Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 11.09.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският районен съд, четвърти състав,
в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ гр.д. № 578 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, срещу С.Х.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се иска признаването
за установено, че дължи сумата от: 139,64 лв., представляваща главница за
незаплатени далекосъобщителни услуги за период от 10.03.2017 г. до 09.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; 50,83 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договори за лизинг от 12.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Ответницата С.Х.А. не е открита на адреса,
посочен в исковата молба – с. Елин Пелин Гара, ул. Първи май 1, на дати
23.08.2019, 15.09.2019 и 24.09.2019 г., като е посочено, че търсеното лице е
непознато. Видно е от справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран
същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е било залепено уведомление на 11.10.2019 г.,
като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ
няма активен трудов договор. В уведомително писмо с изх. № 15874/ 30.12.2019 г. на Софийския
адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен
адвокат В.Б.М. от САК, а с определение от 03.01.2020 г. последната е назначена
за процесуален представител на ответника по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез
назначения особен представител адв. М. е подала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Твърди се, че в
договорите за мобилни услуги бланкетно е посочено, че ответницата е запозната с
общите условия, което било неравноправна клауза в договора.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответницата чрез назначения особен представител адв. М. моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от договор за мобилни услуги от 06.04.2016
г., че същият е сключен между страните за SIM карта с номер 359********* за стандартен месечен абонамент от 20.99
лева на месец с 83% промо отстъпка за 24 месеца. На 06.04.2016 г. ответницата е
подала заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor. На 06.04.2016 г. ответницата е подписала приложение-ценова листа и
декларация-съгласие.
Видно е от договор за мобилни услуги от
12.02.2016 г., че същият е сключен между страните за SIM карта с номер 359********* за стандартен месечен абонамент от 29.99
лева на месец с 33,34 % промо отстъпка за 24 месеца с мобилен апарат ALCATEL
PIXI4 7 3G Black. Съгласно сключения договор за лизинг от
12.12.2016 г. между страните, мобилния оператор е предоставил на абоната за
временно и възмездно ползване устройство TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black,
взето във връзка с абонамента за мобилен номер **********, срещу заплащане от
страна на абоната на 23 месечни лизингови вноски по 1,00 лв. всяка. Правото на
собственост върху устройството се придобива срещу заплащане на допълнителна
сума от 1,00 лев, като подпише договор за изкупуване на устройство. Съгласно
чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, ако устройството не бъде върнато
„Лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в
размер на 1,00 лев.“. На 12.12.2016 г. ответницата е подписала запис на заповед за сумата от 23
лева, декларация-съгласие и приложение-ценова листа.
Видно е от договор за мобилни услуги от
12.02.2016 г., че същият е сключен между страните за SIM карта с номер 359********* с мобилен апарат MyKi Kids Watch
Blue. Съгласно сключения договор за лизинг от 12.12.2016г. между страните,
мобилния оператор е предоставил на абоната за временно и възмездно ползване
устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Blue, взето във връзка с абонамента
за мобилен номер ********** срещу заплащане от страна на абоната на 23 месечни
лизингови вноски по 1,99 лв. всяка. Правото на собственост върху устройството
се придобива срещу заплащане на допълнителна сума от 1,99 лева, като подпише
договор за изкупуване на устройство. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за
лизинг, ако устройството не бъде върнато „Лизингополучателят е длъжен да
заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1,99 лева.“ На 12.12.2016 г. ответницата е подписала запис на заповед за сумата от
45,77 лева.
Представени са издадените от ищеца фактури, както следва: фактура № ********** от 10.04.2017 г. за отчетен период на потребление 10.03.2017 г. -09.04.2017 г. на стойност 51,79 лева; фактура ********** от 10.05.2017 г. за отчетен период на потребление 10.04.2017 г. -09.05.2017 г. на стойност 52,63 лева; фактура ********** от 10.06.2017 г. за отчетен период на потребление 10.05.2017 г. -09.06.2017 г. на стойност 43,97 лева; кредитно известие № ********** от 10.07.2017 г. на стойност 11,66 лева за възстановяване на изходящия трафик с ДДС; фактура № ********** от 10.08.2017 г. е издадената крайна фактура от мобилния оператор с начислена обща сума за плащане 912,73 лева, както следва: начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 722,26 лв., вноска лизинг в размер на 50,83 лв. и е включена сумата за потребените и незаплатени мобилни услуги за предходните три отчетни периоди в размер на 139,64 лв.
Представени са общи условия на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в
сила от 10.09.2010 г. и последно изменени на 30.04.2016 г.).
Установява се от изслушаното и прието заключение на вещото лице С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, че общият размер на сумите за предоставени мобилни услуги на процесните мобилни номера **********, ********** и ********** за периода на потребление от 10.03.2017 г. до 09.08.2017 г. - главница общо и по отделни пера - сума за месечни абонаменти, стойността на потребление и т.н. възлизат на 139,72 лв., както следва: месечен абонамент - 117,26 лв.; временно възстановяване на изходящия трафик - 4,46 лв.; други услуги - 0,64 лв.; такса за получаване на входящ трафик - 5,40 лв. вноска за лизинг устройство KIDS WATCH - 7,96 лв. (модел MyKi Kids Watch Blue); вноска за лизинг устройство TABLET - 4,00 лв. (модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black). В счетоводството на ищеца е отразено частично плащане по фактура N9 ********** от 10.04.2017 г. в размер на 0,08 лв. Общият размер на дължимити суми от С.Х.А. за предоставени мобилни услуги за периода на потребление от 10.03.2017г. до 09.08.2017г. е 139,64 лв. Съгласно издадените от ищцовото дружество фактури за потребените от ответницата мобилни услуги за доставка на далекосъобщителни услуги са издадени фактури, в които са начислени и лизингови вноски за устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Blue в размер на 13,93 лв. Общият размер на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Blue, взето във връзка с абонамента за мобилен номер 0892/403409 след м.08.2017 г. (месеца, в който е издадена крайната фактура № **********/10.08.2017 г.) до м. 11.2018 г. вкл., съгласно погасителния план по договора за лизинг от 12.12 2016 г. възлизат на 31,84 лв. Допълнителната сума/неустойка, съгласно чл. 1, ал. 2 или чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг от 12.12.2016 г. за устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Blue е в размер на 1,99 лв. За устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Blue, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ********** след м.08.2017 г. се дължи цена в размер на 33,83 лв. Съгласно издадените от ищцовото дружество фактури за потребените от ответницата мобилни услуги за доставка на далекосъобщителни услуги са издадени фактури, в които са начислени и лизингови вноски за устройство TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black в размер на 7,00 лв. Общият размер на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ********** след м.08.2017 г. (месеца, в който е издадена крайната фактура № **********/10.08.2017 г.) до м. 11.2018 г. вкл., съгласно погасителния план по договора за лизинг от 12.12.2016 г. възлизат на 16,00 лв. Допълнителната сума/неустойка, съгласно чл.1, ал. 2 или чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг от 12.12.2016 г. за устройство TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black е в размер на 1,00 лв. За устройство TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ********** след м.08.2017 г. се дължи цена в размер на 17,00 лв.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Не се спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по горепосочените договори за мобилни услуги. Ето защо съдът приема за установено, че между страните са налице облигационни отношения, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и лизингови вноски.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответницата, че в договорите за мобилни услуги бланкетно е посочено, че ответницата е запозната с общите условия, което било неравноправна клауза. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ТЗ предвижда, че търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, ако тя заяви писмено, че ги приема. При изпълнение на изискванията на чл. 298, ал. 1 ТЗ ответницата се е подписала, че е запозната с общите условия, получила е екземпляр и се съгласява с тях.
Установява се от заключението на вещото лице, че общият размер на дължимити суми от С.Х.А. за предоставени мобилни услуги за периода на потребление от 10.03.2017 г. до 09.08.2017 г. е 139,64 лв., от които: месечен абонамент - 117,26 лв.; временно възст. на изходящия трафик - 4,46 лв; други услуги - 0,64 лв.; такса за получаване на входящ трафик - 5,40 лв.; вноска за лизинг устройство KIDS WATCH - 7,96 лв (модел MyKi Kids Watch Blue); вноска за лизинг устройство TABLET - 4,00 лв. (модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black). Ответницата не е представила нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в хода на производството писмени доказателства, че е заплатила задълженията си.
С горепосочените договори за лизинг от 12.12.2016 г. мобилни устройства TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black и MyKi Kids Watch Blue са предоставени за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договорите погасителен план, които е следвало да се заплащат от лизингополучателя. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че ответникът не е получил мобилното устройство, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ, а устройството е било прието без забележки. Няма наведени доводи и ангажирани в тази връзка доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е върнал мобилното устройство, поради което следва да се приеме, че е останал държател на същото. Именно поради неизпълнение на задължението си по договора за лизинг и на основание чл. 12, ал. 1 от договора за лизинг ответникът дължи неплатените лизингови вноски от цената на мобилните апарати. За устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Blue, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ********** след м.08.2017 г. се дължи цена в размер на 33,83 лв. За устройство TABLET модел ALCATEL PIXI4 7 3G Black, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ********** след м.08.2017 г. се дължи цена в размер на 17,00 лв.
Ето защо исковите претенции следва да бъдат уважена в пълните предявени размери.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Ищецът е направил следните разноски по делото: 25 лева за държавна такса в заповедното производство; 180 лева за платено в брой на 07.01.2018 г. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 75 лева за държавна такса в исковото производство; 180 лева за платено в брой на 08.07.2019 г. адвокатско възнаграждение в исковото производство; 300 лева за особен представител; 250 лева за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.Х.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от: 139,64 лв., представляваща главница за незаплатени далекосъобщителни услуги за период от 10.03.2017 г. до 09.08.2017 г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 21.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането; 50,83 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 12.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 21.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Х.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 направените разноски по делото: 25 лева за държавна такса в заповедното производство; 180 лева за платено в брой на 07.01.2018 г. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 75 лева за държавна такса в исковото производство; 180 лева за платено в брой на 08.07.2019 г. адвокатско възнаграждение в исковото производство; 300 лева за особен представител; 250 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: