящият иск.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1, във вр. с
чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за заем с
ответника на твърдяното основание и неговото съдържание, както и че е
предоставил на ответника заемните средства.
Ответникът от своя страна е длъжен да докаже онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за връщане
на претендираната сума, както и че го е изпълнил точно.
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество или качество.
Договорът за заем е двустранна правна сделка, при която възникват
права и задължения и за двете страни по правоотношението. За да се приеме,
че е сключен договор за заем, следва да се докаже наличие на волеизявление
на всяка от страните по договора – заемодател и заемател. Договорът за заем е
неформален и реален, като се счита за сключен с предаването на предмета, в
случая парите. На следващо място, елемент от договора за заем е основанието
и съдържанието му, т.е. за доказването му е необходимо освен предаването на
предмета, но и основанието поради което се предава, а също и поемането на
задължение от страна на заемателя да го върне и срокът, в който следва да се
случи това.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля Цветомир Иванов Стоянов не се установяват елементите на договор
за заем, какъвто се твърди от ищеца, че е сключен между страните по делото.
Това е така, тъй като свидетелят не е очевидец, т.е. не е присъствал при
предаване на пари от И. на Н., като и не знае какви са били уговорките
помежду им. От своя страна свидетелят преразказва факти и обстоятелства,
3
споделени му от ищеца по делото. От своя страна, в дадените пред съда
обяснения по реда на чл.176 от ГПК, И. твърди изгодни за него факти, поради
което и същите на съставляват доказателствено средство по смисъла на ГПК, в
тази им част.
Както посочи по-горе съдът, по делото не се доказа нито един от
елементите на договор за заем, а именно предаване на определена сума пари
от ищеца на ответника, основанието за предаването й, поемане на задължение
от ответника да върне тази сума пари в определен /между страните по
договора/ срок.
Това от своя страна води до единствен и категоричен извод, че
предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 300 /триста/ лева -
главница, представляваща получен от него паричен заем, по сключен между
страните устен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяването на исковата молба – 13.01.2025г. до окончателното
и изплащане, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
По делото не бяха представени доказателства за направени от ответника
разноски по делото, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 240, във вр. с чл.86
от ЗЗД, от И. А. И., с ЕГН:**********, с адрес в с. Крушовица, общ. Мизия,
обл. Враца ул. „Ленин“ №56 за осъждане на Н. Ц. Н., с ЕГН: ********** с
адрес с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца ул. „Тодор Каблешков“ №11 ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 300 /триста/ лева - главница,
представляваща получен от него паричен заем, по сключен между страните
устен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяването на исковата молба – 13.01.2025г. до окончателното и
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4