Решение по КНАХД №611/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по касационна жалба на адвокат С. Л. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на касатора А. М. А. от [населено място], община Горна Оряховица, с която се обжалва като неправилно решение №198 от 29.05.2025 година, постановено по АНД №259/2025 година по описа на ВТРС в частта му, с която е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №24-1275-000781 от 08.06.2023 година на ответника по касация в частта му, с която на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП му е наложена глоба от 50 лева. Навеждат се доводи, че в тази му процесна част решението е неправилно като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Прави се оплакването, че неправилно съдът е преценил доказателствата по делото, за да приеме съставомерността на вмененото на касатора нарушение. Според касатора става въпрос за използване на мобилен телефон чрез устройство, което позволява това използване на този телефон без участие на ръцете. Извън посоченото касаторът намира, че неправилно съдът е отрекъл приложимостта на института на маловажността, разписан в чл.28 от ЗАНН предвид данните за ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваната част от решението си въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №24-1275-000781 от 08.06.2023 година на ответника по касация в частта му, с която на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП на касатора е наложена глоба от 50 лева.

За да постанови този резултат, съдът, след оценка на събраните доказателства е приел, че на 26.04.2023 година служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.Търново са били на патрулно постова служба в град Велико Търново, на кръстовището до бензиностанция „Петрол“. Около 16.40 часа по [улица]на кръстовището с булевард „България“, до бензиностанция „петрол“ в посока към град София, касаторът А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с №***, собственост на „Камен Карс“ ООД – Елена, като е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо ползването му без участие на ръцете. Съставен е бил АУАН, в който в съответната графа за възражения било отбелязано, че водачът няма такива. Съответно, издадено е и процесното пред съда наказателно постановление. В решението е отбелязано, че са разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта. Посочено е, че според третият разпитан свидетел Ц. К. Ф., същият по време на констатиране на въпросното нарушение е разговарял с касатора, като от разпита е констатирано и, че след спирането му за проверка, касаторът е затворил телефона и прекъснал обаждането.

От правна страна е прието, че липсват съществени нарушения на административно наказателните правила при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Същите са издадени от компетентни по степени материя органи, а според съда от събраните доказателства се установява и съставомерността на нарушението. Посочено е, че деянието е извършено виновно при форма на вината умисъл, като не са събрани и доказателства за това, че автомобила е снабден със система, която позволява ползването на мобилен телефон без участие на ръцете. Правилно според съда е определена и санкционната разпоредба на състава на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като е неприложим института на чл.28 от ЗАНН. Неприложимостта на този институт е обоснована от съда с обстоятелствата, при които е констатирано нарушението, както и с предвидени в друг нормативен акт неблагоприятни последици под формата на отнемане на контролни точки, което е индикатор за висока обществена опасност.

Решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Неправилен е извода на съда за формална законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление. Видно от съдържанието му /лист 7 от първоинстанционното дело/, същото не е подписано от издателя си, което противоречи на императивното изискване на чл.57, ал.2 от ЗАНН. Посоченото е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразността на оспореното постановление.

Извън посоченото по-горе и независимо от него следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6от ЗДвП, на която се е позовал наказващият орган предвижда, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на моторно превозно средство. Деянието обаче е несъставомерно ако се използва такъв мобилен телефон чрез устройство позволяващо използването му без участието на ръцете на този водач. Доколкото понастоящем този състав е свързан със забраната, която е разписана в чл.104а от закона и която гласи следното: “На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство“, то следва да се приеме, че деянието е несъставомерно когато съответният телефон се използва или чрез система, която позволява да се използва същия без участие на ръцете на водача, или чрез система за комуникация или управление, с които е оборудвано транспортното средство.

Видно е от показанията на разпитания от съда свидетел Ф., разговорът по телефона с касатора е проведен трудно и при лоша комуникация, доколкото последният му е казал /преди да бъде спрян за проверка/, че използва високоговорител. Въпросните показания не са опровергани от показанията на свидетелите Г. и Д., доколкото последните установяват единствено, че касаторът е държал устройството в ръцете си, без да установяват, че същото е използвано за разговор.

Така констатираните обстоятелства сочат на несъставомерност на нарушението.

Следва неправилното решение да се отмени, като се отмени и потвърденото наказателно постановление.

Предвид този изход на спора, на касатора следва да се присъдят сторени пред Великотърновският районен съд разноски в размер от 50 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред този съд, както и разноски за касационната инстанция в размер от 400 лева.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение №198 от 29.05.2025 година, постановено по АНД №259/2025 година по описа на ВТРС в частта му, с която е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №24-1275-000781 от 08.06.2023 година на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-1275-000781 от 08.06.2023 година на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново в частта му, с която за нарушение по чл.104а и на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП на А. М. А. от село Писарево, [ЕГН], е наложена глоба от 50 лева.

ОСЪЖДА О. Д. на МВР – Велико Търново, да заплати на А. М. А. от село Писарево, [улица], [ЕГН] разноски за производството пред Великотърновският районен съд в размер от 50 лева.

ОСЪЖДА О. Д. на МВР – Велико Търново, да заплати на А. М. А. от село Писарево, [улица], [ЕГН] разноски за касационното производство производството в размер от 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.