№ 850
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110111158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Респирон Ийст
Юръп“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ...
срещу Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...“ № 3Г, ап. 1, с
която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на
вземане по сключен между страните договор за наем.
В исковата молба са налице твърдения, че между страните бил сключен
Договор за наем на медицинско изделие № 27032023/27.03.2023 г., по силата
на който дружеството предоставило на ответника за временно и възмездно
ползване медицинско изделие - EverFlo, кислороден концентратор 1020006,
сериен номер: 2093111, като ответникът се задължил да заплаща месечен наем
за ползването на вещта в размер от 140,00 лева месечно. Поддържа се, че Х. С.
Б. не е платил наема за ползването на вещта за периода от 27.04.2023 г. до
26.06.2023 г., общо в размер на 280 лева, като на 28.06.2023 г. ответникът е
върнал вещта и договорът е прекратен. Ищецът навежда твърдения, че при
връщането на вещта е задържал платения от Х. С. Б. депозит от 30,00 лева, за
погасяване на задължението му от 280,00 лева - представляващо дължим и
неплатен наем за ползване на вещта, за периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023
г., а остатъкът от 250,00 лева е следвало да бъде заплатен, но до настоящият
момент това не е сторено.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 415 ГПК претендира
установяване на дължимостта на главницата от 250,00 лева, представляващи
дължим и неплатен остатък от дължим наем за периода от 27.04.2023 г. до
1
26.06.2023 г., по Договор за наем на медицинско изделие от № 27032023 от
27.03.2023 г., ведно с лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на
заявлението - 28.09.2023 г. до заплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен, необоснован и недоказан. Поддържа, че
договорът за наем между страните е срочен - за три месеца и е прекратен на
28.06.2023 г. с връщането на вещта. Навежда твърдения, че същият съдържа
неравноправни клаузи по отношение на цена, срок, обезщетение, неустойки и
арбитражна клауза. Сочи, че кредиторът е следвало да поиска връщане на
наетата вещ в указания по договор срок, но е проявил бездействие и не е
положил грижата на добрия стопанин. Предвид това, навежда твърдения, че
неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които отговоря ищеца - не е
положил грижата на добрия стопанин да избегне плащането на обезщетение
за ползването след изтичане на двата месеца от неплащане на наемната цена,
водещо до освобождаване на длъжника от отговорност. Поддържа, че ищецът
не е представил фактури за претендираната сум, която представлява наем или
доказателства за осчетоводяването й, нито доказателства за изпратена покана
до ответника за доброволно плащане. Предвид изложеното, моли за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявения иск има
правната си квалификация в разпоредбата на с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за наем
между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
временно ползване медицинско изделие, срещу задължението за заплащане на
месен наем в размер на 140,00 лева; фактическото предаване на вещта от
ищеца на ответника въз основа на сключения договор, в състояние, съответно
на целите, за които същата се ползва; периода на ползването и размера на
наемната цена за същия.
2
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното
вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал запис съгласно
чл. 13, т. 5 от процесния договор за наем, съдът намира за неоснователно,
доколкото не е относимо към предмета на делото, с оглед твърденията на
ищеца.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал записа на заповед съгласно чл.
13, т. 5 от процесния договор за наем.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.04.2025 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните, заедно
с препис от настоящото определение. Препис от писмения отговор да се
изпрати на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4