№ 51
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601363 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК и на основание
чл.422,ал.1,т.5 НПК, по искане от осъдения К. М. С. за отмяна на присъда по
НОХД 320/2015 г. на РС Самоков и решение на СОС по ВНОХД 285/2021г.
В искането са релевирани доводи за неправилно приложение на
закона,допуснати съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното наказание (чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК).
В съдебно заседание осъденият и защитникът поддържат искането на
посочените в него основания.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните,
материалите по делата намира за установено следното:
Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършени ли са
или не престъпленията от осъдения е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите,
приложените писмени и експертни заключения, чрез които е установено
1
точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на
инкриминираните деяния, правилно е бил осъден за това. Възприемайки
констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част,
въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В
изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила
направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че съставът
на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова
възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е
неоснователно.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения. По реда
на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата,
видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази
връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба
и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била процесуална
равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно
изложение по направените доводи.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя
от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този
довод се свеждат до твърденията, че С. не е осъществил състава на
инкриминираните с обвинението деяния.
При приетите за установени и от въззивния окръжен съд фактически
положения, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът,
който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно
поведение на осъденото лице, правилно е било квалифицирано . Правните
съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са
израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от
първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираните деяния.
Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е
възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната
логика. Изводите за виновността на осъденото лице в осъществяване от
обективна и субективна страна на посочените престъпления, са изцяло
подкрепени от приложените по делото доказателства подробно изброени в
мотивите. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е
тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за
виновността на осъдения и за правната квалификация, са напълно
законосъобразни.
Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния
окръжен съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Мотивите на
2
двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и
изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно
излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
По наказанието:
Доводите за явна несправедливост на наказанието съдържат конкретни
съображения отнасящи се до основанията на чл.348,ал.1,т.3 от НПК и са
основателни. По отношение на наказанието, задълбочената преценка на
всички обстоятелства, имащи относимост към индивидуализацията на
санкцията на осъдения налагат извода, че макар и правилно определено при
условията на чл.54 НК наложеното наказание ЛС се явява завишено, поради
което и изложените от защитата в тази насока доводи са напълно
основателни.
В конкретния случай не са съобразени всички релевантни
обстоятелства по чл.36 , чл. 54 НК, не са оценени обективно и в достатъчна
степен. Наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е
било определено несправедливо,макар и в рамките на закона, тъй като е
налице явно и очевидно несъответствие между наложеното наказание и
обществената опасност на деянието и дееца. Съдът въобще не е оценил като
смекчаващо отговорността обстоятелство влошеното му здравословно
състояние , във връзка с което е била изготвена и СМЕ .В случая е налице
очевиден превес на смекчаващите обстоятелства, които налагат определяне на
наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона размер
от три години и при условията на чл.66ал.1 от НК за срок от пет години.
Този превес се извлича както от младата възраст, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни на осъдения, неговия социален
статус, здравословното му състояние,така и от прекомерната
продължителност на наказателното производство, за която страните по
делото не са допринесли.
Задължението за разглеждане на делата в разумен срок е в такава
степен значимо, че е въздигнато в основно ръководно процесуално
положение и принцип на наказателното производство.В конкретния случай
разумният срок за разглеждане на делото е бил накърнен. През периода
31.03.2016 год. до 10.05.2018 год. делото е било отлагано многократно , а след
произнасяне на присъдата (10.05.2018 год.), мотивите са били изготвени на
19.05.2021 год. около три години по-късно (две години и единадесет месеца).
От своя страна окръжният съд насрочил и провел заседание на 13.12.2021
год.на което обявил,че ще се произнесе с решение в срок, което изготвил
след седем месеца и половина- на 29.07.2022 год. Това забавяне в
разглеждане и решаване на делото са довели до неговата неразумна
продължителност. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не
водят до извод за определяне на наказанието по реда на чл.55 ал.1т.1 от НК
(предвид наличните отегчаващи отговорността обстоятелства при
3
осъществяване на престъпната деятелност), а при условията на чл.54 от НК с
намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум от три години
лишаване от свобода.
С оглед на възможностите за поправително възпитателното
въздействие на наказанието, целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати с
наказание от три години лишаване от свобода и изпитателен срок по
чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години. Изложеното налага преценката, че
целите не само на индивидуалната, но и на генералната превенция могат
успешно да бъдат изпълнени с посочения вид наказание. По изложените
съображения и на основание чл.425,ал.1,т.4 от НПК Софийски апелативен
съд.
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД 320/2015 г. на РС-Самоков
и ВНОХД 285/2021 год. на Софийския окръжен съд в частта, с която на
осъдения К. М. С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири години при „общ“режим,като на основание чл.425,ал.1,т.4 от НПК ги
Изменя , като намалява наказанието наложено на осъдения К. М. С. от
четири години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода.На
осн.чл.66,ал.1 от НК отлага изтърпяване на наказанието за срок от пет години,
считано от 09.02.2023 год.
Оставя без уважение искането за възобновяване на НОХД 320/2015 г.
на РС-Самоков и ВНОХД 285/2021 год. на Софийския окръжен съд в
останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се изпрати на Началника на СЦЗ,като
осъденият К. М. С. бъде освободен незабавно и в случай,че не се задържа на
друго основание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4