№ 18308
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от С. Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело №
20251110117454 по описа за 2025 година
Производството е исково по молбата на ЗЕАД “Б.............” ЕАД, с ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление в гр. С..., представлявано от
Изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И. чрез адв. А. Д. С., със съдебен адрес в
гр. С...., А, ет.2 спрямо „ЗА............” АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: гр. Со...., представлявано от Йо.Ц.Ц. и Д.С. Д. чрез юрисконсулт
С..
Ищецът твърди, че на 21.09.2023 г. около 13:30 ч. в района на фирма
„Металик“ АД, кв. Индустриален в гр.Стара Загора трето на делото лице М. Д.
като водач на товарна композиция - влекач „МАН“, с peг. № СТ .... КК и
ремарке с рег.№ СТ....ЕХ, които били собственост на дружеството „Ида Транс“
ЕООД, поради недостатъчно добро владеене на влекача и неправилно
извършване на маневра „движение на заден ход“ реализира ПТП с паркирания
ЛА, марка и модел „Рено Аркана”, с рег.№ СТ .... РТ, с водач П. Д..
Излага се, че по повод на случилото се са нанесени имуществени вреди
в лявата предна част на автомобила, посочени в опис на претенция с № 50-
05040- 1426/23/28.09.02023 г., както следва: облицовка предна броня, фар ляв,
решетка предна броня - лява и преден капак.
Твърди се още, че за случилото се е съставен ДКП от 21.09.2023г.,
съгласно който вината за случилото се била на водача на товарната
1
композиция, който е ударил ЛА, от който удар са причинени материални щети,
за които е бил сезиран застрахователя – ищец със заведена преписка по щета с
щета № 470423232353791 като са събрани всички необходими документи за
определяне на обезщетение и са били съставени два бр. описи на претенция и
протокол към опис на претенция с реф. № 50-05040-1426/23/28.09.02023г., с
описание на имуществените вреди, а стойността на същите е изчислена в
опис-заключение със същия референтен номер, и е била издадена фактура за
извършен ремонт, по която щета с доклад е одобрено за изплащане
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 3233.90 лв.
Същото се излага, че с преводно нареждане от 18.04.2024 г. е било
изплатено от ЗЕАД „Б.............“ на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил като отговорността от ответника се търси като застраховател на
виновния водач на ПС влекач „МАН“, с peг. № СТ....КК, управляван от Д., по
застраховка „Гражданска отговорност” при „ЗД ЕВРОИНС“ АД с полица
№BG/07/123001936661, за срок от 19.07.2023 г. до 18.07.2024 г.
По повод плащането и сключена между водача на виновния автомобил
гр.отговорност със ЗД Евроинс АД и на основание чл.411 от КЗ, ищецът се
легитимира като кредитор на ответното дружество, встъпвайки в правата на
пострадалия водач до размера на платеното му по заявената щета.
Излага се още, че по писмо с изх. № 2126/13.09.2024г., получено от
ответника, е одобрена сума за плащане чрез прихващане в размер на 1641.95
лева като остатъкът все още не изплатен до пълния размер от 3258.90 лева с
вкл. ликидационни разноски от 25 лева.
С оглед на гореизложеното се желае решение на съда, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1616.95 лева,
представляваща част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по щета № 470423232353791, невъзстановена
от ответника ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане и като се
ангажират доказателства се желае решение в този смисъл.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва. Не
се оспорва наличието на ГО и имуществена такава, но се оспорва механизма
на случилото се, както и вината на водачите. Навежда се и съпричиняване,
както и се оспорва претенцията като завишена. Ангажират се доказателства и
2
се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор, а това се установява от ДКППТП от 21.09.2023г.,
копие на полица по автомобилна застраховка ‚Каско стандарт" за ЛА „Рено
аркана“ и полица за сключена застраховка за ГО с № BG/07/123001936661 за
МПС влекач Ман TGA с периода на покритие 19.07.2023г. до 18.07.2024г., че
страните са застрахователи по ИЗ и по ГО, както и че на 21.09.2023 г., около
30
13 часа, в гр.Стара Загора, в двора на фирма „Металик“ АД, водачът на
товарна композиция от влекач „Ман с рег. № СТ....РТ и ремарке, с рег. №
СТ....ЕХ е предприел маневра за движение ‚на заден ход“, вследствие на което
реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Рено Аркана“, с рег. № СТ....РТ.
В тази връзка са и показанията на свидетелите М. Георгиев Д. и П.
Любомиров Д., разпитани по делегация от РС Стара Загора, чийто показания
сочат на това, че П. е бил паркирал ЛА Рено на паркинга на Металик АД в
Стара Загора и че участвал в съставянето на протокола за това. Не е бил
непосредствен свидетел на случилото се, но бил намерен и уведомен за това,
че ЛА, паркиран от него, бил ударен в лявата му предна част с увредени фар и
броня – счупени и бил съставен протокол, в който с участието и на другия
водач били описали вредите по „Реното“ и начина, по който се е случило.
От показанията на свидетеля М. пък се установява, че е участвал в ПТП
като е ударил ЛА Рено, спрян вътре в завода пред халетата, в които е трябвало
да влезе с камиона на „заден ход“. Нямало видимост, а автомобилът бил спрян
на място без никаква видимост и при маневра на „заден ход“ опря колата леко,
без да я смачка много. Допълва, че е трябвало да се движи около 100 метра на
заден ход при остър десен завой пред входа на цеха, където се оказало, че е
била паркирана леката кола без видимост към нея. Не оспорва отразеното в
ППТП.
Няма спор и това се установява от протокол за извършен оглед на МПС,
опис на претенция по щета, възлагателно писмо, фактура от сервиз, доклад по
щета и платежно нареждане от 18.04.2024г. за сумата от 3233.90 лева от ищеца
3
към трето по делото лице – сервиз ФБ Ауто ЕООД, че сумата от 3222.90 лева
е била платена по сметка на отремонтиралия щета сервиз. Не се спори и това
се установява от регресна покана до Евроинс АД с опис от 13.09.2024г., че
стойността на щетата от 3258.90 лева като сбор от платената като обезщетение
сума – 3233.90 и 25 лева за сторени ликвидационни разноски са били
потърсени от ищеца за възстановяване от ответника в качеството му на
застраховател на ГО на виновния за случилото се водач и съответно видно от
опис – приложение на Застрахователя ответник е бил с призната за плащане и
платена сумата от 1641.95 лева.
Спорно по делото е наличието на виновно и противоправно поведение
на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, както и дали и другият водач е имал вина за настъпване на ПТП, а
ако да в какъв процент.
В тази връзка съдът въз основа на събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите, участници в случилото се ПТП и изпълнената въз
основа на техните показания в ППТП САТЕ приема, че случилото се е при
извършване на маневра на „заден ход“ от водача на товарна композиция от
влекач Ман с рег. № СТ .... РТ в двора на предприятие Металик АД в Стара
Загора, при която маневра товарната композиция е ударила в лявата му предна
част ЛА Рено Аркана, което е било паркирано в предната част, в
пространството от завой от 90 градуса на паркинга пред сграда на
предприятието. Вещото лице дава заключение, че всички увреждания по ЛА
Аркана са в причинно - следствена връзка с настъпилото на 21.09.2023 г.
произшествие в гр. Стара Загора като стойността, нужна за възстановяване на
ЛА, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 3233,90 лв.
Експертът сочи, че водачът на ЛА не е имал възможност да предотврати
настъпване на произшествието, защото в момента на удара е бил в паркирано
състояние и тъй като няма данни, а и не се установяват такива от разпита на
свидетелите – участници в случилото се, че на паркинга е имало други
превозни средства, които да са ограничавали маневреността на влекач „Ман“,
с per. № СТ....РТ и ремарке, с per. № СТ....ЕХ, то се приема от вещото лице, че
при липсата на такива данни за наличие на препятствия на паркинга или други
спрели превозни средства, водачът на влекач „Ман“ е имал възможност да
завие надясно с повече от една маневра, при което да остави безопасна
4
странична дистанция до ударения от него ЛА „Рено Аркана“.
При тези факти и от правна страна съдът намира, че безспорно се
установи, че на сочената в исковата молба дата - 21.09.2023 г. около 13:30 ч. в
района на фирма „Металик“ АД, кв. Индустриален в гр.Стара Загора трето на
делото лице М. Д. като водач на товарна композиция - влекач „МАН“, с peг. №
СТ .... КК и ремарке с рег.№ СТ....ЕХ, които били собственост на дружеството
„Ида Транс“ ЕООД, поради недостатъчно добро владеене на влекача и
неправилно извършване на маневра „движение на заден ход“ реализира ПТП с
паркирания ЛА, марка и модел „Рено Аркана”, с рег.№ СТ .... РТ, с водач П.
Д.. Съдът приема, че като е предприел маневра за „движение на заден ход“, без
да се увери, че пътят зад него е свободен и може да извърши маневрата
безпрепятствено, той е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно
която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а съгласно
текста на чл.40, ал.1 от ЗДвП водачът на МПС преди да започне движение
„назад“ е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. В този смисъл възраженията на ответното дружество за липса на
вина при застрахования при него с ГП водач, както и за наличие на
съпричиняване с водача на паркирания автомобил са недоказани и
неоснователни тъй като не се доказа другият водач, този на ЛА, паркирайки
ЛА да в нарушил свое задължение по ЗДвП вкл. и да е спрял (паркирал) така,
че да създаде опасност или да е опасност за останалите участници в
движението вкл. вещото лице сочи, че до този удар не би се стигнало ако
водачът на товарната композиция е навлизал в процесното пространство
‚назад“ с уверение, че пътят зад него е свободен и по – добра преценка за
движение на композицията в маневрата на заден ход.
Стойността, необходима за възстановяването на щетите, изчислена на
5
база средни пазарни цени към датата на ПТП е тази, която е платена от
3233.90 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени
доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелитее, както и
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, установяват деликта и
причинната връзка с вредите като се установи, че механизмът на процесното
ПТП е този, посочен от вещото лице в заключението си. С действията си
водачът на товарната композиция - влекач „МАН“, с peг. № СТ .... КК и
ремарке с рег.№ СТ....ЕХ е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани с осъществяването на маневри – нарушил е правилото на
чл.25, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП. Деянието на посочения водач е
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените
увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл.45,
ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по
чл.45, ал.1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата
на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка "гражданска отговорност".
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието без обаче да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл. 400, ал. 1 КЗ. В това число се включват и всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400,
ал.2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора –
чл.386, ал.1 КЗ. По делото се установи съгласно заключението по САТЕ, че
стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния
лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на по – висока стойност от
тази, която е платена от застрахователя – ищец или следва да бъде присъдена
цялата сума по ремонта на ТА в размер на 3233.90 лева и още 25 лева за
ликвидационни разноски на основание чл.411, ал.1 КЗ.
6
Установи се безспорно, че за част от платеното по щетата обезщетение е
била платена сумата от 1641.95 лева с платени 25 лева за лик. разноски като
дължим е останал остатък от 1616.95 лева.
Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 26.03.2025г. до окончателното изплащане.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната
страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 854.64 лева като сбор за съдебно-деловодни разноски за ДТ по
гр.дело с № 17454 /2025г. по описа на СРС в размер на 64.64 лева, 460 лева за
възнаграждение на адвокат , както и 30 лева за възнаграждение на разпитан по
делото свидетел и още 300 лева за възнаграждение на вещо лице.
Възражението за прекомерност на платеното и присъдено с настоящото
решение възнаграждение за адвокат от 460 лева съдът намира за
неоснователно – същото в рамките на предвидените по чл.7, ал.1, т.1 от
Наредбата за възнагражденията на адвокатите параметри и не е в разрез със
степента на правна и фактическа сложност на спора.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД ЗЕАД „ЗА............”
АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. Со...., представлявано
от Йо.Ц.Ц. и Д.С. Д. чрез юрисконсулт С. да заплати на “Б.............” ЕАД, с
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. С...., представлявано от
Изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И. чрез адв. А. Д. С., със съдебен адрес в
гр. С...., А, ет.2 сумата от 1616.95 лева като неплатен остатък от платено по
щета с № 470423232353791 обезщетение за имуществени вреди, цялото
размер на 3233.90 лева с 25 лева за ликвидационни разноски на застрахован с
имуществена застраховка „Каско“ автомобил „Рено Аркана“, с рег. № СТ....РТ
по полица с № 4704231100000925 със срок на действие от 11.03.2023 г. до
10.03.2024г. от случило се на 21.09.2023г. ПТП, при вина на водача на товарна
7
композиция от влекач „Ман с рег. № СТ....РТ и ремарке, с рег. № СТ....ЕХ,
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица с № BG/07/123001936661 с период на покритие 19.07.2023г. до
18.07.2024г. при извършване на необезопасена маневра на „заден ход“ ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда –
26.03.2025г. до окончателното изплащане и
ОСЪЖДА ЗЕАД „ЗА............” АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: гр. Со...., представлявано от Йо.Ц.Ц. и Д.С. Д. чрез юрисконсулт
С. да заплати на “Б.............” ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С...., представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч. и
Т.И. чрез адв. А. Д. С., със съдебен адрес в гр. С...., А на основание чл.78, ал.1
от ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 854.64 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8