РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Етрополе, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-В.а
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20231830100166 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Б. С. Ч., от гр.Ботевград, чрез адв.Г. У.-САК, кантора гр.Ботевград е предявила искова
молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД против Л. С. К., от гр.София, в която се твърди,
че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №48, том I, рег.
№88, дело №86/2000 год. по описа на РС-Етрополе са съсобственици при равни дялове на
недвижим имот, находящ се в с.Ямна, общ.Етрополе. Твърди се, че на 25.04.2023 година,
двете сключили на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот, представляващ – ½ ид.ч. от дворно място с площ от 572
/петстотин седемдесет и два/ кв.м., съставляващо част от имот пл. номер 88 /осемдесет и
осми/, в кв.34 /тридесет и четири/ по регулационния план на с.Ямна, общ.Етрополе,
обл.Софийска, за който е отреден ПАРЦЕЛ I-88 /първи за имот планоснимачен номер
осемдесет и осми/, в кв.34 /тридесет и четири/, при граници : улица, наследници на Христо
Петков Съков, Евгени Стипцов и Лазар Стипцов, с площ от 1 352 /хиляда триста петдесет и
два/ кв.м., заедно с ½ /една втора/ ид.ч. от построената в парцела вилна сграда по документ
за собственост, в полза на ищцата. Твърди се, че цялото владение на имота е предадено на
ищцата същия ден. Договорената цена е 1 600 лева, като 800 лева са платени в деня на
подписване на договора, а останалите 800 лева са заплатени на 25.05.2023 година.
Уговорили се, да сключат окончателен договор най-късно до 25.05.2023 година, но
ответницата не желае да сключи такъв.
Моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде обявен за
окончателен, сключеният между нея и ответницата на 25.04.2023 година Предварителен
договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв, като предявения иск не се
оспорва.
С определение №131/02.08.2023 година, съдът е насрочил открито съдебно заседание
1
за 03.10.2023 година, като на 07.09.2023 година е постъпила молба-възражение от
ответницата, подадена от адв.Гергана Господинова, с която се оспорват авторството и
истинността на положения подпис под писмен отговор по чл.131 от ГПК с името на Л. С. К..
Оспорват се всички изложени факти и обстоятелства в исковата молба, както и
обстоятелството, че не е получила сумата, посочена в предварителния договор за покупко-
продажба на недвижим имот.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. У.-САК поддържа исковата молба,
като моли предварителния договор да бъде обявен за окончателен.
Ответника Л. С. К., чрез адв. Господинова оспорва исковата молба.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.04.2023 година се
установява, че същият е сключен между страните по делото, като предмет на същия е
процесния имот, като продавачът Л. К. се задължила срещу сумата от 1 600 лева да
прехвърли правото на собственост върху имота. В договора е посочено, че сумата от 800.00
лева била заплатена от Б. Ч. на Л. К. в деня на подписване на договора, а остатъкът от 800.00
лева, следвало да бъде заплатен преди сключване на окончателния договор на 25.05.2023
година.
Няма спор, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №48, том I,
рег. №88, дело №86/2000 год., от 23.06.2000 год. по описа на РС-Етрополе се установява, че
страните са съсобственици при равни дялове на процесния недвижим имот, находящ се в
с.Ямна, общ.Етрополе.
Данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 3 085.00 лева.
От удостоверение за сключен граждански брак /л.34/ се установява, че Л. С. Гетова и
Богомил Илиев Колев са сключили граждански брак на 08.06.1980 година.
От удостоверение за наследници /л.33/ се установява, че съпругът на ответницата е
починал на 23.09.2022 година, съгласно акт за смърт №0615/24.09.2022 година, като е
оставил наследници по закон ответницата Л. С. К. и син Илиян Богомилов Колев.
От молба от 24.09.2023 година /л.38/, подадена от Л. С. К., в която е посочено, че със
същата тя потвърждава, че всички положени подписи върху представените пред съдът
документи до сега, са подписани собственоръчно от нея, включително и този, положен под
„Писмен отговор“ до РС-Етрополе от 03.07.2023 година.
От обясненията на ответницата Л. К. по реда на чл.176 от ГПК се установява, че същата
не е полагала подписи в писмени документи, приложени по делото, а именно – Декларации
по чл.264 ал.1 от ДОПК, 2 броя, датирани от 03.07.2023 год.; Декларация по чл.25 ал.8 от
ЗННД, датирана от 03.07.2023 година; Декларация по чл.42 ал.2 т.2 от ЗМИП, датирана от
03.07.2023 година, Молба от 24.09.2023 година и Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, датиран от 25.04.2023 година. Твърди, че не е получила сумата в размер на
800.00 лева.
Във връзка с оспорване истинността на приети по делото писмени доказателства е
назначена Съдебно-почеркова експертиза.
От Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза /л.60-65/, с вещо лице И. Е. С.
се установява, че подписите, положени в Декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК, 2 броя,
датирани от 03.07.2023 год.; Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, датирана от 03.07.2023
година; Декларация по чл.42 ал.2 т.2 от ЗМИП, датирана от 03.07.2023 година и Молба от
24.09.2023 година, са положени от ответника Л. С. К.. Вещото лице заключава още, че при
наличие на начални деменциални процеси, навикът на даден индивид да пише, непинуемо
би пострадал, но този процес би протекъл значително по-бавно, отколкото увреждането на
паметта, като въпреки снижаването на обработеността на почерка, би съхранил
2
проявленията на неговите общи и частни признаци до последно.
От Допълнителна съдебно-почеркова експертиза, с вещо лице И. Е. С. се установява, че
подписът, положен в графа „продавач“, в края на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, датиран от 25.04.2023 година, е положен от лицето Л. С. К..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният от ищеца иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 19, ал. 3
ЗЗД.
Успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното
установяване на няколко предпоставки: наличието на валиден предварителен договор, с
който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието
съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството
"изправна страна", респ. неизправността на ответника, т. е. неговото бездействие, с оглед на
което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на задължението за
сключване на окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора към
патримониума на прехвърлителя, както и наличието на особените изисквания на закона за
прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен по следните съображения:
Съдът приема за безспорно, че между страните по делото е подписан предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Договорът е подписан собственоръчно от
ответника Л. С. К., което се установи от заключението по назначената съдебно – почеркова
експертиза. Съдът приема за доказано, че същата е подписала собственоръчно и Декларации
по чл.264 ал.1 от ДОПК, 2 броя; Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД и Декларация по чл.42
ал.2 т.2 от ЗМИП, необходими за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Доказа се по несъмнен начин, че ответницата Л. С. К. е подписала, както писмения
отговор на исковата молба, така и молбата от 24.09.2023 година, с която потвърждава, че
всички подписи върху писмени документи по делото са изпълнени от нея.
Въпреки горното, настоящия съдебен състав намира, че не са налице основанията за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
Това е така, т.к. се установи, че към момента на подписване на същия, ответницата, в
качеството си на продавач, не е била собственик на ½ ид. ч. от процесния имот. Установи се,
а това не се оспорва и от ищцовата страна, че ищцата е притежавала 4/8 ид.ч. от недвижимия
имот, ответницата 3/8 ид.ч., а синът й Илиян Богомилов Колев е бил собственик на 1/8 ид.ч.
от същия имот. Ответницата се е разпоредила с част от недвижим имот, който не е нейна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 363 от ГПК „когато задължението е за
прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали
отчуждителят е собственик на имота“. Предварителният договор трябва да съдържа
съществените условия на окончателния договор, като съдът счита, че едно от тях е правото
на собственост на продавача върху недвижимият имот. Тъй като в настоящия случай се
установи, че при сключване на предварителния договор, продавача не е бил собственик на
имота, а е притежавал идеални части от него, то не са налице условията за обявяване на
същия за окончателен. Съдът счита, че в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД е недопустимо
изменение на иска по отношение правото на собственост, или постановяване на съдебно
решение, с което исковата претенция да бъде уважена частично, съобразно собствените на
продавача идеални части и съответно отхвърлена за тези идеални части, за които е
установено, че не са негова собственост. В този смисъл не следва да бъде уважавано и
искането на процесуалния представител на ищеца за обявяване на предварителния договор
за окончателен единствено за собствените на ответницата идеални части от процесния имот.
3
На следващо място съдът счита, че остана недоказано и друго съществено условие за
обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно плащането на уговорената
продажна цена. В съдебно заседание, въпреки настъпилата преклузия по отношение
отговора на исковата молба, в който ответницата е потвърдила, че е получила продажната
сума от 1 600 лева, същата заявява, че не е получавала каквато и да било сума от ищцата във
връзка с продажбата на собствения й имот. Съдът счита, че от клаузите на предварителния
договор не може да се обоснове извод, че е налице плащане на втората сума от 800 лева,
като част от общата сума от 1 600 лева. В договора е посочено, че първата сума от 800 лева е
изплатена в деня на подписване на същия, а остатъка от 800 лева ще бъде заплатен преди
сключване на 25.05.2023 година на окончателния договор пред нотариус. Липсват
доказателства за заплащане на втората сума от 800 лева, поради което съдът счита, че не е
изпълнено и това съществено условие за обявяване на предварителния договор за
окончателен.
На следващо място, за да е налице неизправност на продавача, което да обоснове правен
интерес от купувача да предяви искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД, следва да бъде доказано, че
същия не е изпълнил задължението, поето с договора да се яви пред нотариус за сключване
на окончателния договор. От предварителния договор се установява единствено, че страните
са се задължили да сключат окончателен договор на 25.05.2023 година, но не е посочено
пред кой нотариус и в колко часа. Не бяха представени и доказателства, от които да е видно,
че ищцата /купувач/ е отправила изрична покана до ответника /продавач/, с която да я
уведомява, кога, къде и в колко часа следва да се яви, за да подпишат окончателния договор,
което обуславя липсата и на тази съществена предпоставка за уважаване на исковата
претенция.
Воден от гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, представен списък по чл.80 от ГПК /л.76/, Договор за правна
защита и съдействие /л.77/ и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата Б. Ч. следва да бъде
осъдена да заплати на ответника Л. К. сумата в размер на 490.00 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от
ЗЗД от Б. С. Ч., от гр.Ботевград против Л. С. К., от гр.София, по силата на който моли да
бъде обявен за окончателен, сключеният на 25.04.2023 година предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ – ½ ид.ч. от дворно място с площ от
572 /петстотин седемдесет и два/ кв.м., съставляващо част от имот пл. номер 88 /осемдесет и
осми/, в кв.34 /тридесет и четири/ по регулационния план на с.Ямна, общ.Етрополе,
обл.Софийска, за който е отреден ПАРЦЕЛ I-88 /първи за имот планоснимачен номер
осемдесет и осми/, в кв.34 /тридесет и четири/, при граници : улица, наследници на Х П С, Е
С и Л С, с площ от 1 352 /хиляда триста петдесет и два/ кв.м., заедно с ½ /една втора/ ид.ч.
от построената в парцела вилна сграда по документ за собственост.
ОСЪЖДА Б. С. Ч., ЕГН-**********, от гр.Ботевград да заплати на Л. С. К., ЕГН-
**********, от гр.София сумата в размер на 490.00 /четиристотин и деветдесет лева/,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчване
съобщение на страните пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
4
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5