№ 591
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110205912 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-030815 от
15.12.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на И. Ц. Д., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185
от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление е останала И. Ц. Д., ЕГН
**********, която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против
обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно, тъй като на посочените в него дата и място жалбоподателката не е
бил участник в ПТП и няма щети по колата. Моли за отмяната на
наказателното постановление.
В последното съдебно заседание жалбоподателката И. Ц. Д., ЕГН
1
**********, редовно призована, се явява лично и моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се явава и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозирани писмени
бележки изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 15.12.2022 г., около 06:35 часа, в гр. София, по бул. „Петко Ю. Т.“ бил
управляван собственият на жалбоподателката И. Ц. Д., ЕГН **********,
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер *********. На кръстовището с ул.
„Дедеагач“ посоченият автомобил се разминал с автобус, движещ се по линия
76, с рег. номер СВ7095АС, управляван от свидетеля Л. Е.. Автомобилът на
жалбоподателката минал пред движещия се автобус, свидетелят Л. Е.
предприел рязко спиране, за да избегне ПТП. В момента, в който лекият
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер *********, преминавал пред
автобуса, свидетелят Е. чул звук, който му звучал като от силно изстъргване,
помислил, че лекият автомобил е удари автобуса, като водачът на леката кола
не спрял продължил движението си. Свидетелят Е. спрял, слязъл от
автомобила и видял, че на лявото бомбе на автобуса има остъргано място с
тъмна боя. Единственото, което свидетелят бил видял при разминаването с
автомобила, бил номерът му, поради което се обадил на телефон 112 и подал
сигнал. Пристигнал екип на КАТ и линеен контрол. Свидетелят съобщил на
полицейските служители номерът на автомобила и съставили съответни
документи. Полицейският служител А. С. съставил АУАН за извършени
нарушения. В този момент за свидетеля Е., който управлявал този автобус
инцидентно, нямало никакво съмнение, че е реализирано ПТП, но по-късно,
когато говорил с шофьора, който е титуляр на този автобус и го кара всеки ден,
съответно го познава добре, узнал от него, че на това място е имало щета от
преди този ден, която щета била заведена, но все още не е поправена. Тогава
свидетелят Е. се замислил, че е възможно колата да е минала на близко
разстояние и да не е имало контакт между автобуса и колата. Предположил, че
2
силният скърцащ звук е бил от спирачките на автобуса и той е останал
заблуден, че е имало ПТП, заради щетата отляво и скърцащия звук при
преминаването на автомобила. Към момента на разминаването свидетелят
лично не видял да има съприкосновение между автобуса и автомобила, а само
предположил, че е имало такова.
Фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел А. С. и показанията на свидетеля
Л. Е., показанията на свидетеля Ц. Ц., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира показанията на свидетелите всички свидетели като последователни,
ясни , кореспондиращи помежду си и със съставените схема на ПТП,
декларация и сведение. Обстоятелството, че в производните си показания
полицейските служители съобщават, че са базирали констатациите си на
твърденията на свидетеля Е. и на база тях са формирали извод за реализирано
ПТП кореспондира с показанията на този свидетел, който едва в хода на
съдебното следствие съобщава, че в доста по късен момент е узнал, че такава
щета вече е имало по автобуса и наличието в съчетание с възприетия от него
звук при разминаването, го е подвело, че е настъпило ПТП. Следователно не е
настъпило задължение за водача на автомобила да спре и да установи щетите
при ПТП, след като такова не се доказва да е реализирано.
При обстоятелството, че в наказателното постановление и АУАН не е
описано въз основа на какви обстоятелства и поведение на жалбоподателката
е направен извод, че тя нее контролирала автомобила си, не е възможно да се
установи съответствие на това твърдяно нарушение в наказателното
постановление и действителната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
нарушения на процесуалния закон.
АУАН и НП са изготвени от компетентни органи.
Съдът констатира, че не е спазено изискването за описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата,
които го потвърждават, предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. , т. 5 от ЗАНН
3
по отношение на НП и в чл. 42, ал. 1, т. 4 за АУАН. В АУАН и НП липсва
описание на обстоятелствата, касаещи поведението на жалбоподателката и
конкретно извършените от нея действия, поради които е направен извод, че
същата не упражнява контрол над автомобила си. Не е описан механизма на
ПТП, за което се посочва, че е реализирано поради недостатъчен контрол, за
да може на база доказателствата по делото да се обоснове такъв извод. Не е
конкретизирано какви материални щети и в каква част на автобуса, са били
причинени. При липса на ясно описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, правото на санкционираното лице да организира
своята защита е съществено ограничено.
На следващо място не се доказва да е реализирано ПТП между автобуса и
автомобила на жалбоподателката, следователно не се доказва за нея да е
възникнало задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре и да установи
последиците от ПТП.
Изложените съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон са абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-030815 от
15.12.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на И. Ц. Д., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185
от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5