Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...09.2020 год., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, сложи
за разглеждане въззивно гр. дело № 1415
по описа на съда за 2020 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу
Решение № 5702/12.12.2019 год., постановено
по гр. дело № 7155/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които
Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Г.Д.Г. *** следните суми: 1)
сумата от 800, 00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с
оправдателна присъда по н. о. х. д. №
181/2016 г. на РС-Варна, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 13.05.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 2)
сумата от 243, 81 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 800, 00
лева за периода 11.05.2016 г. –
12.05.2019 г., на основание
чл. 86, ал. 1
от ЗЗД; 3)
сумата от 500, 00 лева – обезщетение
за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита, претърпени
в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с
оправдателна присъда по н. о. х. д. № 181/2016
г. на РС-Варна, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от подаване
на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 2,
ал. 1,
т. 3 от
ЗОДОВ; 4) сумата от 152, 10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 500 лева за
периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението, в частта му, с която въззивникът
е осъден да заплати на въззиваемия Г.Г. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение в извършването на престъпление,
приключило с оправдателната присъда по н. о. х. д. № 181/2016 год. на РС-Варна,
е неправилно и незаконосъобразно, не съответства на принципа на
справедливостта, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение е прекомерно високо.
Изводът на РС-Варна, че воденото против ищеца наказателно производство е довело
до влошаване на психическото и емоционалното му състояние е необоснован. От
доказателствата по делото е установено, че в размките на воденото срещу ищеца
наказателно производство срещу него е била взета най-леката мярка за
неотклонение – „подписка“, други мерки за процесуална принуда не са прилагани,
драстична промяна в начина на живот на ищеца няма, наказателното производство е
приключило в кратки срокове – около четири месеца от привличането му като
обвиняем до постановяване на оправдателната присъда. Отправено е искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, евентуално – да бъде намален размерът на обезщетението за
причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди.
Писмен отговор на жалбата не е подаден.
В
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
Първоинстанционното решение в частите, с които искът на Г.Д.Г. против Прокуратурата
на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 800 лева до
претендираните 5000 лева, а искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над присъдените 243, 81 лева до претендираните 1521, 03 лева, не е
обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Г.Д.Г. *** е навел следните твърдения: На
14.12.2015 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 744/2014 г. по описа на Трето
РУ при ОД МВР
– гр. Варна за евентуално извършено от
него на 16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл.
216 ал. 1 от НК. Взета му е мярка за
неотклонение „подписка“ и е разпитан в качеството му на обвиняем. В
началото на 2016 г. получил призовка от Районен съд гр. Варна, ведно с
разпореждане и препис от обвинителен
акт, да се яви на 07.03.2016 г. като подсъдим по н. о. х. д. № 181/2016 г. на РС-Варна. Предвид сериозността на
обвинението упълномощил защитник на когото заплатил възнаграждение в размер на
500, 00
лева за оказаната му правна защита и съдействие. В хода на съдебното производство по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на Рс-Варна са
проведени две съдебни заседания – на 07.03.2016 г. и на 25.04.2016 г. С присъда № 166/25.04.2016 год. по цитираното
наказателно дело ищецът бил признат за невиновен в извършването на
престъплението, за което била ангажирана наказателната му отговорност. Срещу
оправдателната присъда бил подаден протест, въз основа на който е образувано в.
н. о. х. д. № 739/2016 год. по описа на ОС-Варна. Впоследствие протестът бил
оттеглен и с определение от 04.07.2016 год. производството по в. н. о. х. д. №
739/2016 год. по описа на ОС-Варна е прекратено, при което и присъдата, с която е признат за невиновен в извършване на
престъплението, за което е била ангажирана наказателната му отговорност е
влязла в сила на 11.05.2016 г. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение е
претърпял неимуществени вреди – обвинението предизвикало у него притеснение,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение. Ищецът се чувствал напрегнат,
потиснат, тревожен,
разконцентриран, трудно заспивал, а сънят му бил неспокоен. Със събуждането
започвал да мисли за проблема с правосъдието и да се тревожи за изхода на
наказателното производство. Наказанието лишаване от свобода до пет години, предвидено за престъплението, в извършването на което е
бил обвинен и опасността от неоснователно наказание засилвали чувството
на безпокойство. Обвинението станало достояние на семейството, близките и
приятелите на ищеца, който изпитвал неудобство и стеснение, тъй като дотогава
се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си, ограничил социалните си
контакти, почувствал унижен от
извършената спрямо него полицейска
регистрация, чрез дактилоскопиране
и фотографиране. Твърди също, че в
резултат на незаконното обвинение е понесъл и имуществени вреди – заплатил на
адвокат, който го защитавал по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на
РС-Варна, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Твърди се, че
вредите, описани по – горе – неимуществени и имуществени – са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление.
В съотевтствие
с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на Прокуратурата
на РБългария да му заплати следните суми: 5000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение, приключило с
оправдателна присъда по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на Рс-Варна,
неимуществени вреди – морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума,
считано от предявяване на иска – 13.05.2019 год. до окончателното й изплащане,
като пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 800 лева; 1521,
03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 11.05.2016
год. – 12.05.2019 год., като пред настоящата инстанция искът е
висящ до размера на сумата от 243, 81 лева за същия период; 500 лева – обезщетение за причинени
от незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № № 181/2016 год. по
описа на Рс-Варна, имуществени вреди – изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за производството по н. о. х. д. № 181/2016 год. по
описа на РС-Варна; 152, 10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 500 лева за
периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на
РБългария, оспорва исковете. Твърди, че липсват доказателства, от които да се
установи причинна връзка между твърдяните вреди и незаконното обвинение в
извършване на престъпление от общ характер. Навежда, че повдигнатото обвинение не е
за тежко престъпление по по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а наложената мярка за
неотклонение „Подписка“ е най-леката, поради което не са настъпили драстични промени
в обичайното ежедневие и начина на живот на ищеца. Поддържа, че не носи
отговорност за извършената полицейска регистрация. Досъдебното производство се е водело срещу неизвестен
извършител. На 14.12.2015 г. му било предявено обвинението, а обвинителният акт
е бил внесен в съда след по-малко от месец – на
13.01.2016 г., поради което разследването по делото и разглеждането му в съдебна фаза е продължило в рамките на
разумните срокове. Излага, че не са представени доказателства за извършени
процесуално-следствени действия с участието на защитник по време на досъдебното
производство. Твърди също, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на
установените в ч. 52 ЗЗД критерии.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищета на страните и съобразно нормата на чл. 269 ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
От
съдържащите се в н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на РС-Варна документи е
видно, че наказателното производство е образувано на 19.05.2014 год. като ДП №
744/2014 год. по описа на ОД на МВР Варна, Трето РУП, срещу неизвестен
извършител, за извършено на 16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл.
216, ал. 1 НК. С постановление на водещия разследването от 14.12.2015 год.
ищецът Г.Д.Г. е привлечен като обвиняем по ДП № 744/2014 год. по описа на ОД на
МВР Варна, Трето РУП и му е било повдигнато обвинение за евентуално извършено
от него на 16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл. 216, ал. 1 НК,
определена му е мярка за неотклонение „подписка“; на същата дата Г.Г. е разпитан
в качеството на обвиняем. В хода на разследването по досъдебното производство други
процесуални действия с участието на ищеца в качеството му на обвиняем не са
извършвани. Обвинителният акт против Г. Г. *** на 14.01.2016 год. и е образувно
н. о. х. д. № 181/2016 год. на РС-Варна. В хода на производството пред РС –
Варна са проведени две съдебни заседания, на които ищецът е присъствал;
Прокуратурата на РБългария е настоявала на ищеца да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от около шест месеца, изтърпяването на което да бъде
отложено в хипотезата на чл. 66 НК.
С
присъда № 166/25.04.2016 год. по н. о. х. д. № 181/2016 год. на Рс-Варна ищецът
е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Присъдата на РС – Варна е протестирана с протест, подаден пред РС-Варна на дата
26.04.2016 год. На дата 31.05.2016 год., т. е., преди постъпване на делото във
въззивната инстанция, протестът е оттеглен от прокурор от РП-Варна. С
определение № 664/04.07.2016 год. по в. н. о. х. д. № 7392016 год. на ОС-Варна
въззивното производство е прекратено. Определението за прекратяване е влязло в
сила от 29.07.2016 год.
При това
положение и съобразно ТР № 5/2017 год. на ОСНК на ВКС на РБ, присъдата по н. о.
х. д. № 181/2016 год. по описа на РС-Варна е влязла в сила на 29.07.2016 год.
Видно от билютин за съдимост ищецът не е
осъждан.
От
приложения договор за правна защита и съдействие от дата 07.03.2016 г. се
установява, че ищецът и адв. А.К. *** са
постигнали съгласие последният да защитава подсъдимия по н. о. х. д. № 181/2016 г. на РС-Варна, срещу възнаграждение от
500,00 лева, което е платено в брой при сключването на договора.
От
показанията на свидетелката Емилияна Петрова Петрова, майка на ищеца, ценени с оглед нормата на чл. 172 ГПк се установява
следното: От зимата на 2015 г. поведението на ищеца се променило, бил силно притеснен. Впоследствие разбрала, че срещу него има
обвинение и трябвало да се търсят услугите на адвокат. Ищецът спрял да излиза с
приятелите си. Заради тежестта на обвинениeтo
започнал да получава паник атаки,
които не можел да обясни, изразявали
се в обикаляне в кръг на стаята
и изтръпване на тялото. Случаите продължавали и понастоящем, включително при
шофиране, когато ищецът спирал и се обаждал на майка си за да се разсее.
Свидетелката сочи, че не е водила сина си на психиатър или психолог, но друг
лекар му изписал лекарство за успокоение. Заради образуваното против него наказателно
производство ищецът се отказал да учи в Морското училище. Имал проблеми и със съня.
От
показанията на свидетелката П.М.П.се установява следното: Свидетелката познава
ищеца от края на 2013 г. началото на 2014 год., били в обща компания,
впоследствие (към 2016 год.) се сближили повече и отношенията им прераснали в
интимни. Когато се запознала с ищеца той бил много активен и
поемал инициативата да организира
срещите на приятелския им кръг. Към края на 2014 г. обаче не взел никакво
участие в организацията на празника по повод настъпването на Новата година.
Ищецът не дошъл и на празненството изненада за рождения си ден на 23.02.2016
г., което свидетелката и общите им приятели организирали, тъй като нямал
желание да го празнува. В началото ищецът отказвал да каже, но впоследствие
признал на свидетелката, че е нервен във връзка с повдигнатото му обвинение,
понеже бил невинен. Описва случаи,
при които ищецът изведнъж започвал да обикаля стаята, с оплаквания че му е
лошо, ръцете му изтръпват и е изнервен. Излага, че малко преди да завърши
ищецът започнал да се подготвя за кандидатстване в Морското училище, но в един
момент се отказал. Описва и случай, при
който ищецът шофирал, но внезапно спрял автомобила,
защото му прилошало и започнал да обикаля колата, отказал да сподели на
свидетелката защо е нервен. Случвало се нощем
ищецът да се събуди и да ходи напред – назад, оплаквал се че му е лошо и му се гади. Споделил,
че го съдят за нещо, за
което не е виновен и затова се чувствал така.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, същите са безпротиворечиви, отразяват
техни непосредствени възприятия, в показанията им няма противоречия или
непоследователност. От друга страна по делото няма никакви доказателства, които
да са в опровержение на фактите, изнесени от свидетелите, или доказателства,
които да поставят достоверността на показанията им под съмнение. Поради това и
съдът ги кредитира изцяло. Нормата на чл. 172 ГПК не
забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда
преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а както се посочи – по делото няма нито едно доказателство
което да е в опровержение на показанията им или да поставя под съмнение достоверността им.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Съгласно разясненията, дадени в т.
11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. Причинната връзка не
се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца.
В
настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 744/2014 г. по
описа на Трето РУ при ОД МВР – гр. Варна за евентуално извършено от него на
16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, през месец
януари 2016 год. е предаден на съд, а с влязла в сила на 29.07.2016 год.
присъда е признат за невиновен по подвигнатото му обвинение. Влизането в сила
на оправдателната присъда обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2
от ЗОДОВ на обвинението, а оттам – и на действията на длъжностните лица от ПРБ
по повод образуваното досъдебно производство, привличането на ищеца като обвинямеи,
впоследствие и на подсъдим. Незаконността на обвиненията, произтичащо от
влязлата в сила оправдателна присъда, за престъплението, за чието извършване е
бил обвинен ищеца, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
Държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
По иска
за обезщетение за причинени неимуществени вреди:
Наказателното преследване против ищеца е започнало с привличането му
като обвиняем на 14.12.2015 год. В периода от 14.12.2015 год. до влизането в
сила на оправдателната присъда – 29.07.2016 год. воденото против ищеца наказателно
производство се е отразило негативно върху психиката му – преживял е душевни
страдания, изразяващи се тревожност, безпокойство, стрес, страх да не бъде
осъден.
С оглед
приетото по – горе, съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигнато и поддържано против ищеца обвинение за
извършено престъпление, като наказателното производство е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда, причинени от незаконното обвинение морални вреди и
причинна връзка между незаконните действия и вредите, описани по – горе.
Относно размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост.
Прилагането на критерия "справедливост" изисква цялостна преценка на
конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените
вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да
бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното
производство, което в случая е продължило малко повече от седем месеца в
досъдебна и съдебна фаза, извършените процесуални действия с участието на ищеца
– един разпит в качеството му на обвиняем в досъдебното производство, общо две
проведени съдебни заседания в съдебната фаза на процеса в които ищецът е
участвал, характера и тежестта на незаконното обвинение – за престъпление,
което не е тежко по смисъла на НК, като отчете обстоятелството, че спрямо ищеца
е била взета най–леката мярка за неотклонение и по този начин не е бил засегнат
съществено ежедневния му живот, като прецени и цялостното отражение на
обвинението върху правната сфера на ищеца, съобрази обстоятелството, че липсват
доказателства, установяващи Г. Г. понастоящем да продължава да търпи някакви
негативни последици, които да са резултат от незаконното обвинение, съдът
счита, че същият има право на обезщетение за вредите в размер на 800 лева. Така
определеното обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца вреди,
описани по- горе.
Доводите на
ответника, наведени във въззивната му жалба, че обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в извършването на
престъпление е необосновано завишено и не съответства на принципа на
справедливостта, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира за
неоснователни. Установено е по делото, че в периода, в който против ищеца е
водено наказателтното производство чувствително е накърнен психичния му
интегритет – затворил се в себе си, изпитвал тревожност, безпокойство, стрес, страх
от евентуално осъждане, получавал и паник атаки, изразяващи се в обикаляне в
кръг на стаята и изтръпване на тялото. При това положение определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева (което е малко над
размера на установената за страната минимална работна заплата) настоящият
състав намира, че съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.
По иска за обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконното обвинение
съдът намира следното:
Конкретни оплаквания против правилността
на решението в тази част в жалбата не са наведени.
Установено
е по делото, че в производството по н. о. х. д. № 181/2016 год. на РС-Варна,
приключило с оправдателна присъда, ищецът е бил защитаван от адвокат въз основа
на сключен помежду им договор за адвокатска защита и е заплатил предвиденото в
договора адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Разноските, извършени в
наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, те са пряка и непосредствена последица от увреждащия акт –
незаконното обвинение и попадат в обхвата на
посочените в разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ вреди, за които Държавата, респ.
Прокуратурата на РБългария носи отговорност:
„всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице“, поради което и подлежат на репариране в посочения
размер.
По
отношение на акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД:
Във
въззивната жалба конкретни оплаквания против правилността на решението в тези
части не са направени. Независимо, че в първоинстанционното решение периодът на
обезщетението за забава за минал период върху претендираните и присъдени суми
за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконното обвинение е
неправилно определен, с оглед установеното по – горе, че оправдателната присъда
по н. о. х. д. № 181/2016 год. на РС-Варна е влязла в сила не на 11.05.2016
год., а на 29.07.2016 год., т. е., от момента на влизане в сила на
прекратителното определение на въззивната инстанция (в този смисъл са и
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона по т. 1 от ТР №
5/2017 год. на ОСНК на ВКС на РБ), в резултат на което неправилно са определени
и размерите на обезщетенията за забава за минал период (от влизане в сила на
оправдателната присъда до предявяване на исковете), поради липса на оплаквания
в жалбата в посочения смисъл и съобразно нормата на чл. 269, изр. второ от ГПК
решението и в тези части следва да бъде потвърдено.
В
обобщение първоинстанционното решение в обжалваните от ответника –
Прокуратурата на България части е правилно и следва да бъде потвърдено в тези
части.
При този
изход на делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата от 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5702/12.12.2019 год., постановено по гр.
дело № 7155/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на
РБългария, със седалище гр. София, бул. Витоша № 2 е осъдена да заплати на Г.Д.Г.
ЕГН ********** ***, ж. к. Бриз – 1, № 869Б, ет. 3, ап. 8, следните суми: 1)
сумата от 800, 00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу ищеца Г.Д.Г. незаконно
обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна
присъда по н. о. х. д. №
181/2016 г. на РС-Варна, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 13.05.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 2)
сумата от 243, 81 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 800, 00
лева за периода 11.05.2016 г. –
12.05.2019 г., на основание
чл. 86, ал. 1
от ЗЗД; 3)
сумата от 500, 00 лева – обезщетение
за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита, претърпени
в резултат от повдигнатото срещу ищеца Г.Д.Г. незаконно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда
по н. о. х. д. № 181/2016 г. на РС-Варна, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от подаване
на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 2,
ал. 1,
т. 3 от
ЗОДОВ; 4) сумата от 152, 10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 500 лева за
периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, със седалище гр. София, бул.
Витоша № 2 да заплати на Г.Д.Г. ЕГН ********** ***, ж. к. Бриз – 1, № 869Б, ет.
3, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200 лева (двеста лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Първоинстанционното решение в частите, с които искът на Г.Д.Г. против
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплаащане на обезщетение
за причинени от незаконното обвинение неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 800 лева до претендираните 5000 лева, а искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 243, 81 лева до претендираните
1521, 03 лева, не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.