№ 20769
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110104776 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Н. Д. срещу
******“ ********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
*****7654/11.07.2016 г., сключен между страните по делото, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване
нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Д. Н. Д. по Договор за потребителски
кредит № *****7654/11.07.2016 г. да заплаща застрахователна премия по застраховка
„*********** в размер на 744, 12 лв., и на клаузата за заплащане на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 725,29 лв. по Договор за потребителски кредит №
*****7654/11.07.2016 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит №*****7654/11.07.2016 г., по силата на който ответникът
предоставил в заем на ищеца сумата от 5300 лв. срещу задължението да я върне при ГПР от
42,01 % и лихвен процент на кредита – 27,02 %. В договора е предвидено заплащането на
застрахователна премия в размер на 744,12 лв. и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 725,29 лв. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 9960,76 лв. Поддържа,
че процесният договор е недействителен поради противоречие с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ,т.
7 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Заявява, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – за шрифт.
Договорът не е съставен по ясен и разбираем начин. Не ставало ясно по какъв начин е
формирана всяка месечна вноска. Поддържа, че е налице оскъпяване на кредита, поради
което ГПР надхвърля допуснатия от закона максимален праг. В процесния договор липсвал
посочен лихвен процент на ден. В случая липсвал погасителен план, както и ясно разписана
методика на формиране на ГПР. При определяне на ГПР не е включен разходът за
застрахователна премия, нито допълнителната такса „Ангажимент“. Твърди, че клаузата,
предвиждаща прогласяване нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Д. Н. Д. по
Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г., не е индивидуално договорена.
Застраховката била изначално инкорпорирана в договорното правоотношение. Сочи, че
застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, като същата е следвало да
1
бъде включена в ГПР. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.
Оспорва като нищожна и клаузата „еднократна такса за оценка на риска“ представляваща
скрито възнаграждение по договора. Поддържа, че задължение на ответното дружество е да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за
това на икономически по-слабата страна. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим като предявен срещу ненадлежна страна. Поддържа, че
вземането по Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г. било прехвърлено
на „***** ******** чрез договор за цесия от 29.10.2021 г. В условията на евентуалност
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че процесният договор е действителен и
отговаря на изискванията в ЗПК. Сочи, че в чл. 11.2 от договора е посочен погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Поддържа, че ГПР отразява общите разходи по кредита. Ответникът
нямал задължение да посочи как е изчислен ГПР. Счита за недоказано твърдението на
ищеца, че посоченият ГПР в договора не отговаря на действително прилагания. Оспорва, че
таксата за застрахователна премия и таксата за оценка на риска е следвало да бъдат
включени при изчисляване на ГПР. Ищецът изрично е поискал при сключване на договора за
кредит допълнителната услуга – застраховка. Оспорва таксата за оценка на риска да е
свързана с управлението на кредита. Моли за прекратяване на делото, евентуално – за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, вкл. клаузи за заплащане на застрахователна премия по застраховка
„*********** и за заплащане на еднократна такса за оценка на риска, че клаузите
противоречат на закона или го заобикалят, както и на добрите нрави. В тежест на ответника
е да установи обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, вкл. че вземанията по
договора са прехвърлени на трето за делото лице, че сочените като неравноправни клаузи на
договора за кредит са индивидуално уговорени / т.е. не са били предварително изготвени от
ответника или дори да са били, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да
влияе върху съдържанието й/.
Следва да се посочи, че правилно ищецът е насочил исковата си претенция против
настоящия ответник, който макар и да бе представил доказателства за прехвърляне на
вземанията по договора за кредит на трето за делото лице, е пасивно легитимиран да
отговаря по иска. С доклада по делото в тежест на ответника е разпределено да установи
прехвърляне на вземанията като му е указано, че не сочи доказателства за сключен с „*****
******** договор за цесия от 29.10.2021 г., и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаните
факти следва да се считат за неосъществени в обективната действителност. За пълнота
следва да се посочи, че с договора за цесия цесионерът не става страна в договорното
правоотношение, нито е носител на задълженията по същото, независимо, че придобива
вземането с всичките му предимства и с всичките недостатъци, затова и длъжникът не се
лишава от правата, които има към цедента (настоящ ответник). Едно от най- важните
средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да
противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника от
правото на възражение за нищожност. Следователно цедентът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения от ищеца установителен иск за прогласяване нищожността на
договора, евентуално на конкретено посочени с исковата молба договорни клаузи по
договора. (решение №127 от 30.07.2018 г. по т.д.1103/2017 г. на 2ро ТО на ВКС).
Страните не спорят, че по между им е сключен договор за потребителски кредит
№*****7654/11.07.2016 г. Видно от същия ответното дружество се е задължило да
2
предостави на ищеца сумата 5300,00 лева за общо ползване, като е уговорено, че в
тридневен срок от сключване на договора средствата се предоставят на потребителя по
открита при ответника банкова сметка, при посочен размер на застрахователна премия
„****** ***** - 744,12 лева и общ размер на кредита - 6769,41 лева. В чл. 19 от договора е
упоменато, че сключването на договора не е обусловено от сключването на застраховка, а
съобразно чл. 7.2.2 в случай, че такъв все пак е сключен, частта от средствата,
представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора за
сметка на потребителя в полза на съответния застраховател. Като доказателство по делото е
прието копие на застрахователно удостоверение за сключена групова застраховка с предмет
всички вноски по договора и срок на застраховката - срока на кредита. Ищецът се е съгласил
да заплати и еднократна такса за оценка на риска в размер на 725,29 лева. Годишният
лихвен процент е посочен в размер на 27,09%, а годишният процент на разходите е 42,01 %,
общата сума дължима от потребителя е 9960,76 лева, платима на 36 погасителни вноски
всяка в размер на 276,68 лева всяка, с падежна първата погасителна вноска - 15.08.2016 г. и
падеж на последната – 15.07.2019 г.
В случая се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на
което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Ето защо договорната връзка между страните попада
в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. Съдът приема, че сключеният между страните по делото
договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва
всички изисквания, заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/
писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК
ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
Сред посочените в закона реквизити на договора за кредит от основополагащо
значение е годишният процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чрез който се
предоставя информация на кредитополучателя за размера на всички разходи по кредита,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1
ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят
изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.
Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да се изведе
обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин
годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В чл. 10 от процесната
сделка, както и в част III, т. 2 от **** отбелязано единствено стойностният израз на ГПР –
42,01 % и общата дължима сума по кредита – 9960,76 лева, без да може да се направи извод
какви елементи включва последният, не става ясно дали са включени застрахователните
3
премии по сключената застраховка „***** и еднократната такса за оценка на риска. Този
пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и
общата сума, която подлежи на връщане. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите,
наведени с отговора на исковата молба, че императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
повелява да бъде посочена единствено стойността на ГПР. Разбираемото и ясното посочване
на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за
интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителят при избор на
финансов продукт и да му се позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение
на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита.
В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в
Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на
математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването
данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че
потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор,
като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.Според § 1, т. 1. ДР ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този
смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Настоящият състав намира, че като компонент
в ГПР следва да бъде включена и застрахователната премия, защото застрахователната
премия отговаря на посочената легална дефиниция.
По възражението на ответника, че сключването на застраховката не е задължително
условие за отпускане на кредита, както и че застрахователната премия следва да се включи в
главницата по договора, а не като компонент в ГПР следва да се посочи, че действително
според чл. 19 от договора сключването на застраховка или участието в застрахователна
програма не се явява задължително условие за сключването на кредита, но при съвкупния
анализ на представените писмени доказателства може да се изведе обоснован извод, че в
разглежданата хипотеза възникването на застрахователното правоотношение е условие за
възникването на кредитното. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че размерът на
дължимите застрахователни премии е предварително определен в договора за кредит към
датата на неговото сключване и включен в погасителните вноски. Отделно, от представеното
застрахователно удостоверение се установява, че застрахователното покритие обхваща
покриване на риска от неизпълнение, носен от кредитора, но не възможността да бъдат
репарирани евентуално възникнали за застрахования потребител вреди. Същевременно, при
анализ на приобщения по делото договор за кредит се установява, както и самият ответник
твърди, че неправилно в стойността на главницата е включена не само отпусната заемна
сума, но и застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска. Последните
два компонента не би следвало да формират размера на главницата ( размер на кредита
6769,41 лева), при положение подлежат на превеждане в полза на застрахователя и на
кредитора и кредитополучателят не се ползва от тях. Характер на главница следва да има
единственото заемната сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на
потребителя, които съгласно договора са в размер на 5300,00 лева. Включвайки сумите по
застраховката и еднократната такса за оценка на риска в главницата, кредиторът не само не
предоставя коректна информация на потребителя относно разходите по кредита, но води и
до резултата, че върху въпросните суми се начислява възнаградителна и мораторна лихва,
каквито не му се следват.
При посочените в договора параметри съгласно чл. 10 от Договора ГПР по кредита е
4
42,01 %. Така определеният процент включва единствено разходите за лихва. При служебно
изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при
съобразяване и на дължимите застрахователна премия и такси по раздел I, чл. 7 от договора,
както и че кредитът се погасява на анюитетни вноски размерът на ГПР възлиза на 69,45 %.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да надвишава
петкратния размер на законната лихва за забава по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с Постановление на Министерски съвет /основен лихвен процент + 10
пункта/, който основен лихвен процент към датата на сключването на договора по данни от
интернет страницата на Българска народна банка – 11.07.2016 г., възлиза на 0,01.
Следователно, при законна лихва в размер на 10,01, петкратният размер на ГПР възлиза на
50,05 %, респ. действителния ГПР по договора не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Отделно от това некоректното посочване на ГПР се явява самостоятелно основание за
нищожност на потребителския кредит в цялост, доколкото годишният процент на разходите
е част от неговото съществено съдържание. Посочването на ГПР, който не отразява точно
всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение, както непосочването на този процент, поради което договорът следва да
се счита освободен от лихви и разноски /в този смисъл Решение от 21.03.2024г. по д. № С-
714/22/.
Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11 ЗПК,
тъй като противоречи на императивни разпоредби от закона, заобикаля ги и в крайна сметка
е в разрез и със законодателството, предоставящо защита на потребителите, което обуславя
последният да бъде обявен за недействителен с всички произтичащи от това последици по
чл. 22 ЗПК. Нищожните клаузи в настоящия случай не могат да бъдат заменени по смисъла
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще
навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от *****3/13.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин,
както и непосочването на процент въобще. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира всички
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект /в
този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. №
С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. Следователно, при
недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.
Следва да се посочи, че правилно ищецът е насочил исковата си претенция против
настоящия ответник, който макар и да бе представил доказателства за прехвърляне на
вземанията по договора за кредит на трето за делото лице, е пасивно легитимиран да
отговаря по иска. С доклада по делото в тежест на ответника е разпределено да установи
прехвърляне на вземанията като му е указано, че не сочи доказателства за сключен с „*****
******** договор за цесия от 29.10.2021 г., и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаните
факти следва да се считат за неосъществени в обективната действителност. За пълнота
следва да се посочи, че с договора за цесия цесионерът не става страна в договорното
правоотношение, нито е носител на задълженията по същото, независимо, че придобива
вземането с всичките му предимства и с всичките недостатъци, затова и длъжникът не се
лишава от правата, които има към цедента (настоящ ответник). Едно от най- важните
средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да
противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника от
правото на възражение за нищожност. Следователно цедентът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения от ищеца установителен иск за прогласяване нищожността на
договора, евентуално на конкретено посочени с исковата молба договорни клаузи по
5
договора. (решение №127 от 30.07.2018 г. по т.д.1103/2017 г. на 2ро ТО на ВКС).
При този изход на спора разноски се следват на ищеца, който претендира такива за
заплатена държавна такса в размер на 403,88 лева, които следва да му се присъдят в цялост.
Ищецът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т.2 пр. второ ЗА с оглед
декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на
процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. Съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от
25.01.2024 год. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за
разноски, и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се
съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на
процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ищеца. Съгласно чл.
36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чиито размер трябва да
бъде справедлив и обоснован, а именно да съответства на високите изисквания за
упражняване на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА и на извършената дейност при
отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на
процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за
интересите на представлявания. В случая процесуалният представител на ищеца е депозирал
исковата молба, в който са изложени и доказателствени искания, изразил е становище по
възраженията и исканията на ответника, без да се явява в съдебно заседание, поради което
съдът намира, че възнаграждение в размер на 500,00 лева отразява реалната цена на
положения от процесуалния представител на ищеца труд
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Н. Д. ЕГН ********** с
******* против ******“ ******** ****** със седалище и адрес на управление: ****** иск с
правно основание чл. 142, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит №*****7654/11.07.2016 г. е нищожен поради противоречие
с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА ******“ ******** ****** със седалище и адрес на управление: ****** да
заплати на Д. Н. Д. ЕГН ********** с ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 403,88
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ******“ ******** ****** със седалище и адрес на управление: ****** да
заплати на адв. С. Й. Д. от САК на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАд сумата
500,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ищеца Д. Н. Д. ЕГН ********** по гр. №4776/2025 г. по описа на СРС, 71 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6