Решение по дело №602/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 445
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200602
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200602 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АЛ. З. К. ЛНЧ **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „П.“ №5, ет.1, против Наказателно постановление № 20-1006-003224 от
09.11.2020 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик, с което за нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП на основание чл.177 ал.6
предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага кратко становище, с което иска да бъде отменено НП като
незаконосъобразно с оглед на съображенията изложени в жалбата. Претендира
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя сторени за заплащане на
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
1
представител. Не представя и писмено становище по същество. Не се претендират
разноски и не се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от
ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 12.10.2020 г., в 16,00
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ № 84, в качеството си на приобретател
на нерегистрирано МПС- „М.“ с рама № WDD2073221F066927, видно от
представен договор за покупко-продажба от 28.08.2020 г. не е изпълнил
задължението си, да представи в едномесечен срок придобитото МПС в службата
по регистрация по местоживеене.
При така констатираното св. С.Л.- полицейски инспектор в Сектор „ПП“
при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. №
559533 на 12.10.2020 г. в отсъствие на нарушителя. Впоследствие актът бил
предявен и връчен на нарушителя на 29.10.2020 г., който го подписал без да
отрази възражения или обяснения срещу направените констатации.
Въз основа на АУАН на 09.11.2020 г. било издадено атакуваното НП,
връчено лично на наказаното лице на 16.03.2021 г., видно от разписка към НП.
Жалбата против последното била подадена лично от санкционираното лице чрез
АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на
17.03.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св.
С.Л.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
2
На първо място, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да
научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си. По-
конкретно АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат ясно и точно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават.
Разпоредбата на чл.145 ал.4 от ЗДвП, вменена като нарушение на
жалбоподателя, освен че препраща към разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП,
която задължава приобретателят на пътно превозно в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес, регулира случаите, когато придобиването
на собствеността на пътно превозно средство е станало извън Република България
или собствеността е придобита чрез публична продажба.
В описанието на нарушението направено в акта, намерило отражение и в
НП, буквално е възпроизведен текста на разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП.
Единствено става ясно, че жалбоподателят е придобил МПС чрез покупко-
продажба на 28.08.2020 г. и че същото не е регистрирано и че не го е представил
за регистрация в законоустановения срок. Не се сочат факти относно това къде и
по какъв начин е придобито въпросното МПС- дали извън РБ или чрез публична
продажба и от там остава неясно защо АНО е приел, че е извършено нарушение на
чл.145 ал.4 от ЗДвП. Посоченото обстоятелство, че е представен договор за
покупко-продажба също не внася яснота дали са налице фактите в горния смисъл,
елементи от фактическия състав на вмененото нарушение.
На следващо място макар да е посочено на коя дата е придобито въпросното
МПС не е ясно дали жалбоподателят ли е неговият приобретател, тъй като не е
посочен един от важните реквизити на договора, а именно страните по него или
най-малкото кой е купувач по този договор. Не е посочено от кога е възникнало
задължението по чл.145 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДвП, т.е. от кога тече
едномесечният срок. Не е посочено също и кога срокът е изтекъл, т.е. кога
нарушението е довършено. При това положение неясно остава защо е прието, че
нарушението е било извършено на 12.10.2020 г. Непосочването на тези
обстоятелства лишава санкционираното лице, а и съда от възможността за
3
преценка дали жалбоподателят е приобретател на процесното МПС и от кога тече
едномесечния срок за регистрация на автомобила.
Посоченото е достатъчно основание НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на НП. Дори и хипотетично да
се допусне, че посочените по-горе пороци не са налице, то вмененото на
жалбоподателя нарушение не е било извършено. Това е така, защото видно от
представения по делото договор за покупко-продажба на МПС и фактура (л.9-10)
е че процесният лек автомобил е придобит от жалбоподателя в гр. Първомай на
28.08.2020 г. от дружество „Н.-1“ ЕООД. При това положение едномесечният срок
за представянето му за регистрация в службата по регистрация по постоянен адрес
е започнал да тече от същия ден и изтича на съответното число на следващия
месец, т.е. на 28.09.2020 г. След като автомобилът не е бил регистриран в този
срок, то на 29.09.2020 г. жалбоподателят вече е реализирал нарушението, но не
това по чл.145 ал.4 от ЗДП, а това по чл.145 ал.2 от ЗДП, тъй като както се посочи
вече МПС е придобито в страната и не е чрез публична продажба. В този смисъл
от една страна не е извършено вмененото нарушение, а от друга страна нарушение
не е било извършено на посочената дата.
Всичко изложено до тук е достатъчно за да обуслови незаконосъобразност
на издаденото НП и необходимостта от неговата отмяна, поради което и съдът не
намира за необходимо да излага еи други доводи по същество.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има
право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.л.24 гърба ) и списък на разноските (л.25), от които се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Л.М. от ПзАК. При това положение
ОДМВР- Пазарджик като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно
звено- Сектор ПП (органът издал НП), следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
4
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-003224 от 09.11.2020 г.
издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което
на АЛ. З. К. ЛНЧ **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „П.“ №5, ет.1, за
нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП на основание чл.177 ал.6 предл.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. З. К. ЛНЧ **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „П.“ №5, ет.1,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5