ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2569
гр. Бургас , 18.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502206 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Милиани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, кв.“Младост“, бл.110, ет.4, ап.12, подадена чрез адв.Мариета
Георгиева, против определение № 5359/21.07.2020 г. по гр.д.№ 86/2020 г. по описа на РС-
Бургас, с което по молба на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по
същото дело прекратително определение № 3777/10.06.2020 г. и ищците П. Д. С. и К. И. К.
са осъдени да заплатят на „Милиани“ ООД сумата от 360 лв. за разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като е отхвърлено искането за горницата над 360 лв. до
претендираните 720 лв.
С частната жалбата постановеното определение се обжалва в отхвърлителната му
част, като неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е
намалил размера на претендираните от дружеството съдебни разноски до сумата от 360 лв.,
приемайки, че делото е прекратено преди съдебно заседание и преди да се събират
доказателства, поради което се касаело до спор с малка фактическа и правна сложност. В
тази връзка са изложени доводи, че производството е прекратено, поради възраженията на
ответника, заявени в отговора на исковата молба, за изготвянето на който и за
аргументирането му е извършено задълбочено изследване на съдебната практика. Сочи се
също, че адвокатското възнаграждение се дължи авансово и процесуалният представител не
би могъл да има предварително представа дали съдът ще прекрати производството като
недопустимо преди разглеждането му по същество или с крайния съдебен акт. Според
жалбоподателя, намаляването на адвокатското възнаграждение води до неоснователно
разместване на блага, доколкото в негова тежест ще остане половината от заплатеното
възнаграждение, без да е дал повод за завеждане на иска и без да има вина за това, че
ищецът е предявил недопустим иск. Моли въззивния съд да отмени определението на БРС в
обжалваната му отхвърлителна част и да постанови ново, с което да се присъдят на
ответника направените разноски в пълния им размер от 720 лв.
1
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни П. Д. С. и К.
И. К., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се
изразява съгласие с изводите на районния съд. Молят частната жалба да бъде оставена без
уважение, а постановеното от БРС определение да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи,
становищата на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 86/2020 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
исковата молба на П. Д. С. и К. И. К. против „Милиани“ ООД, с която е предявен иск с
правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответното дружество да прекрати създадените
пречки за ползване на асансьора в сграда с идентификатор 07079.609.125.5 по КККР на
гр.Бургас, находяща се в гр.Б., бул.“Д.“ № *, като им предостави достъп до този асансьор,
разположен в жилищната част на сградата. В исковата молба са изложени обстоятелства, на
които се основава претенцията, представени са писмени доказателства и са направени
искания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Милиани“ ООД,
подаден чрез адв.Мариета Георгиева, с който предявеният иск е оспорен като недопустим, за
което са изложени съображения. По същество иска е оспорен като неоснователен, за което
са изложени аргументи и възражения по твърденията в исковата молба. С отговора не са
направени доказателствени искания и не са представени писмени доказателства. Направено
е искане за присъждане на сторените в производството разноски.
С определение № 3777/10.06.2020 г. на БРС, постановено в закрито заседание,
районният съд е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, поради
недопустимост на предявения иск. Определението не е обжалвано от страните.
В рамките на срока за обжалване, с молба от 24.06.2020 г. ответникът „Милиани“
ООД е поискал от съда на основание чл.248 ГПК да допълни определението за прекратяване
на делото, в частта за разноските, като му се присъди сумата от 720 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен договор за правна защита и
съдействие, извлечение от банкова сметка и фактура, удостоверяващи уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС и заплащането му по банков път.
В предоставения срок за отговор, ищците са депозирали молба-становище, в която
са оспорили искането по чл.248 ГПК като неоснователно, за което са изложили
съображения. Направили са и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и искане за намаляването му до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
С обжалваното определение № 5359/21.07.2020 г. БРС е приел, че молбата на
ответника по чл.248, ал.1 ГПК е частично основателна. Прието е, че на основание чл.78, ал.4
ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, искането за които е
направено своевременно с писмения отговор. В тази връзка, съдът е преценил за
основателно възражението на ищците за прекомерност на адвокатския хонорар, като е
приел, че доколкото делото е прекратено преди съдебно заседание и преди събирането на
доказателства, в случая се касае до спор с малка фактическа и правна сложност, което
2
налага платеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимума от 300 лв.,
определен по чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ (редакция бр.28/2014 г.), или с 360 лв. с ДДС. По тези
съображения, БРС е допълнил определението за прекратяване на делото в частта за
разноските и е присъдил на „Милиани“ ООД съдебни разноски в размер на 360 лв., като е
отхвърлил молбата за горницата над тази сума до претендираните разноски от 720 лв.
Бургаският окръжен съд намира атакуваното определение за правилно и
законосъобразно в обжалваната му част, като споделя изводи на първоинстанционния съд за
прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение и частична
основателност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
Между страните няма спор, че ответникът има право на разноски при прекратяване
на делото на основание чл.78, ал.4 ГПК и такива му се дължат. Спорен е въпросът налице ли
са основания за намаляване на претендираното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение, с оглед направеното в този смисъл от ищците възражение за прекомерност.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК урежда правомощието на съда по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на възнаграждението за адвокат, ако то е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази връзка,
настоящият съд съобрази разясненията, дадени в т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
съдът следва да вземе предвид подлежащите на доказване факти и доказателствата, които ги
обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, като
в съответствие с това се прецени съотношението между цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото и след тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и
установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната
сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. При това, преценката
дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, произтича преди всичко от вида
на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални
действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и
съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, с оглед характера на исковата
претенция и наличието на установена задължителна практика на ВКС по приложението на
чл.109 ЗС, липсата на представени по делото доказателства и на направени искания,
въззивният съд намира, че преценката на посочените по-горе обстоятелства налага извод, че
в конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както правилно
е приел и БРС.
Процесуалният представител на ответника е изготвил писмен отговор на исковата
молба, в който са изложени възражения за недопустимост на претенцията и такива по
твърденията на ищците, не са направени доказателствени искания и не са приложени
доказателства. Видно от приложените към молбата по чл.248 ГПК пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 20.03.2020 г. (същата е датата и на подаване на отговора),
ответникът „Милиани“ ООД е упълномощил адв.Георгиева за процесуално
представителство по делото, като уговореното адвокатско възнаграждение е 720 лв. с ДДС,
което е платено по банков път, съгласно представените за това доказателства. Тъй като
предявеният в случая иск по чл.109 ЗС е неоценяем, минималният размер на
възнаграждението, изчислен съобразно действащата към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие (20.03.2020 г.) редакция на чл.7, ал.1, т.4 на Наредба №
1/2004 г. за МРАВ (ДВ-бр.28/2014 г.), е в размер на 300 лв. Съпоставяйки фактическата и
правна сложност на делото, която както се посочи по-горе е малка, предмета на предявения
3
иск, етапа на производството и извършените процесуални действия, с действителния обем и
съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ответника до момента на
прекратяване на делото, включваща изготвянето на отговор на исковата молба и
неизвършването на други процесуални действия, следва да се приеме, че в конкретния
случай заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. е
прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо, същото следва да бъде намалено до
предвидения минимален размер в чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (ДВ-
бр.28/2014 г.), а именно – 300 лв., или 360 лв. с ДДС, тъй като адвокатът е регистрирано
лице по ЗДДС.
С оглед изложените съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а
предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното определение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5359/21.07.2020 г., постановено по гр.д.№
86/2020 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата на
„Милиани“ ООД по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над присъдените 360 лв. до претендираните 720 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4