ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 531
гр. Плевен, 31.03.2020 г.
Административен съд – Плевен, шести състав в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и
двадесета година в състав
Съдия - докладчик: Снежина Иванова
като разгледа
докладваното от съдия - докладчика адм. д. № 313 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на д-р П.И.А.,*** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0938-000352/02.03.2020 г. на началник група към ОД
на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която е отнето свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността .
В жалбата е направено искане за
спиране на предварителното изпълнение. Посочва се, че на 02.03.2020 година след
края на работния ден лицето не есе почувствало добери и към 18.30 ч е изпило един чай с 50 грама ром, след което
е повикан спешна от близък пациент и при проверка е установено концентрация на
алкохол в кръвта. Оспорващият посочва,
че е лекар, работи в медицински център ЕСКУЛАП и в случай на извънредна
ситуация, не може да се предвижи до работното място за оказване на помощ на
нуждаещи се, а е възможно да е приносител на коронавирусна инфекция. посочва,
че има експертно решение на ТЕЛК.
Не е представено становище от органа , издал процесната заповед за налагане на ПАМ.
Съдът
е изискал административната преписка и
след представянето й, като съобрази закона, жалбата, , че искането за спиране
изпълнението на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0938-000352/02.03.2020 г. на началник група към ОД на МВР Плевен,
сектор „Пътна полиция“, с която е отнето свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса с отговорността е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №
20-0938-000352/02.03.2020 г. на началник група към ОД на МВР Плевен, сектор
„Пътна полиция“, ,с която спрямо
А.
е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца
затова, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5.
Съгласно
разпоредбата на чл.
171, ал. 1, б. б" от ЗДвП, в редакцията й
към момента на издаване на заповедта бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК,
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия. В случая
съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка и съдът може да разпореди
спиране на изпълнението при условията на ал. 2 т.е. в случаите, когато
изпълнението ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Случаите, когато законът разпорежда
предварително изпълнение на определена категория административни актове, той
презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на чл.
60, ал. 1 от АПК и за да бъде оборена презумпцията за наличието на условия,
обосноваващи предварителното изпълнение на заповедта, е необходимо оспорващата
страна – адресат на акта да докаже липсата на предпоставките по чл.
60, ал. 1 от АПК, както и да установи, че от предварителното изпълнение на
акта за нея ще последва значителна или трудно поправима вреда или ще бъдат
засегнати лични интереси, противопоставими на обществения интерес, който се
охранява с оспорената заповед.
В случая заповедта е издадена, тъй като при проверка на 02.03.2020 година в
18.42 в гр. Плевен на ул. „Д.Константинов“ е установено, че А. управлява
собствен автомобил Мерцедес Ц 180 с рег. № ***след употреба на алкохол, установено
чрез техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабр. № *** показва положителен
тест от 0,65 промила в кръвта от издишания от водача въздух.
Съдът намира, че не са ангажирани доказателства, че предварителното
изпълнение на заповедта ще причини на лицето значителна вреда. В случая не са ангажирани доказателства, че лицето е
лекар, нито такива за месторабота и повикване по спешност на 02.03.2020 година,
нито че има издадено експертно решение.
Неоснователен е доводът , че ще се затрудни предвижването му с оглед
извънредната ситуация в РБългария при оказване на спешна помощ и възможност
да е носител на инфекция.
Обстоятелството, че същият следва да оказва медицинска помощ предполага, че следва именно като медицинско
лице, с оглед твърденията му, да бъде в кондиция при оказване на такава, да
спазва правилата и да е в ясно съзнание и възможност да окаже адекватна,
своевременна помощ. Управлението на автомобил след употреба на алкохол е
обществено опасно деяние, което може да доведе до инциденти и допускането на
управление на МПС след употреба на алкохол макар и от медицински специалисти, които следва да
са запознати с последиците, които има алкохола върху професионалните
способности, не следва да се толерира, тъй като е застрашен именно човешки живот
при настъпване на инцидент и то от лице, което посочва, че следва да участва в
спасяването на хора. В случая не са ангажирани никакви доказателства относно
настъпването на вреда за лицето, противопоставима на обществения интерес и
опазване живота и здравето на
гражданите. В тежест на оспорващия е да
установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва
конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат
особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът
охранява. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при
решаване на искането и оспорващият не е ангажирал доказателства в подкрепа
на доводите, то искането ме у неоснавателно, а и следва да се отчита
целта
на прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП вр. чл. 166 , ал. 4 от АПК, Административен
съд – Плевен, шести състав,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на д-р П.И.А.,*** за спиране на предварително изпълнение на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0938-000352/02.03.2020 г.
на началник група към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която е
отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността
.
Определението да се съобщи лицето и органа по
телефона.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: /п/