№ 299
гр. Перник, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720105433 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Д. Б. Г., ЕГН: ********** от *** е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2720/2024 по описа на
ПРС за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в *** в размер на 616,56 лева, главница за периода от
01.10.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-28.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 75,41 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2022 г. до 22.03.2024 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално
право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството
топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на
чл. 150, ал.1, ал. 2 и 3 от ЗЕ. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по
силата на ОУ действали през процесния период като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. ОУ имали обвързваща сила без да бъде необходимо да има индивидуален договор
сключен с потребител. Позовава се на чл. 139в от ЗЕ и на чл. 42, ал. 1 от ОУ С оглед на
изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените
суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Ответницата е депозирала отговор в срок чрез назначения й особен представител адв.
1
Е. С.. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Видно
било от представеното удостоверение за наследници на Р.П.Г., че същият има два
наследници по см. на ЗН, като ответницата е негова преживяла съпруга, но и има и дете и
преживЕ.т съпруг наследява в равен дял с детето или наследствения дял на ответницата се
равнява на ½ ид.ч. от претендираните задължения на нейния наследодател.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да установи, че между него и
насрещната страна е налице валидна облигационна връзка в процесния период (обусловено
от притежавано от ответника качество на собственик, вещен ползвател на имота или
конкретен договор), че той е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия
търговец - че е доставил, количеството топлинна енергия, остойностена в представената по
делото счетоводна сметка.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да докаже, че
ответникът е изпаднал в забава, както и размера на конкретните вземания.
Ответникът следва да установи погасяване на вземанията чрез плащане на неговия
дял от задължението в размер на 1/2 ид.ч., в случай че ищецът докаже горното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
2
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва
да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. С оглед на
3
изложеното ответницата е страна по облигационното правоотношение с ищцовото
дружество, тъй като е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден недвижим
имот от момента, в който като потребител е била присъединен към топлопреносната мрежа
и е започнала да потребява топлинна енергия от същата.
Съдът достигна до правния извод, че ответницата е собственик на ½ идеална част от
процесния топлоснабден недвижим имот по следните съображения:
Видно от приложеното към исковата молба заявление –декларация от 17.11.2017 г. за
откриване на партида за битови нужди ответницата е заявила, че желае да й бъде открита
партида за плащане на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот.
Установява се от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на имот №6,
том втори, рег. №3119 по дело № 199/2003 г. от 20.10.2003 г., че П.П.а Г., майка на починалия
съпруг на ответницата Р.П.Г., което се установява от приложеното по делото удостоверение
за наследници на същата е придобила правото на собственост върху процесния имот. Видно
от представеното извлечение на препис от акт за смърт П.П.а Г. е починала на 08.03.2016 г. и
е оставила за свои наследник сина си Р.П.Г., който е придобил по силата на наследствено
правоприемство правото на собственост върху процесния имот. Съпругът на ответницата
Р.П.Г., е починал на 30.12.2016 г. и е оставил за свои наследници съпругата си ответницата Д.
Б. Г. и сина си Д.Р.Г. като всеки един от тях е наследил по ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и
факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата, през процесния период е
доставил до ползвания от нея съсобствен имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза
на 616,56 лева, като всеки от съсобствениците на процесния имот, а именно ответницата и
нейния син Д.Р.Г. е задължен за част от тази сума, пропорционално на обема на
притежаваните вещни права върху имота или всеки един от двамата съсобственици дължи
по ½ ид.ч. от тази сума в размер на 308,28 лв. С оглед на изложеното по отношение на тази
ответница главният иск следва да бъде уважен за сумата от 308,28 лв. и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 616,56 лв., тъй като от приложените
по делото писмени доказателства се установи, че същата е собственик на ½ ид.ч. от
4
процесния имот по силата на наследствено правоприемство след смъртта на нейния съпруг
Р.П.Г., а на останалата ½ ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство
е собственик нейния син Д.Р.Г..
Съдът приема по отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва
върху главницата, че същият е основателен до размер на 37,71 лв. а за разликата над сумата
от 37,71 лв. до претендирания размер от 75,41 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, тъй като мораторната лихва следва да бъде изчислена върху
главница в размер на 308,28 лв., съобразно притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от правото си
на собственост върху процесния имот.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски в исковото производство и при този изход от спора
по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени, съобразно изхода на
спора включително възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева.
или общо следва да му бъдат заплатени разноски в размер на 265 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
разноски в размер на 37,50 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Д. Б. Г., ЕГН: ********** от *** в общ размер
на 345,99 лв., представляваща ½ ид.ч. от общия дълг, в качеството й на съсобственик на
процесния имот, находящ се в ***, от която сума главница в размер на 308,28 лв. за периода
от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., и мораторна лихва в размер на 37,71 лв. за периода от
08.12.2022 г. до 22.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението -28.05.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2720/2024 г. по описа
на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за признаване на установено, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Д. Б. Г., ЕГН: ********** от *** за разликата
5
над главницата в размер на 308,28 лв. до пълния предявен размер от 616,56 лв. за
периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., и за разликата над мораторната лихва в размер
на 37,71 лв. до пълния предявен размер от 75,41 лв.за периода от 08.12.2022 г. до
22.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението -28.05.2024 г. до окончателното й плащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Д. Б. Г., ЕГН: ********** от ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 265 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 37,50 лева – разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и да се приложи по ч.гр.д. №
2720/2024 г. по описа на Районен съд Перник .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6