Р
Е Ш Е Н И Е № 1153 / 18.8.2020г.
гр.
П., 18.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шести август две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2805 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу М.Л.Е., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
715,99 лева, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 69,18 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 948/2019 г. по описа на Районен
съд П., ГО, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 11.02.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Г.Т., оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице
договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата, предвид
липсата на решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа. Посочва, че в претендираното вземане са включени
суми за „дялово разпределение“, които не представляват стойност на топлинна
енергия и не следва да се присъждат, предвид че не са поискани в исковата молба
чрез самостоятелен иск. Претендира, че методиката за дялово разпределение за
топлинната енергия в сгради – етажна собственост, използвана от ищцовото
дружество, е отменена с Решение №477/13.04.2018 на ВАС, трето отделение на адм.
дело №1372/2016 г. публикувано на страницата на ВАС, поради което не е
доказано, че именно претендираното количество топлинна енергия е било доставено
в исковия период. Не е доказано и изпадането на ответницата в забава. Оспорва
представеното по делото извлечение от сметка да е счетоводен документ, а частен
свидетелстващ такъв, който не се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че
според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за доказване на
редовността на вписванията в счетоводните книги носи ползващата се от
оспорените вписвания страна. Процесните суми са прогнозно начислени и не
отговарят на реално доставената в имота топлинна енергия. С тези доводи
отправят искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо
от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на
качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От договор за продажба на държавен
недвижим имот от 14.12.1990 г., се установява, че М.Е. е придобила процесния
имот, за който се твърди, че е топлоснабден.
Видно от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх.
№ 109064/27.03.1998 г. за облагане с данък върху недвижим имот ответницата М.Е.
е декларирала за целите на данъчното облагане правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, като в декларацията е отразено, че имотът е съсобствен с трето
лице – съпругът й К.И.Е., при режим на съпружеска имуществена общност, с
посочено основание договор за покупка от 14.12.1990 г., издаден от Общински
(районен) Народен съвет – П.. Тази декларация има характера на подписан /което
не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е
собственик на апартамента, придобит в режим на бездялова СИО, което изявление
се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от
останалите гореописани доказателства.
Видно от уведомление от 06.03.2020 г. от
Община П. – Отдел МДТ, с декларация, вх. № 13234/30.01.2019 г. процесният
недвижим имот е предеклариран служебно на М.Л.Е. и И.К.И.като наследници на
починалото лице К.И.Е..
От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че К.И.Е. е починал на ***г., като е оставил
наследници по закон съпругата си М.Е. и сина си И.К.И..
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове, но не и в посочената от ищеца
квота. При съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът
намира, че ответницата е притежавала процесния имот съвместно със съпруга си К.Е.в
режим на СИО, прекратена с неговата смърт през 2013 г. В този смисъл, ищцата е
разполагала с ½ ид.ч., в следствие на прекратената СИО, а останалата
½ ид.ч. е придобита по наследство при равни квоти от нея и от сина й
като единствени наследници по закон на К.Е., следователно ответницата притежава
общо ¾ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, поради което е и материално
легитимирана да отговаря до ¾ ид.ч. от размера на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока,
обективирано в договор № ***ст, в която се намира процесният имот, след
сключване на Договор № ***г. с предмет доставка на посочената услуга. От
заключението се установява, че през процесния период в абонатната станция е
монтиран топломер, преминал през задължителните метрологични проверки, в хода
на които е окачествен със съответните свидетелства като съответстващ на
одобрения тип, поради което и годен да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни.
Вещото лице е посочило, че количеството
топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката, като са
изпълнени изисквания за разпределения на нетното количество потребена ТЕ между
собствениците на имоти в СЕС и не се констатира разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Изяснено е, че на ответницата е начислен
разход за битова гореща вода, като при годишният отчет на уредите ответникът не
е осигурил достъп до имота, поради което служебно му е начислен разход за топла
вода на база брой обитатели в имота – 1 лице, с дневно потребление от 140 до
280 литра вода, след което на тази база прогнозно начислените суми са
сторнирани. Начислявани са суми за отопление на имота, при данни, че в същия
има само едно отоплително тяло в помещение „Баня“ – щранг-лира без ИРУ, което е
общо за всички имоти по вертикала. Начислен е разход та ТЕ за отопление като
тяло, работило непрекъснато. Тъй като ответникът не е осигурил достъп, след
провеждане на годишния отчет в СЕС, разходът за отопление е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани и разликата е отразена в индивидуалната годишна
изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по
проект – 162 куб.м., и само през зимния отоплителен период – времето, през което
е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не
са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. Прогнозно определените текущи разходи и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с ежегодно изготвяните
изравнителни сметки за съответните периоди. В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 715,99 лева, който извод съдът възприема
изцяло. Същият се подкрепя от останалите ангажирани доказателства – 12 бр.
фактури, издадени за процесния период, както и заключението по назначената съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно и обективно, при
спазване на необходимите професионални стандарти.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 715,99 лева, но
ответникът е задължен за размера от 3/4 ти от тази сума по вече изложените
съображения. Предявеният главен иск за главницата се явява основателен за
сумата от 536,99 лв. и в тази част следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 715,99 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, с оглед липсата на права на ответника върху имота в пълен обем.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. Относно размера е допусната и изслушана
съдебно-икономическата експертиза, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи и останало неоспорено от страните по делото. В същата е посочено, че за
процесния период лихвата за забава е в размер на 69,18 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен за сумата от 51,89 лева и в тази част
следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен –
отхвърлен като недоказан по основание.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 435 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора, на ищецът се дължат разноски в размер на 401,25 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат пропорционално
56,25 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу М.Л.Е., ЕГН ********** ***, за сумата в
размер на 536,99 лева представляваща
¾ (три четвърти) от стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата 536,99 лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
51,89 лева, представляваща ¾
от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г.
до 25.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 948/2019 г. по описа на
Районен съд П., ГО, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 11.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 536,99 лева до пълния
предявен размер от 715,99 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
51,89 лева до пълния предявен размер от 69,18 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Л.Е., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 401,25 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Л.Е.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 56,25 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________