Решение по дело №104/2021 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 260031
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20212170100104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260031

 

31.03.2021г., град Средец

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

                                                                                      Районен съдия: Сирануш  Артинян

 

При участието на прокурора Райко Стоянов и секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 104 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.30 във връзка с чл.28 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, представлявана от директора А.Р.К., с която на основание чл.30а във вр. с чл.30, ал.2, чл. 29, т.9, чл.26, ал.2, чл.27, ал.2, чл.25, ал.1, т.1 и т.2 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето, се отправя искане за прекратяване на настаняването на непълнолетната В.В.В., ЕГН **********, с майка В.И.В., ЕГН ********** и баща – неизвестен, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Кооператор“, № 35 и да бъде настанена в социална услуга за резидентна грижа за деца, пострадали от насилие или жертва на трафик в гр.Средец, ул.“Васил Коларов“, № 168, за срок от шест месеца, считано от издаването на административната заповед за настаняване. Твърди се, че основанието за настаняването било липсата на адекватна родителска грижа и на подходящи битови условия за отглеждането на детето, както и насилие в семейството. Излага се, че по време престоя в резидентната грижа момичето извършвало редица бягства, като при поредното такова и издирване от страна на полицията, Милка била установена в град Айтос, където сестра ѝ се била „оженила“, укривала се на различни адреси, включително и при майка си в село Маринка, правени били уговорки за задомяването на сестра ѝ, допускала множество неизвинени отсъствия от училище. Релевира се, че промяната в настаняването била с цел да се отдели детето от неблагоприятната среда, като същевременно да бъде осигурена защитена среда, задоволяване на потребностите, възможност за коригиране на поведението и за поддържане на контакти с близките. В този смисъл се твърди, че описаната фактическата обстановка показвала, че по отношение на непълнолетната В. е налице риск по смисъла на § 1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на Закона за закрила на детето.

В открито съдебно заседание представител на Дирекция „Социално подпомагане“ не се явява.

Прокурор Райко Стоянов в открито съдебно заседание взима становище, че молбата е процесуално допустима и отправя искане за нейното уважаване.

Заинтересованата страна – майката В.И.В. не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание присъства служителят в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас К.Т.Й..

Съдът, след анализ на доказателствата и доводите на страните по реда на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, при отглеждането му в семейна среда от биологичната майка В.В.  и съжителстващото се нея лице – Й.И., не били задоволявани потребностите на детето, включително и образователните такива, като то било системно неглижирано, не била осигурена стабилна семейна среда, жилищните условия били незадоволителни, семейството нямало постоянна трудова заетост и доходи. Сочи се, че при престоя си в Центъра в гр.Бургас имала постоянни бягства, при които се укривала на различни адреси – в село Кошарица, община Несебър, село Маринка във фермата с животни при майка си, искали по – голямата му състра да бъде омъжена в село Екзарх Антимово. Детето било настанено в Центъра заедно с по – голямата си сестра, като там били задоволени основните ѝ потребности от храна, дрехи, подслон, осигуряване на емоционална сигурност, привързаност, безопасност. Със Заповед ЗД/Д-А-010/27.01.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас е прекратено по административен ред временното настаняването на В.В. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Кооператор“, № 35 и е настанена временно считано от 27.01.2021г. в Кризисен център за деца, жертви на насилие в гр.Средец, ул.“Васил Коларов“, № 168, за срок до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

От приобщеното в доказателствената съвкупност Решение № 260897/18.12.2020г., постановено по гр.д.№ 3109/2020г., по описа на Районен съд – Бургас, става ясно, че В.В. е настанена за срок от две години, считано от постановяване на решението в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Кооператор“, № 35.

При изслушване в открито съдебно заседание на служителят в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас К.Т.Й., заявява, че В. била настанявана многократно в различни социални услуги  и постоянно била в бягства, по време на които била откривана на различни места – в село Екзарх Антимово,  при майка си в село Маринка, в няколко несебърски села. Детето имало непристойно поведение, държало се арогантно, не зачитало правилата в социалната услуга, в която е било настанено. Не посещавала учебни заведения. Предвид рисковете от бягствата била предприета тази мярка, за да й се осигури по-сигурна среда. Майката не можела да се грижи за децата, както и нейни близки нямали условия. Тя живеела в някаква ферма извън населеното място, няма постоянни доходи. В Центъра към момента В. била записана в СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр.Средец, като й бил осигурен придружител от и до училище, като ако евентуално извърши бягство, щяло да е по време на междучасие. Тя не искала да остава в центъра, а да се върне при майка си, но когато бягала, В. отивала при пълнолетни мъже, с които поддържала връзка от преди това.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е основателна и доказана. 

………………………………….

……………………………….

…………………………….

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето В.В.В., ЕГН **********, с майка В.И.В., ЕГН ********** и баща – неизвестен, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Кооператор“, № 35.

ДОПУСКА настаняване по съдебен ред на детето В.В.В., ЕГН **********, с майка В.И.В., ЕГН ********** и баща – неизвестен, в Кризисен център за деца, жертви на насилие в гр.Средец, ул.“Васил Коларов“, № 168, за срок от шест месеца, считано от 27.01.2021г. или до настъпване на промяна в обстоятелствата, ако е в негов интерес.

ДОПУСКА на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДет незабавно изпълнение на решението.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас с седмодневен срок от съобщаването му на страните.    

 

       Районен съдия:……………………..