№ 12589
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110129612 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.411 от Кодекса за
застраховане (КЗ) вр.чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за заплащане на сумата
317.50 лева – суброгационно вземане, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане за л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Р
3787 КР за вреди от ПТП, настъпило на 03.09.2021г. на пътя с.Руен – гр.Айтос и на 7
км. преди гр.Айтос, поради пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, за което събитие е била образувана щета № 44010412126738, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 03.06.2022г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за имуществено застраховане на
увредения автомобил, като в срока на действие на договора са настъпили вреди, които
ищецът твърди да е покрил. Счита, че отговорност да репарира щетите има ответникът
като стопанин на републиканската пътна мрежа, в участък от който е настъпило
събитието. Пояснява, че е поканил ответника да плати търсеното вземане, но плащане
не е постъпило. Представя доказателства и прави доказателствени искания, вкл. за
разпит на водача на увреденото превозно средство по делегация в РС – Русе.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита,
1
че е налице нередовност на исковата молба, тъй като в нея не се сочи в коя част на пътя
и на платното е било препятствието, както и неговите характеристики. Сочи, че за
произшествието няма съставен протокол за ПТП от органите на пътната полиция.
Оспорва извършеното от ищеца плащане по щетата. Счита, че вина за инцидента има
водача на застрахованото МПС, нарушил задължението си да съобразява поведението
си с пътната обстановка – чл.20 ЗДвП. Със същия довод заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претенцията като
завишена. Заявява искане за привличане на трети лица помагачи на страната на
ответника – дружествата, участващи в ДЗЗД „ТРП – Бургас 2019“, ЕИК *********, на
които е бил възложен ремонта на пътя. Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
Постъпили са отговори от конституираните по делото трети лица-помагачи на
страната на ответника – „Инфра Експерт“ АД и „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, в които
оспорват настъпването на инцидента и причината за него с довод, че по делото няма
доказателства в подкрепа на релевантните факти.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно
и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на
договора, явяващо се покрит риск по него; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на
застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между
вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната
мрежа в изправност.
По делото е представена полица № 440121171004685 от 2021г. (л.10 от делото),
доказваща наличие на облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско+“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ Р 3787 КР. Полицата е със срок на действие 02.06.2021г. –
01.06.2022. Видно от приложимите Общи условия на застрахователя, последният се е
задължил да покрива увреждания на гуми, нанесени при ПТП, ако е съставен протокол
за това от органите на пътната полиция– т.1.9 от ОУ.
С оглед на така приетите доказателства, съдът намира, че вредите от
произшествието се явяват покрит риск по договора за имуществено застраховане, тъй
като са произтекли от пътно произшествие, настъпило по време на действие на
договора „Каско“, за което събитие органите на пътната полиция са били
сигнализирани, съответно произшествието е било регистрирано.
Спорен е механизма на ПТП и пряката причинно-следствен връзка между
2
евентуално настъпилото произшествието и вредите.
Представено е уведомление /л.9/ от собственика и водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.
№ Р 3787 КР, с което е уведомил застрахователя-ищец за настъпилото ПТП. В
уведомлението ясно и недвусмислено е посочил, че причина за увредената гума е, че
при движение е преминал през дупка с предно дясно колело, в следствие на което
гумата се увредила. Описано е, че дупката е била с размери около 50/30 см. и
дълбочина около 10-15 см.
Като свидетел по делото е разпитан водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Р 3787 КР –
И. Д.. От показанията му се установява, че при пътуване от Русе посока Бургас, на
отсечката между Руен и Айтос, шофирайки в своето платно, усетил удар в дясната
страна на автомобила. Свидетелят видял, че на платното имало една дупка, но нямал
никаква възможност да я избегна поради трафика. Дупката не била оградена, намирала
се в дясната част на лентата, близо до банкета и била с размери около половин метър
на 30 см. След удара продължил да шофира, смятайки че няма някакъв проблем.
Подминавайки гр. Айтос, усетил биене във волана, слязъл и видял, че на гумата има
балон. Увредената гума била подменена. Свидетелските показания съдът кредитира
като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, поради което ги зачита при изясняване на механизма на ПТП.
За изясняване на механизма на ПТП-то по делото е изслушано и прието
заключение по САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено. В него е
обяснен механизма на ПТП – при движение л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Р 3787 КР попада
в необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП, в причина връзка с което са
настъпили вреди на стойност 307.84 лева. Експертът е дал отговор, че от данните по
делото не може да се установи скоростта на движение на автомобила, нито има данни
за аварийно спиране и спирачен път. Посочено е, че необходимото минимално
разстояние за извършване на маневра за заобикаляне на препятствието е 60.23 метра.
Разпитан, вещото лице заявява, че показанията на свидетеля не променят заключението
му.
Механизма на ПТП подлежи на установяване с всички средства – гласни
доказателства и експертни заключения. Анализът на доказателствения материал дава
основание да се приеме, че механизмът на ПТП е изяснен и същият кореспондира на
описания от ищеца в исковата молба такъв и в приложените документи по щетата,
както и че остойностените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва
съставен протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на
произшествието. Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на
исковата претенция, която подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния
закон доказателствени средства, а и не би могъл да има такава роля, след като в
3
нормативната уредба няма изискване към водачите да уведомяват органите на пътната
полиция при произшествие с такъв характер, съответно да изискват съставяне на
протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от свидетелските показания, автотехническата експертиза и приложените
документи по образуваната при ищеца щета, които взаимно си кореспондират и
допълват.
Установи се от представената преписка по щета № 44010412126738 от 2021г. на
ищеца, че застрахованото МПС е било на оглед при застрахователя за опис на вредите.
Установи се от заключението по ССчЕ, че определеното от застрахователя
обезщетение в размер на 302.50 лева е прихванато като част от четвърта вноска,
дължима по полица № 440121171004685 с титуляр И. Д. Д., с което, противно на
възражението на ответника, ищецът се е суброгирал в правата на собственика на
увредения автомобил.
Същевременно, не се спори, че участъкът, в който е настъпило произшествието, е
част от републиканската пътна мрежа, управлението и стопанисването на която е
поверена на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Ето защо, ответникът е
отговорен да възстанови вредите по застрахования автомобил и то на ищеца, който се е
суброгирал в правата на застрахования. Тази отговорност възниква от установеното в
процеса неизпълнение от страна на Агенцията на задължението й да поддържа пътя в
изправност, респ. да обозначава и обезопасява участъци от нея с нарушена настилка.
Уместно е да се отбележи, че такава отговорност възниква както при вреди от
пропадане на превозно средство в дупка на пътя в резултат на износване, така и при
попадане в неравност, дължаща се на извършени ремонтни дейности или подготовка за
такива. И в двата случая е налице неравност, която застрашава безопасността на
движението, поради което следва да бъде сигнализирана.
Неоснователно е и възражението на ответника, че вина за произшествието има
водачът на процесното МПС, шофирал с несъобразена скорост, представляващо
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, респ. възражението, че същият е съпричинил
вредоносния резултат с това си поведение. Нарушение не се установи да е било
извършено от водача Д.. Житейски логично е увреждания от този вид, като описаните
от ищеца, да са получени при преминаване през неравност с остри ръбове.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана по размер. С прихващането на застрахователното обезщетение
за щетата, ищецът е встъпил в правата на застрахования, т.е. за него се е породило
правото да търси репариране на вредите от ответника. Вредите се съизмеряват с
4
платеното посредством прихващане застрахователно обезщетение по договора
„Каско+“ – 302.50 лева, ведно с т.нар. ликвидационни разноски на застрахователя или
тези, направени за определяне на обезщетението и възлизащи на 15.00 лева. Общият
размер на вземането е 317.50 лева, а закъснението на ответника /да не плати в срока
по-горе и въпреки поканата/ дава основание да се уважи и искането за законна лихва.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Този извод
произтича от обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, доколкото в 30-дневния срок от получаване на поканата, изтекъл
в срока за отговор на исковата молба, не е възстановил заплатеното от ищеца и търсено
от ответника обезщетение – аргумент от чл.412, ал.3 КЗ.
Сторените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 818.00 лева, от които 50.00
лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева депозит за
свидетел и 168.00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.411 КЗ вр.чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище: гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на „ДЗИ
–Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 317.50 лева - суброгационно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане за л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Р 3787 КР за вреди, настъпили в резултат на
ПТП, настъпило на 03.09.2021г. на пътя с.Руен – гр.Айтос и на 7 км. преди гр.Айтос,
поради пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за
което събитие е била образувана щета № 44010412126738, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 03.06.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на „ДЗИ –Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 818.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК
5
*********; „Сет Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********; „Бургаспътстрой“ АД, ЕИК
*********; „Инфра Експерт“ АД, ЕИК *********; „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК *********,
като трети лица-помагачи на страната на ответника.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6