РЕШЕНИЕ
№ 9387
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110106128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от 09.02.2022 г., подадена от непълнолетната Н. Ю. Д.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Л. Н. Д., ЕГН
**********, (навършила пълнолетие в хода на производството), срещу Ю. Г. Д., ЕГН
**********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния
кодекс (СК) за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е
задължен по силата на решение от 26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 43821/2018 г., да ѝ
заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 02.07.2018 г. Сочат се
увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и неговото израстване. Сочат се нужди за храна, облекло,
консумативи, образование, развлечения и други. Претендира се увеличаване на месечната
издръжка от 150,00 лева месечно на 350,00 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва претенцията по основание и размер.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представеното по делото удостоверение за
раждане Н. Ю. Д., ЕГН **********, е дете на ответника. Същата е родена на 22.07.2004 г.,
следователно на 22.07.2022 г. е навършила пълнолетие (л. 9 от делото).
Видно от представената по делото служебна бележка № 186 от 07.12.2022 г. ищцата е
редовен ученик в 12б клас в 93-то Средно училище „Александър Тодоров – Балан“ през
учебната 2022/2023 г. (л. 59 от делото).
1
С Решение № 151888 от 26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 43821 по описа за 2018
г. на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на 01.08.2019 г., родителските права по отношение на
непълнолетната към онзи момент Н. са предоставени на майката, а бащата е осъден да ѝ
заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 02.07.2018 г. до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска (л. 5 – л. 6 от делото).
От представената по делото справка от ТД на НАП се установява, че трудовото
правоотношение на ответника е било прекратено на 18.05.2020 г. (л. 71 от делото). Видно от
писмо на ТД на НАП от 13.03.2023 г., за периода от 01.01.2022 г. до 10.03.2023 г. за
ответника няма данни за регистрирани трудови договори, за декларирани данни за размер на
доход, както и лицето да е самоосигуряващо се (л. 73 – л. 74 от делото).
Ответникът, видно от справка за декларирани данни, издадена от Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, притежава ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 42,
находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 5116, вх. Г, ет. 1, лек автомобил марка
„Шкода“ и мотоциклет марка „Ямаха“ (л. 78 от делото).
Майката на ищцата работи при „Ранърс“ ООД, като видно представената по делото
справка от ТД на НАП, за периода от м.01.2022 г. до м. 01.2023 г. средномесечният ѝ
осигурителен доход е в размер на 769,62 лева (л. 75 – гръб от делото).
Бащата е продал притежаваните от него ид.ч. от недвижим имот, видно от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том VII, рег. № 8873, дело № 1043/2022
г.
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
2
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищеца е настъпила
съществена промяна, след постановяване на решение от 26.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 43821 по описа за 2018 г. на СРС, влязло в сила на 01.08.2019 г. От присъждане на
досегашната издръжка, са изминали повече от две години, през което време детето е
пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и
образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че ответникът е
безработен и няма имущество, от което да реализира доходи. Поради това, макар и
действително, по делото по безспорен начин да бе установено, че нуждите на детето са се
увеличили, то не бяха ангажирани доказателства, че е във възможностите на ответника да
дава изцяло претендирания размер издръжка.
Недоказан по делото остана конкретният размер на получаваните от Ю. Г. Д. доходи.
Доколкото, обаче, не се установи той да страда от заболяване, което го прави
нетрудоспособен, същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи (така
Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Няма каквито
и да било доказателства по делото за наличие на причина, която възпрепятства повече от две
години иначе трудоспособния ответник да полага труд, от който да получава доходи. Нещо
повече при определяне на размера на дължимата издръжка съдът взе предвид, че по делото
не се установи ответникът да има други алиментни задължения. Поради, това, съдът намира,
че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото, ответникът следва да заплаща на
ищцата издръжка в размер от 300,00 лева, който не би го затруднил.
От друга страна обстоятелството, че ответникът притежава моторни превозни
средства и е извършил възмездна сделка по продажба на недвижим имот не може да
обуслови уважаване на претенцията в пълен размер.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да
заплаща увеличение на издръжката на детето (навършило пълнолетие в хода на
производството) в претендирания размер, настоящият съдебен състав, счита, че предявения
иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от
300,00 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 350,00 лева, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед горното следва да се уважи и акцесорната претенция с правна квалификация чл.
146, ал. 1, изр. 2 СК за законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2022
г. до навършване на пълнолетие на ищцата, а именно 22.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.
С оглед изхода на делото, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на
3
ищцата разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска в размер на 300,00
лева (л. 45 от делото).
Ответникът не е ангажирал доказателства за реално извършени разноски, поради
което такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 36,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката за периода от 09.02.2022 г. до навършване на пълнолетие на ищцата, а именно
22.07.2022 г.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
Решение № 151888 от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 43821 по описа за 2018 г. на
СРС, 86-ти състав, влязло в сила на 01.08.2018 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, Ю. Г. Д.,
ЕГН **********, да заплаща на Н. Ю. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
300,00 (двеста) лева, считано от 09.02.2022 г. до 22.07.2022 г. включително, ведно със
законната лихва, върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2
СК, за разликата над 300,00 лева до пълния предявен размер от 350,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Н. Ю. Д., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на Н.
Ю. Д., ЕГН **********, разноски в размер на 300,00 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Ю. Г. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 36,00 лева, представляващи
държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4