Решение по дело №2286/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2821                       05.08.2020 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2286 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ.

Ищецът Д.И.А., ЕГН: **********,***, чрез п. адв. С.Я., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие незаконно задържане в затвора повече от определеното време за срок от 2 месеца и 9 дни, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2019 г. до окончателно й изплащане, както и да му заплати още сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непрекратено изпълнение на наказанието за периода 03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и за периода 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г.

В исковата молба е посочено, че ищецът бил осъждан четири пъти, като са описани присъдите и наложените наказания. С групиране на наказанията му по н. ч. дело № 96/ 2019 г. на СГС било определено общо наказание от 1 година 10 месеца и 15 дни, но след обжалване на съдебния акт, по В. ч. н. дело № 288/ 2019 г. на САС наказанието му било намалено на 1 г. и 6 м. Към момента на постановяване на определението на САС ищецът вече бил освободен от затвора на 03.01.2019 г., като за срока 03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г. било прекъснато изтърпяването на наказанието му. Лицето било задържано на 25.04.2017 г. и освободено на 03.01.2019 г., като бил излежал в затвора точно 1 г. 8 м. и 9 дни, или с 2 месеца и 9 дни повече от определеното му наказание. Ответникът носел вина за това, защото не бил упражнил контрол върху изпълнение на наказанието и допуснал противозаконното лишаване от свобода за съответния период. С допълнителна молба уточнява правния си интерес от водене на делото, предвид неупражнения институционален контрол от страна на прокуратурата върху изпълнение на наказанието. За периода на прекъснатото изтърпяване за срока 03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г. ищецът също търпял вреди, защото не било прекратено изпълнението на наказанието му и той не бил освободен, като за него в този период съществувал страха от ново връщане в затвора. Предявява отделна претенция за обезщетение за това в размер на 3 000 лева. Моли и за разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез п. си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си, като се посочва, че претендираният размер на обезщетение бил прекомерен с оглед малкия срок на надлежаването и съдебното минало на лицето. Претенцията, заявена с уточняващата молба, била отделен иск, като размерът й също бил прекомерен, с оглед прекъснатото изпълнение на наказанието В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 175/ 25.04.2019 г., постановено по В. н. ч. дело № 288/ 2019 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6 въззивен състав, е определено едно общо наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода на ищеца, по следните присъди: н. о. х. д. № 13/ 2017 г. на РС- Карлово, н. о. х. д. № 4480/ 2017 г. на СГС и по н. о. х. д. № 5598/ 2018 г. на СГС.

По н. о. х. д. № 5598/ 2018 г. на СГС е имало предварително задържане на лицето за периода 24.02.2017 г.- 12.10.2017 г.

По н. о. х. д. № 405/ 2016 г. на РС- Казанлък ищецът е изтърпял наказание лишаване от свобода за периода 12.10.2017 г.- 12.02.2018 г.

По н. о. х. д. № 4480/ 2017 г. на СГС началото на изпълнение на наказанието е 12.02.2018 г., като лицето е освободено от затвора на 03.01.2019 г. с Постановление на ОП- Пловдив за прекъсване изпълнението на наказанието за период от 3 месеца, поради просрочване на срока на наложеното наказание.

Приети са справки от ГД „ИН“ за срока на изтърпяване на отделните наказания „лишаване от свобода“ на ищеца.

Представени са още справка за съдимост на ищеца, както и справка за висящи наказателни производства, водени срещу него, от които се установява, че лицето е осъждано четири пъти, като срещу него в момента няма висящи производства.

Приложено е и досието на ищеца, водено в Затвора- гр. Пловдив.

Не са събирани гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е. отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи е обективна и не зависи от наличието или липсата на вина у определено длъжностно лице, причинител на вредата. В цитираната хипотеза на чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ органът, чрез който следва да бъде ангажирана отговорността на държавата, е Прокуратурата на Република България, тъй като съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗИНЗС, именно Прокуратурата изпълнява надзор за спазване на законността при изпълнението наказанията, съгласно Закона за съдебната власт.

За да възникне отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи от ищеца наличието на следните предпоставки- изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в повече от наложеното, претърпени вреди и причинна връзка между вредните последици и изпълнението на наложеното наказание над определения срок.

По делото безспорно се доказа фактът на изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ над определения от съда размер. Видно от представените справки от ГД „ИН“ ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за периода 25.04.2017 г. (когато още е бил в ареста, но този срок му е приспаднат с присъдата) до 03.01.2019 г. (когато е било прекъснато изтърпяване на наказанието му). Изчислено по календарни дни, той е бил лишен от свобода за 1 година 8 месеца и 9 дни, но доколкото с решението на Апелативен съд- София определеното му общо наказание е било 1 година и 6 месеца, се оказва, че ищецът действително е надлежал в затвора 2 месеца и 9 дни повече от определеното му наказание. С оглед на това, следва да се приемат за доказани увреждащите действия и бездействия, в резултат на което са причинени на ищеца неимуществени вреди, като в случая, както вече по- горе беше посочено, репарирането на вредите следва да се осъществи от ответника, чиято отговорност произтича от законовото му правомощие за упражняване на надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията.

Необохимо е да се посочи, че нито с исковата молба, нито с уточняващата такава в последствие, ищецът е конкретизирал какви точно вреди е претърпял и в какво конкретно се изразяват те, като в тази връзка не е поискал и събиране на гласни доказателства. Независимо от това обаче, при всички положения следва да се приеме, че с допуснатото надлежаване лицето е претъпяло притеснения, неудобства, ограничаване на личната му свобода и накърняване на социалното му общуване. Така дори и без да са ангажирани доказателства в случая, несъмнено е, че посочените вреди подлежат на репариране, тъй като за установяването на подобни обичайни вреди не са нужни формални доказателства, доколкото те настъпват за всяко едно лице при подобни обстоятелства, предвид вида на наказанието и мястото, където то се изтърпява. Нормално е да се приеме, че по време на престоя си в затвора през исковия период ищецът е имал негативни изживявания, изпитвал е неудобства, чувствал се е притеснен, унизен, ограничени са били и социалните му контакти. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, следва да се определи съобразно вида и интензитета на търпените вреди, характера и продължителността на упражнената процесуална принуда- противоправното задържане в затвора.

В конкретния случай се установи, че изпълнението на наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода“ е с 2 месеца и 9 дни над определения от съда размер, като съдът приема за доказано, че за лицето са настъпили обичайните негативни последици от изтърпяването на наказанието в повече от наложеното. Наред с това, при преценка размера на обезщетението следва да се вземат предвид и данните за личността на ищеца и съдебното му минало- същият е с криминално минало, осъждан е четири пъти, изтърпявал е наказание „лишаване от свобода“. Именно поради факта на неколкократните му осъждания, следва да се приеме, че неприятностите и страданията в психологически план, които ищецът е изживял, са с много по- малък интензитет и не са достатъчни, за да обосноват претендирания размер на обезщетението. Следва още да се отчетат и разрешенията в съдебната практика при сходни случаи и обществено- икономическите условия в страната през периода на изтърпяване на наказанието над определения срок или размер. Релевантни обстоятелства са още условията в затвора, отношението на затворническата администрация, евентуални данни за оказван тормоз на лицето от служители или други затворници, начина на живот и ценностната система на ищеца, отражението върху личния му обществен живот и т.н., но за нито едно от тези обстоятелства по делото няма данни, поради което те не могат да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението. Ето защо, преценявайки в съвкупност установените в процеса обстоятелства, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на търпените от ищеца вреди следва да му се присъди обезщетение в размер само на 2 000 лева. За разликата над тази сума до заявения размер от 20 000 лева искът ще се отхвърли, тъй като нито се твърдят, нито се установяват вреди над обичайните. Този размер на обезщетението съответства в най- пълна степен на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената спрямо него процесуална принуда. Определянето на обезщетение в по- висок размер би било неоправдано и би довело до неоснователно обогатяване за ищеца, предвид липсата на негови трайни морални, физически и/ или емоционални увреждания в резултат от изтърпяване на наказанието над определения срок.

По отношение на втория иск- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непрекратено изпълнение на наказанието за периода 03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и за периода 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г., следва да се отбележи, че същият е изцяло неоснователен. Няма спор, че в тези периоди изпълнението на наказанието не е било прекратено, но също така е безспорно, че за това време от общо три месеца ищецът не е търпял никакво наказание, доколкото вече е бил освободен от затвора. При това положение за него не биха могли да настъпят никакви вреди, защото липсват елементите на фактическия състав, обосноваващи отговорността на ответника- реално изпълнение на наказанието над определения срок и причинна връзка с вредите. Отделно от това, твърденията в уточняващата молба, че за лицето в този период съществувало страх от ново връщане в затвора, защото той не бил освободен от наказанието, са несъстоятелни, тъй като евентуалното връщане в затвора не зависи от действията на ответника, който само упражнява надзор върху законността на изпълнение на наказанията, без обаче да постановява ефективното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, което става със съответен съдебен акт. С други думи, тук прокуратурата не може да носи отговорност дори и у лицето да е имало подобни притеснения (което обстоятелство не е и доказано, предвид липсата на свидетелски показания, които да го установят), защото не това е органът, който определя вида и размера на наказанието. Нещо повече, прокурорът няма правомощия да прекратява изпълнение на наказанието, което обстоятелство настъпва с изтичане на съответния срок на присъдата, поради което и не е можело да има издадено постановление за прекратяване изпълнението на наказанието, а оттук- няма как и ответникът да бъде осъден за противоправно бездействие.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират, макар и за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 10 лева за държавна такса по частично уважения иск (л. 10- 11) следва да му се присъди изцяло, а по отхвърления- си остава за негова сметка, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, възлизащи в размер на 1 500 лева (л. 3) общо по делото, без разграничение за конкретните искове, му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията по двата иска, поради което на ищеца следва да се присъди за адвокатско възнаграждение само сумата от 130, 43 лева, която да се възложи в тежест на ответника.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Д.И.А., ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане в затвора повече от определеното време за срок от 2 месеца и 9 дни, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2019 г. до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.А., ЕГН: **********,***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непрекратено изпълнение на наказанието за периода 03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и за периода 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Д.И.А., ЕГН: **********,***, направените по разноски по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 130, 43 (сто и тридесет лева и четиридесет и три стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала!ВГ