Решение по дело №77/2015 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 151
Дата: 27 юли 2015 г. (в сила от 19 август 2015 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20153610100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

27.07.2015 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2015                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                    четвърти състав

На 23 (двадесет и трети) юни                                           Година 2015

 

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

 

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 77 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувно по повод предявени от „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от Пламен Стоянов С., Боряна Д. Пенева, Яна Маринова Д., Георги Коршия, представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт срещу Х.А.Х. с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес ................. и установен по заповедното производство постоянен и настоящ адрес *** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2 642.65 лева (две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 65 стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури №**********/31.01.2011 г.; №**********/08.04.2010 г.; №**********/28.07.2010г.; №**********/23.07.2012 г.; №**********/22.08.2012 г.; ТП № **********/08.10.2012 г.; №**********/29.09.2012 г.;  издадени за периода 28.04.2010г.-29.09.2012г. за обект с аб. № **********, ................., с клиентски  № ********** и 1 187.67 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и 67 стотинки/ - сбора от мораторна лихва върху главницата считано след падежа на всяка фактура до 29.10.2014г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски, както и тези направени в хода на заповедното производство.

В исковата молба ищецът „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, гр.Варна, излага чрез пълномощника си, че ответника е бил негов абонат на ел. енергия в обект в ................. и за техните отношения регламентацията е от ОУ на ищцовото дружество, уреждащи и сроковете за заплащане на потребената ел. енергия. Твърди, че ответникът не е заплатил ползваната от него ел. енергия на процесният адрес с абонатен №********** за периода 08.04.2010г. – 29.09.2012г. в размер на 2 642.65лв.,  фактурирана от ищеца. Твърди, че с настъпване на срока за плащане на всяка от месечните фактури, ответникът е изпадал в забава, за което му е начислена и мораторна лихва в общ размер 1 187.67 лв. за целия период на забавата. Твърди, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по която ответникът е възразил, което обосновава правния му интерес да предяви положителни установителни искове за вземанията си на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът в депозирания по делото писмен отговор и в с.з. оспорва основателността на исковете. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е ползвал отразената във фактурите ел.енергия. Ответникът оспорва факта, че е титуляр на съответния абонатен номер за обекта, находящ се в .................. Предвид изложеното, счита че няма непогасени задължения към ищеца и моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

В о.с.з., страните редовно призовани, ответника се явява лично,  ищеца изпраща редовно упълномощен процесуален представител.

Процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявените искове са доказани по основание и размер и моли съда да ги уважи изцяло.

            Ответника в съдебно заседание, поддържа изложеното в отговора становище за неоснователност на исковите претенции.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „Енерго-Про продажби”-АД-град Варна е краен снабдител по смисъла на чл.98а от Закона за енергетиката/ЗЕ/. 

Ответникът Х.А.Х. ползва имот и живее на  адрес *** /нотариален акт №42, том ІV, дело №098/1993 г. от 24.12.1993 г., договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя №488/10.04.1987 г., удостоверение изх.№81/22.05.2015 г. от гл.архитект на Община Велики Преслав, справка от НБД“Население“ за адрес на ответника, удостоверение за постоянен адрес изх.№58/23.03.2015 г., показанията на св.Александър А./.

Видно от приложените фискални бонове за плащания на консумирана ел.енергия на „Енерго-Про продажби”-АД-град Варна по  фактури от 17.10.2014 г. и от 18.09.2014 г. , е че същият е клиент на ищеца, с клиентски номер №**********, обект №********** за недвижим имот, находящ се в град .................

            Представени са извлечения от програмния продукт на ищеца: справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение от сметка към 29.10.2014 г., извлечение за фактури и плащания и фактури №**********/31.01.2011 г.; №**********/08.04.2010 г.; №**********/28.07.2010г.; №**********/23.07.2012 г.; №**********/22.08.2012 г.; ТП № **********/08.10.2012 г.; №**********/29.09.2012 г.;  издадени за периода 28.04.2010г.-29.09.2012г. за обект с аб. № **********, ................., с клиентски  № **********, в които фигурира задължение за заплащане на ел.енергия по цитираните фактури на името на Х.Х..

От приложените удостоверение изх.№81/22.05.2015 г, договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя №194/28.08.1968 г. на лицето Х.Х. М. ЕГН ********** е отстъпено право на строеж през 1968 г.  за имот, находящ се на административен адрес .................

Видно от удостоверение за наследници изх.№204/22.05.2015 г. и и удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№31/22.05.2015 г., лицето Х.Х. М. ЕГН ********** е починало на 17.11.2000 г. в гр.В.Преслав и е оставило наследници З.Х.Х., Е.Х. Х., А.Х. Х., Ф.Х.И., Х.Х.Х. и А.Х.Ф.. Починалият Х.Х. М. ЕГН ********** е имал съпруга Н.Ю.М. починала на 04.04.2007 г. и живяла на адрес .................

Синът на починалия Х.Х. М. ЕГН ********** - Е.Х. Х. е с постоянен адрес ***.                                              

От заключението на съдебно – икономическа експертиза по фактури №**********/31.01.2011 г.; №**********/08.04.2010 г.; №**********/28.07.2010г.; №**********/23.07.2012 г.; №**********/22.08.2012 г.; ТП № **********/08.10.2012 г.; №**********/29.09.2012 г. издадени за периода 28.04.2010г.-29.09.2012г. за обект с аб. № **********, ................., с клиентски  № ********** е в общ размер главница 2 642.65 лв. и мораторна лихва в размер на 1 188.44 лв.

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от ищцовото дружество е образувано ЧГрД №515/2014г. по описа на ВПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №236, с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца сумите, както следва 2 642.65 лева (две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 65 стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури №**********/31.01.2011 г.; **********/08.04.2010 г.; №**********/28.07.2010г.; №**********/23.07.2012 г.; №**********/22.08.2012 г.; ТП № **********/08.10.2012 г.; №**********/29.09.2012 г.;  издадени за периода 28.04.2010г.-29.09.2012г. за обект с аб. № **********, ................., с клиентски  № **********; мораторна лихва върху сумата 1 187.67 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и 67 стотинки/, за периода до 29.10.2014г.,  и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.11.2014 г. до изплащане на вземането, както разноските по заповедното производство: 76.61 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 364.06 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            Длъжникът по заповедното производство е депозирал в двуседмичния срок възражение, че не дължи сумите по заповедта и в едномесечен срок от уведомяването му кредиторът – ищец е предявил настоящите положителни установителни искове.

            Предявените от ищеца обективно съединени осъдителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

  Като писмени доказателства по делото са приети представените с като писмени доказателства по делото представените: с исковата молба: заверени преписи от справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 16.01.15 г. на клиент Х.Х. клиентски №**********, на адрес гр.Велики Преслав, ул.“Лозарска“№56; извлечение по сметка към 29.10.2014 г. клиентски №**********;  извлечение за фактура и плащания към дата 16.01.15 г. клиентски №**********; дебитно известие №********** от 08.04.2010 г.; дебитно известие №********** от 28.07.2010 г.;фактури №**********/23.07.2012 г.; №**********/22.08.2012г.;№**********/29.09.2012г.;№**********/08.10.2012 г.; общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия; решение №ОУ-060 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; решение №ОУ-061 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; решение №ОУ-004 от 06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; публикации на общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“АД  от 30.11.2007 г. вестник „Черноморие“; вестник „Дневник“, вестник „Янтра днес“; публикации на решение №ОУ-004 от 06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране във вестник „Варна“ и вестник „Дневник“,с отговора на исковата молба: незаверени преписи от нотариален акт за замяна на недвижим имот от 24.12.1993 г. №42, том ІV, дело №908/1993 г.  на  служба по вписванията при ВПРС; договор №449/10.04.1987 г. за отстъпено право на строеж; удостоверение за постоянен адрес *** Преслав; оригинали на: системен касов бон 09.01.2015 г.; служебен касов бон от 09.01.2015 г. и служебен касов бон от 05.01.2015 г., издадени от „Български пощи“ЕАД ПС Велики Преслав и представените със заявлението от ответника документи: удостоверение за наследници изх.№ 204/22.05.2015г.; удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №31/22.05.2015г.; удостоверение № 81/22.05.2015г. от Община В. Преслав; Договор № 194/26.03.1968г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя; Договор № 449/10.04.1987г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя.

            По делото е разпитан и един свидетел от страна на ответника Александър А..

            Прието е по делото заключението на назначената Съдебно - счетоводна експертиза, което определя дължимите за посочения адрес, съответно абонатен номер задължения за ползвана ел.енергия за претендирания от ищеца период. 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Между страните с оглед представените доказателства се установява, че ответникът Х.А.Х.  е клиент на „Енерго –Про Продажби” АД, както и че на негово име се води обект с клиентски №**********, обект-абонатен №********** за недвижим имот, находящ се в град .................

Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби" АД, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Последните са описани в чл. 26 от същите ОУ.

Общите условия са приети на осн. Чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени са от ДКЕВР, следователно отношенията между крайният потребител и доставчика се регулират от тях, като те имат обвързващо задължително и действие и за двете страни.

Ответникът оспорва, че е обвързан от договор за доставка на ел. енергия до посочения в исковата молба присъединен към преносната мрежа обект, което обстоятелство се потвърждава и от писмените доказателства, поради което съдът го приема за установено.

Безспорно се установи от събраните доказателства, че ответникът не е клиент на ищеца по посочения клиентски №**********, за обект с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Лозарска“№56, за който се претендират неплатени задължения по посечените в исковата молба фактури, т.***.Преслав. Съгласно чл.4, ал.1 от Общия договор за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел.енергия за битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределенителната мрежа на „Е.О.Н България“. Аргумент от чл.6, ал.2 от Общия договор за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и друго лице, за което титуляра на вещното право на ползване на имота е дал съгласие пред „Е.О.Н България Продажби“ и то в нотариално заверена форма за определен срок. Съответно титуляра е солидарно отговорен с лицето за което е дал такова съгласие. По делото не се установи, че именно ответника е ползвател по смисъла на посочения договор, който е задължителен за страните. 

Клиент на ищеца с клиентски №**********, за обект с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Лозарска“№56 е бил Х.Х. М. ЕГН **********, починал 17.11.2000 г., съответно лицето, което след смъртта му е продължило ползването на имота и или е придобило собствеността върху същия.

Действително, по делото е изслушана СИЕ, но от заключението по същата се установява само, че в счетоводството на ищцовото дружество са издадени процесните фактури, на претендираната стойност за процесния период и че задълженията по тях не са  заплатени.

По делото са представени разпечатки и/или извлечения от програмния продукт на ищеца: справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение от сметка към 29.10.2014 г., извлечение за фактури и плащания, но предвид липсата на специални знания у съда, същият не може да установи какви обстоятелства установят тези доказателства. Отделен е въпросът доколко тези разпечатки изобщо имат характер на писмени доказателства / или са електронен документ/ и дали изобщо сами по себе си могат да установят съществуването на някакви факти.

Ищецът не е установил по пътя на пълното и главно доказване, в съответствие с възложената му доказателствен тежест, че именно ответникът реално е потребил тази енергия, поради което и дължи нейното заплащане. Изслушаната експертиза се основава единствено на частни по своя характер документи, съставени от ищцовата страна, в съдържанието на които не съдържат неизгодни за последната факти, поради което тя не се явява доказателствено средство, годно да установи субекта на задължението. По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените искове следва да бъде отхвърлен като недоказан, т.е основното твърдение на ищеца, че именно ответника е негов абонат за процесния обект остана недоказано. 

 

 

Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца  остават направените от него разноски  по делото.

От ответника не е направено искане за присъждане на деловодните разноски,  поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от Пламен Стоянов С., Боряна Д. Пенева, Яна Маринова Д., Георги Коршия, представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт срещу Х.А.Х. с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес ................. и установен по заповедното производство постоянен и настоящ адрес *** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2 642.65 лева (две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 65 стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури №**********/31.01.2011 г.; №**********/08.04.2010 г.; №**********/28.07.2010г.; №**********/23.07.2012 г.; №**********/22.08.2012 г.; ТП № **********/08.10.2012 г.; №**********/29.09.2012 г.;  издадени за периода 28.04.2010г.-29.09.2012г. за обект с аб. № **********, ................., с клиентски  № ********** и 1 187.67 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и 67 стотинки/ - сбора от мораторна лихва върху главницата считано след падежа на всяка фактура до 29.10.2014г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

           

                                                                             Районен съдия: