МОТИВИ към присъдата по НОХД № 566/2012 г. на РС-
Свиленград от 11.06.2013 г.
Гр.Свиленград ,21.06.2013г.
С
Обвинителен акт по Досъдебно производство №729/2010 година по описа на РУП-
Свиленград, прокурорска преписка с вх.№1278/2010 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Пламен Бахчеванов –Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинения на:
Подсъдимия Б.Т., роден на *** ***,
Република Турция, немски гражданин, живущ ***,
женен, със средно образование, неосъждан,
за това че на 18.08.2010 година през ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе,
област Хасково, в съучастие като извършител с Н.Т. от
Република Германия, превел през границата
на страната от Република Турция в Република България, пълнолетния турски
гражданин Ф.Т. от Република Турция, без разрешение на надлежните органи на
властта, като за превеждането е използвал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Сеат” с немски peгистрационен №BI-BT76,
с рама №VSSZZZ7MZ5V503330 – собственост на Б.Т. от Република
Германия
- престъпление
по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК.
Подсъдимия Н.Т., родена на *** ***, Република
Турция,
немска гражданка, живуща ***,
омъжена, със средно образование, неосъждана
, за това, че: на 18.08.2010 година през ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе,
област Хасково,
в съучастие като извършител с Б.Т. от Република Германия, превела
през границата на страната от Република Турция в Република България,
пълнолетния турски гражданин Ф.Т. от Република Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Сеат” с немски
peгистрационен №BI-BT76, с рама №VSSZZZ7MZ5V503330
-
собственост на Б.Т. от Република Германия - престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК.
Участващият в делото
прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и
относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението. При
определяне на наказанието, моли съда да наложи на подсъдимите наказания в
минимални размери при условията на чл.54 от НК,а МПС собственост на подсъдимите
да бъде отнето,съобразно разпоредбата на чл.280,ал.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани на известните адреси по
делото/както в чужбина ,така и в България/ ,не се явяват,за тях се явява
адв.К.,която заявява,че подзащитните й не желаят да явяват в съдебно
заседание,поради което счита ,че делото следва да се разгледа по реда на
чл.269 от НПК.По същество молят съдът да оправдае подзащитните й, т.к. от
събраните по делото доказателства не можело да се установи по безспрорен и
категоричен начин за знание на двамата относно липсата на виза на превежданото
лице,а относно МПС пледира за връщането
му на собственика подс.Т..
Съдът
прие ,че са налице предпоставките
на чл.269,ал.3,т.3 от НПК , доколкото двамата подсъдими са редовно призовани ,не са посочили уважителни причини за неявяването си и е изпълнена
процедурата по чл.254,ал.4 от НПК ,поради което съдът прие,че производството следва да бъде разгледано по
реда на чл.269 от НПК .
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Двамата подсъдими били немски граждани ,но от турски произход,
поради което се прибирали в Турция за да се видят с роднините си там. Семейството им се състояло от тях двамата и
трите им деца и живеели в Република Германия, град
Билефелд,
ул.”Детмолдер” №137.
През лятото на 2010година подсъдимите заедно с децата си се прибрали в Турция
,където отседнали в село Енгиналан, окръг Ъгдър и се срещнали с роднини. Към
средата на м.август 2010година трябвало да отпътуват за Германия , поради което
св.Ф.Т. помолил двамата подсъдими да го вземат с тях в Германия за да си намери
там работа и подсъдимите се съгласили. Двамата подсъдими, трите им деца и св.Ф.Т.
***, окръг Ъгдър за Германия с личния автомобил на подсъдимите, и на
18.08.2010година пристигнали на ГКПП "Капитан Андреево" .
Непосредствено преди да достигнат до гранично пропусквателният пункт на
България св.Ф. легнал на пода на задната седалка и се покрил с одеало,като
пътуващите отзад деца си сложили краката върху тялото му, за да прикрият
нелегалният пътник и така с укрития с
одеалото на пода на лекият автомобил св.Ф.Т. ,подсъдимите се установили за проверка на ГКПП
"Капитан Андреево".На 18.08.2010
година св.М.Х.К. - служител при ГПУ - Свиленград била на смяна на ГКПП
"Капитан Андреево". К. и била
разпределена да работи на платно "Влизащи леки автомобили и автобуси".
В кръга на служебните и задължения спадало и
проверката на паспорти на влизащите в страната ни пътници. На 18.08.2010 година
около 14:00 часа на платно "Входящи леки автомобили и автобуси" на
ГКПП "Капитан Андреево" пристигнал лек автомобил марка "Сеат",
с немски регистрационен номер BIBT 76 и идентификационен номер на рамата
VSSZZZ7MZ5V503330 управляван от подс. Б.Т.. Водачът на автомобила подал документите на
пътуващи към гишето на св.К., като от тях било установено, че в автомобила
пътували освен водача още една жена, а именно – неговата
съпруга подс.Н.Т. и трите им непълнолетни деца - Енез Т. ,
Хелин Т. и Дилан Т. - всички немски
граждани. След извършената от св.К. проверка на документи на пътниците,
следвало да се извърши физическа проверка на автомобила за наличието на укрити
лица в него. Св.К. провела разговора
с пълнолетните лица пътуващи в лекият автомобил и те и заявили, че пътуват 5 души и
предали за контрол 5 паспорта. Самата тя видяла в автомобила 5 лица. След като
прегледала документите им дала знак да прeминат напред за осъществяване на
физически контрол. На линията за физически контрол,която
се намира на около 5-6метра от св.К. по това време на работа бил св.В.Д.А.
, който извършил проверка на предоставените му пет немски паспорта от подс.Н.Т.
пътуваща на предна седалка до водача на автомобила. Св.А. установил, че
действително лицата пътуват в автомобила, като на задната седалка имало още
един мъж освен петте пътника, като от потегляне на автомобила от
мястото на проверка на св.К. до физическата проверка ,съгласно свидетелските
показания на К. никой не е слизал или влизал в лекият автомобил. Св.А.
попитал къде е паспорта на мъжа отзад, след което лицето слязло от автомобила,
отворил багажника и от една чанта извадил - турски паспорт на името на св.Ф.Т.,
роден на 14.12.2984г. в гр.Ъгдър, Турция и притежаващ турски паспорт TRV №
344924. След като св.А. проверил представения му от Б.Т. турски паспорт и
констатирал, че няма виза за влизане в Европейския съюз, няма положен изходящ
турски и входящ български печат, уведомил началник смяната и пътниците били
задържани. С оглед на установения от
служителите факт, че турския гражданин св.Ф.Т. е преведен през границата на
страната от Р.Турция в Р.България без надлежно разрешение на органите на
властта, своевременно е бил уведомен дежурния разследващ полицай за започване
на разследване по случая, а именно срещу подс.Б.Т. и
съпругата му подс.Н.Т. ,като същите са били
задържани за срок от 24 часа със съответни заповеди за задържане по ЗМВР в
помещенията за временно задържане на РУП-Свиленград. С протокол за доброволно
предаване от 18.08.2010г. подс.Б. Текике предал
доброволно лек автомобил марка Сеат" с рег.№ BI-BT76, с номер на рама №
VSSZZZ7MZ5V503330, ведно със свидетелство за регистрация на автомобила и
контактния ключ, приобщен към материалите по делото /л.13, т.І и плик л.67,
т.І/.
В
хода на разследването е била направена и изпълнена международна следствена
поръчка - молба за правна помощ съобразно изискванията на Конвенция за
взаимопомощ по наказателни дела между страните членки на Европейския съюз, в
частност компетентните власти на Р.Германия. Целта на въпросната международна
поръчка била установяване по безспорен начин на
собствеността върху лек автомобил марка "Сеат" с немски per. №
BI-BT76, с номер на рама № VSSZZZ7MZ5V503330. От представените документи по
изпълнената следствена поръчка – разпит на Б.Т., паметна записка, задължителна
поръчка на употребяван автомобила, условия за продажба на употребявани
автомобили, договор за заем с АУТО ОЙРОПА БАНК Германия – Брауншвайг, молба за
заем, уведомителни писма, се установява, че автомобила е закупен от обв.Б.Т.,
който е сключил договор с посочената банка за финансиране на покупката на
автомобила. Касае се за договор за финансиране, а не за лизингов договор. В
съдебното производство е изискана информация чрез съдебна поръчка за
установяване на собствеността на процесният автомобил. В изпълнение на съдебната
поръчка по делото е постъпило писмо от Дирекция на полицията на гр.Бийлефелд,
видно от което процесният автомобил към настоящият момент е отписан от
регистъра и службата не може да посочи кой е собственик на автомобила към
18.08.2012година ,но към 22.08.2008г. до 16.09.2011година автомобила е имал
собственик , а именно подс. Б.Т..
Приложени са ДСМПИС на двамата
подсъдими ,от които се установява
семейния статус на лицата,които са съпрузи, имат три деца получават доходи и
както и апартамент в Германия и собствеността на МПС.
Видно от приложените справки за съдимост
двамата подсъдими не са осъждани.
Съдът кредитира
изцяло,възпроизведените чрез гласни доказателствени средства –показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетел М.К. и В.А.,както и показанията на
св.Дилан Т. разпитана посредством извършване на съдебна поръчка от съответните
германски власти т.к. същите са безпротиворечиви, логически , обективно и
безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен
материал.Приети са и като доказателства по делото писмени такива находящи се
към приложеното ДП №729/2010г.по описа на РУП-Свиленград имащи значение за
делото и които допринасят за цялостното и пълно изясняване на фактичаската
обстановка.Не се кредитират показанията на св.Ф.Т. /които показания са снети
посредством извършването на съдебна поръчка от компетентните турски власти/ в
частта,в която свидетелят твърди ,че двамата подсъдими не са го питали дали има
виза ,нито пък той е знаел ,че е било нужно такава, както и че той е седял през
цялото време на задната седалка на автомобила ,тъй като тези негови показания
противоречат на свидтелските показания на св.К. ,която установява,че при
проверката от нейна страна в автомобила са били седнали и ясно се виждали
петима пътници от които двамата подсъдими и трите им деца,които седяли на
задната седалка. К. установява,че от проверката която тя е извършила до
проверката на св.А. никой не е слизал или качвал в автомобила,а в същото време
св. А. сочи ,че когато автомобила се установил за проверка при него вътре са
седяли шест лица,а му дали пет пъспорта ,като паспорта на св.Ф.Т. след
изричното му разпореждане да представи документите си е излезнал от автомобила и
от багажника на автомобила е извадил паспорта и турската си лична карта. В
подкрепа на тези показания са и показанията на св.Дилан Т./също разпитана от
съдебните власти на Р.Германия/,която сочи ,че при преминаване на българският
граничен пункт св.Ф. легнал в краката им на задната седалка и се покрил с
одеало ,а децата си сложили криката върху него за да го скрият. Именно поради
тези противоречия в покзанията на Ф.Т. с тримата свидетели ,съдът намира ,че
същите като изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал
следва да се изключат и да не се кредитират от съда. Не може да се пренебрегне
и обстоятелството,че св.Ф. е и близък роднина на двамата подсъдими, както и че
нелогично звучи неговото твърдение,че никой от тях не е попитал Ф.Т. дали има
виза за да пътува в страни от европейския съюз,при условие,че двамата подсъдими
са немски граждани с години живеят в Германия,пътували са редовно до Турция и
са били напълно наясно с небоходимите документи , които един гражданин от страна
,която не е членка на Евро съюза трябва да има за да може да пътува в страни от
евро зоната. Както се посочи св.К., А. и Д.Т. ,сочат по какъв начин св.Ф.Т. е
преминал през ГКПП Капитан Андреево, което обстоятелство навежда на мисълта,че
същият ,както и подсъдимите са били напълно наясно ,че св.Ф.Т. няма
необходимите за това документи,но въпреки това са решили да преведат Ф.Т. укрит
в легнало положение на пода на задната седалка на автомобила и покрит с одеало,които
техни действия разколебават съда относно достоверността на показанията на св.Ф.Т..
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
При анализа на събраните
по делото доказателства гласни /разпита на свидетели в съдебно заседание и
прибощените чрез разпита на свидетели съдебни поръчки/ ,които се кредитират от
съда с доверие по изложените по горе доводи и писмени такива,приобщени по
делото поотделно и в тяхната съвкупност
настоящият съдебен състав прие,че с
действията си всеки от подсъдимите поотделно от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението
по чл.280, ал.2 ,т.1 т.3 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
Наказателния кодекс.
От
правна страна следва да се има впредвид ,че престъплението по чл.
280 НК е умишлено допринасяне друго лице да извърши деяние, като това друго
деяние не следва непременно да бъде престъпление. Достатъчно е то - последното,
само от обективна страна да осъществява признаците на престъпния състав по чл.
279 НК. Видно от доказателствата по делото св.Ф.Т. е осъден за
извършено престъпление по чл.279 от НК. От друга страна от
показанията на св. К., А. и Дилан Т. се установява,че св.Ф.Т. при пристигане на
ГКПП "Капитан Андреево " на процесният ден се е укрил на пода на задната седалка на
лекият автомобил с който са пътували двамата подсъдими и децата им,като подсъдимите са накарали
децата си да сложат краката си върху покритото тяло на св.Ф.Т. и така
първоначално са преодолели проверката на св.К.,която при проверката е
установила ,че в автомобила пътуват пет лица ,което устно било потвърдено от
двамата подсъдими които тя попитала за пътуващите брой лица в
автомобила.Съгласно пък показанията на св.А. ,св.Ф.Т. не е имал положена виза в
паспорта му, която била задължителна впредвид народността на превеждания, а
именно турски гражданин.Начина на преодоляване на първата проверка и липсата за
необходимите документи за пътуване на лица в евро зоната по безспорен начин установяват
осъщественото изпълнително деяние от двамата подсъдими, а именно на
18.08.2010 година през ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе,
област Хасково, в съучастие като извършители помежду
си,
превели през границата на страната от Република
Турция в Република България, пълнолетния турски гражданин Ф.Т. от Република
Турция,
без разрешение на надлежните органи на властта
От доказателствата по делото се
установява,че св.Ф.Т. е бил укрит в лекият автомобил в които са пътували
подсъдимите и техните деца при преодоляване на държавната ни граница ,поради
което следва да се приеме ,че е налице квалифициращо
обстоятелство по чл. 280, ал. 2, т. 4 НК,а именно да е
използвано (предназначено или послужило) при осъществяване на изпълнителното
деяние МПС .
Също така от доказателствата по делото
се установява,че св.Ф.Т. е преминал държавната ни граница,с което е осъществен
престъпния състав на чл.280 от НК.
Както се посочи по горе двамата съпрузи
са укрили св.Ф Т., за да може същият да
премине държавната граница,т.к. е нямал необходимите за това документи и
разрешителни,което обстоятелство се установи от свидетелските показания както
на дъщерята на подсъдимите св.Дилан Т.,така и от показанията на разпитаните граничен
и митнически служител К. и А..
Поначало престъплението по чл. 280 от НК /независимо дали по основния или квалифициран състав/може да
бъде извършено само при пряк умисъл. Необходимо е извършителят му ясно да
съзнава какви общественоопасни последици ще предизвика с поведението си и в
същото време да цели тяхното настъпване. Такъв пряк умисъл е налице за подсъдимите
Т.. Двамата
подсъдими
ясно са съзнавали, че ще преведат през границата на страната без разрешение
на надлежните органи,с моторно превозно средство, лице което не е български
гражданин ,
което по същество е престъпление, предприели са необходимите действия в тази
насока.За наличието на съизвършителство от обективна
страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата
дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. От
субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам и волята да
осъществи намерението си заедно с останалите участници в изпълнителното деяние.
В субективно отношение обединяващ момент на съизвършителството е конкретният
общ умисъл на дейците - всеки при осъществяване на действията си да има
съзнанието, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другия
извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
Субектът на
престъплението има качеството на наказателно отговорно лице – пълнолетно и
вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен
начин в производството - от показанията на свидетелите и съгласно приложените и приети писмени документи.
Изпълнителното деяние като механизъм на извършване се описва и доказва - по времето,
начина, мястото и механизма на деянието.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената
му опасност от страна на подсъдимите и незачитането на законовия
ред. Налице
е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние
и настъпилите общественоопасни последици.
Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото
обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца.
От обективна страна подсъдимият Б.Т. е осъществил
състава на престъплението по по чл.280, ал.2,т.3
и 4 вр.с ал.1 вр.с чл. 20,ал.2 от НК - на
18.08.2010 година през ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе,
област Хасково, в съучастие като извършител с Н.Т. от
Република Германия, превел през границата
на страната от Република Турция в Република България, пълнолетния турски
гражданин Ф.Т. от Република Турция, без разрешение на надлежните органи на
властта, като за превеждането е използвал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Сеат” с немски peгистрационен №BI-BT76,
с рама №VSSZZZ7MZ5V503330 – собственост на Б.Т. от Република
Германия.
От субективна страна подсъдимият Б.Т. , както се посочи по - горе е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.Подсъдимият е бил напълно наясно с необходимите документи и реда за
преминаване на държавната граница,но въпреки това е предприел действия в
съучастие с другата подсъдима да преведе през
държавната граница чуждият гражданин/св.Ф.Т./,който е нямал необходимите
документи за това,без разрешение на надлежните органи на властта,като е укрил
лицето в собствената му кола за да може същото безпрепятствено да премине
държавната граница на Р.България.
При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: ; липсата на минали
осъждания
на подсъдимият и липсата на лоши характеристични данни по
делото,като отегчаващи вината обстоятелства,съдът не констатира . Всичко
това обуславя извод, че следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК с превес на смекчаващи вината
обстоятелства за извършеното
престъпление.
С оглед на гореизложеното , Съдът постанови Присъдата си, с която
призна подсъдимият за виновен и му
наложи справедливи наказания, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/
година и „Глоба” в размер
на 1000лева.Наказанието
„лишаване от свобода” на основание
чл.66
от НК отложи за срок от три години,т.к подсъдимият не е
осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление
от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното наказание.
Определеното при горепосочените
съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
При съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът счита, че
от обективна и субективна страна с деянието си подсъдимият Н.Т. е
осъществила състава на по чл.280, ал.2,т.3
и 4 вр.с ал.1 вр.с чл.20,ал.2 от НК,като
относно възприето в съдебната теория за извършеното престъпление ,посочено по
горе спрямо другият подсъдим и съучастник на подсъдимата важи и за извършеното
от нея,поради което не следва да се преповтаря.
От обективна страна подсъдимият Н.Т. е осъществил състава на престъплението
по по
чл.280, ал.2,т.3 и 4 вр.с ал.1 вр.с
чл. 20,ал.2 от НК - на 18.08.2010 година през ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе,
област Хасково,
в съучастие като извършител с Б.Т. от Република Германия, превела
през границата на страната от Република Турция в Република България,
пълнолетния турски гражданин Ф.Т. от Република Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Сеат” с немски
peгистрационен №BI-BT76, с рама №VSSZZZ7MZ5V503330
-
собственост на Б.Т. от Република Германия.
От субективна страна подсъдимият Н.Т., както се посочи по - горе е извършила деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК. Разбирала е
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнаваа е общественоопасния характер на
извършеното от нея деяние, предвиждала
е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване.Подсъдимата е била напълно наясно с необходимите документи и реда за
преминаване на държавната граница,но въпреки това е предприела действия в
съучастие с другият подсъдим да преведе през
държавната граница чуждият гражданин/св.Ф.Т./,който е нямал необходимите
документи за това,без разрешение на надлежните органи на властта,като е укрил
лицето в съсобствената им кола за да може същото безпрепятствено да премине
държавната граница на Р.България.
При определяне размера на
наказанието съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства: ; липсата на минали
осъждания
на подсъдимият и липсата на лоши характеристични данни по
делото,като отегчаващи вината обстоятелства,съдът не констатира . Всичко
това обуславя извод, че следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК с превес на смекчаващи вината
обстоятелства за извършеното
престъпление.
С оглед на гореизложеното , Съдът постанови Присъдата си, с която
призна подсъдимият за виновен и му
наложи справедливи наказания, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/
година и „Глоба” в размер
на 1000лева.Наказанието
„лишаване от свобода” на основание
чл.66
от НК отложи за срок от три години,т.к подсъдимият не е
осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление
от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното наказание.
Определеното при горепосочените
съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Видно
от приетите по делото писмени документи касаещи собствеността на процесния
автомобил ,в частност писмо от Дирекция на полицията на гр.Бийлефелд, видно от
което процесният автомобил към настоящият момент е отписан от регистъра и
службата не може да посочи кой е собственик на автомобила към 18.08.2012година
,но към 22.08.2008г. до 16.09.2011година автомобила е имал собственик , а
именно подс. Б.Т.,което обстоятелство не се
оборва от направеното по време на досъдебното производство разследване чрез
международна поръчка до германските власти,които установяват ,че колата не е закупена
на лизинг ,а е използан финасов кредит от страна на подсъдимият Б.Т. ,то съдът
прие,че така посочените доказателства ,които изхождат от държавни органи са
безспорни доказателства относно собствеността на моторното превозно средство. Доколкото за извършване на
престъплението е използвано процесното моторно превозно средство ,което е
собственост подсъдимият Б.Т. ,то съдът прие,че на основание чл.280,ал.3 във вр.с ал.2,т.4 от НК следва лек
автомобил марка „Сеат” с немски peгистрационен №BI-BT76,
с рама №VSSZZZ7MZ5V503330 - собственост на Б.Т. от Република
Германия, контактен
ключ и
Удостоверение за регистрация част І за
лек автомобил „Сеат” с немски peгистрационен №BI-ВТ76 да бъдат отнети в полза на държавата .
Въпреки
,че призна подсъдимите за виновни съгласно
разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК
,съдът постанови направените в досъдебното производство разноски за преводач в
размер на 625,20лева да останат за сметка на органа на досъдебното производство
, в размер на 240лева за сметка на РП
Свиленград,а в размер на 657,28лева за сметка
на РС Свиленград.
Водим от
изложеното съдът постанови присъдата.
Районен
Съдия:..........................
