Р
Е Ш Е
Н И Е №
05.11.2020.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №740 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че заедно с
ответника са законни наследници на майка им Стоянка Иванова, починала през м. септември 2018г. Твърди се, че
ответникът е получил цялата пенсия за м. септември
От страна на ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност. Не се
оспорва, че сумата е изтеглена от ответника, но същият посочва, че не се е
обогатил неоснователно и сочи какви разходи е направил за погребението на майка
си. Счита иска за неоснователен и моли за неговото отхвърляне като претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не се
явява и не се представлява. Пълномощникът и с писмена молба поддържа исковете.
Ответникът се явява лично и с
пълномощник в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на исковете.
В хода на процеса с писмена молба
претенцията за главницата, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, се изменя, като се
намалява от 300 лева на 279,12 лева, като съда е допуснал съответното изменение
на иска.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата и ответникът са законни
наследници на Стоянка Колева Иванова, тяхна майка, починала на 05.09.2018г.
Пенсията на наследодателката за месец септември 2018г. в размер на 520,74 лева
е получена от ответника, който е заплатил разходите за погребението на майка си
в размер на сумата 580 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
В случая не е налице неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД
правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. Горното означава, че искът по
чл.59 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички
случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД,
нито въобще с друг иск. Съобразно задължителните указания на ВС обективирани в
ППВС № 1/28.V.1979 г. - т.10, дори и погасяването на правото на иск не е
основание за водене на производството по чл.59, ал.1 от ЗЗД, т.к. погасяването
на правото на иск поради изтичане на преклузивен или давностен срок не е
равнозначно на липса на иск, т.к. ищецът е имал на разположение определен иск,
но е пропуснал да го предяви в един или друг срок. В случая иска е допустим, но за да е
основателен е необходимо съгласно т.5 от горепосоченото постановление на ВС да
се установи, че е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, което
да произтича от един общ факт или обща група от факти. Такава връзка в случая
не е налице. Ответникът по никакъв начин не се е обогатил с получаването на
последната пенсия на починалата си майка, тъй като средствата са използвани за
нейното погребение.
Предвид изложеното, съдът следва
да постанови решение, с което предявения иска с право основание чл.59 от ЗЗД
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Поради неоснователността на
главния иск е неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на мораторна
лихва в размер на 44,91 лева.
С оглед изхода на процеса следва
да се присъдят претендираните от ответната страна разноски по делото, които са
в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.В.Д. с ЕГН-********** *** против И.В.И. с ЕГН-********** *** искове
с правно основание чл.59 от ЗЗД
заплащане на сумата 279,12 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 26.02.2020г. до окончателното изплащане и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата 44,91 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН-**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И. с ЕГН-********** *** сумата 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: