О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260018
гр.
Кюстендил, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на първи септември
през две хиляди и двадесета
година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Мая Стойнева
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД № 353
по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
осъдения С.И.Х. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г.,
упълномощена с пълномощно №
374/06.04.2020 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска
отхвърлянето й.
Същото становище се изразява от представителя на КнОП.
Служебният защитник на лишения от свобода- адв. К.С. пледира за
уважаване на молбата.
Лишеният от свобода С.И.Х. поддържа молбата си; твърди, че е болен и не може да пребивава в местата за лишаване от свобода.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и
правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено
следното:
Лишеният от свобода С.И.Х. понастоящем изтърпява едно общо най- тежко наказание ЛС в размер на година 2 години и 6 месеца при
първоначален „строг" режим, определено на основание чл.25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК по ЧНД № 1125/2018 г.
на РС- Петрич от 21.02.2019 г. измежду
наказанията по влезли в сила присъди по НОХД
№ 444/2018 г. на РС- Сандански, в сила от 15.10.2018 г., с която е
осъден на ЛС за срок от 2 години и 6
месеца за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 НК и по НОХД № 40/2018
г. на РС-Петрич, в сила от 07.11.2018г., с която е осъден на ЛС в размер
на 1 година и 8 месеца за престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, НК.
Начало на
наказанието: 25.06.2018 г.
Постъпил в Затвора гр.Бобов дол на 16.08.2018 г. , преведен в затвора гр. Ловеч на 28.11.2018 г., върнат
обратно в затвора гр. Бобов дол на П.12.2018 г., преведен в затвора гр. Ловеч
на 25.01.2019 г., върнат обратно в затвора гр. Бобов дол на 21.02.2019 г.,
преведен в затвора гр. Ловеч на 21.03.2019 г., върнат обратно в затвора гр.
Бобов дол на 28.03.2019 г.
Към момента на произнасяне на КнОС-
01.09.2020 г. Х. е изтърпял фактически – 2 години, 4 месеца и
2 дни; от предварителен
арест1месец и 26 дни, всичко- 2 години 4 месеца и 2 дни, с остатък –1 месец и
28 дни.
От представените от затворническата
администрация доказателства се установява, че при постъпване в затвора е
изготвен скрининг за риск от вреди и схема за оценяване на вероятностза ново
осъждане и профил на нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС, първоначален план за изпъленние
на присъдата, както и психологическо
изследване. Отчетено е, че е за пореден път в
местата за лишаване от свобода, че се наблюдава негативно поведение относно
присъдата, която смята за завишена и отрича отговорността за собственото си
криминално поведение. Отчетен е висок риск от вреди- висок спрямо самия него,
обществото, пенитенциарния състав и останалите лишени от свобода.
От първоначалния доклад на ИСДВР се установява, че
Х. е с утвърдено криминално поведение;
че с лекота пренебрегва правила и норми и че не се наблюдава мотивация за
промяна на поведението му Първоначалната оценка на риска от рецидив на лишения от
свобода Х. е във високите стойности - 122 точки, с 11 дефицитни зони:
криминално поведение- отношение към правонарушението; жилищно устройване, взаимоотношения,
образование и обучение, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин
на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми, умения
за мислене. Ресурсите са зрялата му възраст
и грамотност.
От
приложените по делото текуши доклади на ИСДВР се установява, че Х. не желае да
положи усилия за включване в реализирането на поставените задачи и цели. В
плана за изтърпяване на присъдата, отношението му е вяло и незаинтересовано,
като действията са му насочени и свързани единствено към неговото здравословно
състояние. Поставя си близки цели, свързани с постоянно декларирани жалби и
молби до различни институции в Република България, като в тях набляга на това,
че е с 80% инвалидност, имал тежко белодробно заболяване, астма, туберкулоза и
др. Донякъде е способен да разпознае заобикалящите го проблеми, но не се заема
с решаването им. Претенциозен е към администрацията на затвора, като в
ежедневието подава десетки молби и писма, с които затруднява нормалния процес
на работа.
Поведението му
като цяло в затвора гр. Бобов дол с нищо не подсказва за положително развитие
на личността. Налице е негативно-поведенчески модел по отношение на настоящото
правонарушение, като лицето е с утвърдени криминални нагласи. Не изразява
съжаление за стореното, не изпитва критичност към деянието.
За
престоя си в пенитенциарна изолация има едно наказание от 30.08.2018 г. Със заповед №П-687/30.08.2018
г. е наказан с „писмено предупреждение“ за нарушение на ЗИНЗС.
Няма
награди. При последното препланиране на присъдата от 13.05.2020 г. са отчетени
дефицитните зони- отношение към правонарушението и умения за мислене, потвърден
е високия риск от вреди- 116 точки. От последния текущ доклад от 13.05.2020 г. на ИСДВР се установява, че
поведението му и през последните месеци не е променено, че отношението му към
плана на присъдата продължава да е незаинтересовано, че не желае да бъде
включван в трудови процеси, нито пък в
други мероприятия, организирани от
администрацията в общността.
Становището на затворническата
администрация за молбата е отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че
спрямо Х. липсва втората предпоставка, предвидена в закона- добро поведение. Счетено е, че няма никакъв напредък по
отношение на възпитателната работа с
него, че е налице висок риск от рецидив и че същият не е давал никакви
доказателства за свето поправяне.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително Х. е изтърпял фактически повече от 1/3 от
наложеното му наказание, респ. налице е първата предпоставка, визирана в чл.70,
ал.1, т.2 НК. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че
поправянето на осъдения изобщо не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за изпълнение на присъдата и оценките на риска от рецидив, който
продължава да е висок и от момента на постъпването на Х. в затвора до настоящия
момиент не е променян по посока на неговото намаление. Аргумент в същата посока
е липсата на промяна на режима на
осъдения, който продължава да е „строг“ и която липса също свидетелства за
липса на поправяне. Поправянето на осъдения изобщо не е постигнато, нито пък са
постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, Х.
привидно спазва нормите в общността, доколкото няма данни за негови нарушения
на затворническата дисциплина. Ива едно наказание отпреди две години,
същевременно няма награди. От този факт
съдът не прави изводи в негова вреда, тъй като от друга страна счита, че
доказателствата за поправянето му могат да се съдържат и в участие в други
дейности в затвора- като социални, възпитателни, културни и т.н., в които обаче
няма данни лишеният от свобода да е участвал. Същевременно същият не работи
поради влошеното му здравословно състояние. Тези обстоятелства също не се
отчитат от настоящата инстанция в негативен план.
По- същественото е, че Х. не е
осъзнал сериозността на правонарушението и причинените вреди и няма
доказателства за недвусмислено и
убедително поправяне. Свидетелство за това е липсата на напредък по изпълнение
на плана на присъдата, липсата на такъв по отношение на наличните дефицитни
зони и липсата на снижаването на риска от вреди. Тези обстоятелства сочат на
неизпълнение на целите на наказателната репресия и не могат да се интерпретират
в светлината на доброто поведение.
Изминалият фактически
период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е
постигната генералната превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на
поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите, постигане на значителни
положителни промени в съзнанието на лишения от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по
категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя
не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до
състояние, което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Този извод на съда се
потвърждава и липсата на напредък по плана на присъдата и намалението на риска
от вреди. Необходимостта от
формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на вредите последици от
миналото поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не
могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето
си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да
мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на
наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна
практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е
следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни
положителни промени в съзнанието на осъдения,
характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и
поправил.
Изтъкнатите от Х. доводи във
връзка със здравословното състояние се отхвърлят, доколкото в затвора на същия е осигурявано медицинско
обслужване, а и посоченото състояние не попада
сред кръга на обстоятелства по чл.70 НК, имащи значение при преценката
за допускане на УПО.
По тези съображения, съдът намира, че
молбата на осъдения С.И.Х. за допускане на условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С.И.Х., ЕГН
- ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с *** образование, ***,
***, ***, категория –РЦ за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца при
първоначален режим „строг“, определено по
ЧНД № 1125/2019 г. на РС-Петрич (включващо НОХД № 444/18 г. на РС-
Сандански и НОХД № 40/18 г. на РС-Петрич), за остатък към датата на произнасяне- 01.09.2020 г. в размер на 1 месец и 28 дни.
Предложения
или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от
влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва
или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда
на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора - Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: