Р Е Ш E Н И Е
№ 247
Гр. Перник, 30.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 172/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Р.В.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Д. *** срещу Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Антим I“ № 5 за присъждане на имуществени вреди
в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди от ищеца по платено
адвокатско възнаграждение по отменен Електронен фиш № 1451733 от 05.12.2016
година на СДВР. Твърди, че електронния фиш е отменен с Решение от 01.11.2019
година, постановено по а.н.дело № 9 551/2019 година по описа на Софийски
районен съд, влязло в сила на 26.11.2019 година. Настоящият ищец твърди, че
пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 9 551/2019 година по описа на Софийски районен съд.
Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от
18.02.2020 година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020
година процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Д. ***
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира
и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство
по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020
година ответникът СДВР, не изпраща процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Нела
Георгиева, с който изразява становище за необоснованост и недоказаност на
претенцията и моли съда да отхвърли претенцията, а в условията на алтернативност
да бъде намалена.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 9 551/2019 година по описа на Софийски
районен съд, се установява, че с Електронен фиш № 1451733
от 05.12.2016 година на СДВР на Р.В.М. с ЕГН **********
*** /настоящ ищец/, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Наложеното административно наказание с
издадения електронен фиш е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с
Решение от 01.11.2019 година, постановено по а.н.дело № 9 551/2019
година по описа на Софийски районен съд. Решението на Софийски районен съд не е
обжалвано и е влязло в сила на 26.11.2019 година. Пред Софийски районен съд настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Д.Д. ***,
съгласно пълномощно от 27.07.2019 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменен като незаконосъобразен електронен
фиш и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност,
която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които
не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават
хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно
определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена
категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един
чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за
неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много
трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е
съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на електронния
фиш е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган
от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от
АПК за допустимост на иска за реализиране на
отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления, съответно електронни фишове пред
административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на
адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданина изключително трудно,
почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В
подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията
на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая електронен
фиш/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издадения електронен фиш и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения
електронен фиш, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази
връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издадения срещу него електронен фиш, с цел той
да бъде отменен по предвидения от закона ред, който изисква специални познания,
каквито имат адвокатите.
Правно неиздържано и неоснователно е
изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като
държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо
високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на
обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия
претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да
установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир
правно релевантен факт – издаден незаконосъобразен електронен фиш, отменен по
съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил
хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Ето защо настоящия съдебен
състав намира, че отменения електронен фиш е основание за ангажиране на
отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените
имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско възнаграждение.
Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република България по
тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които
10 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита от 17.02.2020 година следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Антим І“ № 5 да заплати на Р.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Антим І“ № 5 да заплати на Р.В.М. с ЕГН **********
*** сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направени съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/