Решение по адм. дело №979/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от Д. Д. М. от [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-102-1 от 04.04.2025г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01864938/04.03.2025г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че задължителните предписания са нищожни, неправилни и незаконосъобразни. Решението, с което жалбата срещу тези предписания била отхвърлена, било немотивирано, тъй като в него не били изложени аргументи и съображения по правилността на констатациите в Констативен протокол № КП-5-26-01864896/04.03.2025г., при направено изрично възражение в жалбата по чл. 117 КСО относно неправилността им. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно правно значимите факти и обстоятелства, не били събрани писмени обяснения от лица, които пряко възприели фактическите действия на лицето във връзка с дейността му като земеделски производител, тоест не било установено дали за ревизирания период е извършвана дейност по смисъла на чл. 10 КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Регистрацията на земеделския производител била аналогична и равностойна на регистрацията на едноличен търговец – призната от закона възможност за упражняване на стопанска дейност. От безспорно установените правно значими факти били изведени незаконосъобразни правни изводи.

По изложените съображения се иска отмяна на решението и на потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ –Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна като навежда доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с извършване от органите на НОИ на последващ контрол на изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО, с писмо изх. № 1029-26-3879/23.08.2024г. от Осигурителна каса „Стопанин“ е изискана информация за членовете на касата в периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. Същата информация е изискана и от ТД на НАП – Хасково, с писмо изх. №1029-26-3879#1/05.09.2024г. на ТП на НОИ – Хасково. Видно от информацията, предоставена с писмо изх.№К-48-НОИ-783#1/09.09.2024г. на ТД на НАП, Офис – Хасково (вх.№1029-26-3879-2/27.09.24г. на ТП на НОИ-Хасково), Д. М. е член на осигурителната каса с дата на вписване 21.01.2019г. и дата на отписване 30.08.2021г. От постъпилия с писмо вх.№1029-26-3879-3/27.09.24г. на ТП на НОИ-Хасково списък , представен от Осигурителна каса „Стопанин“ – Хасково, е видно че за периода 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. Д. Д. М. не фигурира като член на осигурителната каса.

След преглед на предоставената информация, касаеща членовете на касата, сред които и жалбоподателката Д. Д. М., към Областна дирекция „Земеделие“ е отправено писмено искане № 1030-26-2476/17.12.2024г., с което е изискана информация относно регистрационния режим на лицето. В отговор, в писмо изх. №РД-12-02-1769-1/18.12.2024г. на Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково (вх. №1030-26-2476-1/18.12.2024г. в ТП на НОИ – Хасково) е посочено, че Д. Д. М. е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати: 18.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г.; 30.01.2020 г. с валидна регистрация до 11.06.2021 г.; 04.06.2021 г. с валидна регистрация до 10.06.2022 г. Като приложение към писмото са представени Справки за дейността на Д. Д. М. към дати 18.01.2019г., 30.01.2020г., 01.06.2020г. и 04.06.2021г. (л.42 и 43), от които е видно, че заявените при регистрацията на 18.01.2019г. и 30.01.2020г. животни за отглеждане са: птици – общо 20, в т.ч. кокошки носачки, а заявените на 01.06.2020г. и 04.06.2021г. култури са: царевица за зърно общо 0.0800 ха.

С друго писмо изх. № 1030-26-2480/17.12.2024г. е изискано от Директора на О. Д. по безопасност на храните, [населено място] да предостави информация, от която да е видно дали животновъдният обект на посочени в писмото лица, сред които и Д. Д. М., в който се отглеждали животни, е с цел добив на суровини и храни за лична консумация (тип лично стопанство), или с цел предлагане на пазара (тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност). В отговор, в писмо №I-3802/19.12.2024г. на О. Д. по безопасност на храните – Хасково, е посочено, че Д. Д. М. няма вписан/регистриран животновъден обект.

С доклад (л.46), изготвен от старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково, Началникът на Сектор КР на ДОО при ТП на НОИ – Хасково е уведомен, че с оглед извършен преглед и подробен анализ на данните от ИС на НОИ и предоставената от сектор „Краткосрочни плащания“ информация, следва да бъде извършена проверка на земеделски стопани, членове на ОК „Стопанин“ [населено място], с [ЕИК], сред които и Д. Д. М..

На 10.02.2025г., на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, от Директора на ТП на НОИ – Хасково е била издадена Заповед №ЗР-5-26-01843588/10.02.2025г., с която е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Д. Д. М. от контролен орган на ТП на НОИ Д. В. Д. – старши инспектор по осигуряването. Заповедта е връчена на Д. М. на 17.02.2025г. срещу подпис.

Във връзка с издадената заповед, до М. е било изпратено писмо изх. №1029-26-762/11.02.2025г. (л.49), за явяване пред ТП на НОИ – Хасково и извършване на проверка, както и за представяне на документи. Видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01M3IK I, писмото е получено на 12.02.2025г. лично от М.

Пред ТП на НОИ – Хасково от жалбоподателката е било дадено писмено обяснение вх.№1029-26-762-1/17.02.2025г. (л.53), в което посочила, че се е регистрирала като ЗП през януари 2019г. с 20 кокошки. Посочила също, че отглеждането на кокошки не довело до приходи, не можела да представи фактури от продажби и нямала годишна данъчна декларация.

С писмо вх.№1029-26-883-1/17.02.2025г. в В ТП на НОИ-Хасково е постъпила информация от ТД на НАП, Офис Хасково, че за периода от 2019г. до 2021г. Д. Д. М. няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

На 04.03.2025г. от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково – Д. В. Д. - старши инспектор по осигуряването, е съставен Констативен протокол (КП) №КП-5-26-01864896/04.03.2025г. В същия са описани установените по отношение на Д. Д. М. факти. От информационната система на НОИ било видно, че относно М. в качеството ѝ на земеделски стопанин: Има данни за изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност: от 8.02.2019г. до 18.06.2019г. за общо заболяване; от 19.06.2019г. до 31.10.2019г. за бременност и раждане; от 01.11.2019г. до 01.08.2020г. – парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО и от 02.08.2020г. до 30.07.2021г. – парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО; Няма данни за отпускана лична пенсия; Няма данни за заверен осигурителен стаж и доход за периода от 21.01.2019г. до 31.07.2021г. като земеделски стопанин/тютюнопроизводител. Цитирани са разпоредби от КСО, като е прието, че редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Посочено е, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на КСО не са тъждествени. По отношение на последното, освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, а това бил редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следвало и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че за възникване на осигуряването съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с §1, ал. 1, т. 3 и §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО било необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност – полагане на личен труд на някое от основанията, посочени в чл. 4 от КСО. Във връзка с изложените факти и обстоятелства, Д. Д. М. нямала качество на самоосигуряващо се лице и не следвало да се зачита осигурителен стаж и доход за периода от 21.01.2019г. до 31.07.2021г. и неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за цитирания период следвало да бъдат заличени. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност на Д. Д. М. в качеството ѝ на земеделски стопанин за периодите от 08.02.2019г. до 18.06.2019г. за общо заболяване; от 19.06.2019г. до 31.10.2019г. за бременност и раждане; от 01.11.2019г. до 01.08.2020г. – парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО и от 02.08.2020г. до 30.07.2021г. – парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, били неоснователно изплатени, тъй като същата, към датата на настъпване на осигурителния риск „общо заболяване“ – 08.02.2019г. , не била осигурено лице по КСО и нямала право на парично обезщетение от ДОО.

На 04.03.2025г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Д. Д. М. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01864938/04.03.2025г. от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 21.01.2019г. до 31.07.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В ЗП е изложена основната част от установената фактическата обстановка по случая, като е посочено, че констатациите от извършената проверка са описани в КП № КП-5-26-01864896/04.03.2025г. Даден е срок 10 работни дни за изпълнение на предписанието.

Видно известие за доставяне ИД PS 6300 01MSBJ Z, КП и Задължителните предписания са били изпратени на Д. Д. М. и получени от лицето на 06.03.2025г. Срещу задължителните предписания е била подадена жалба на 18.03.2025г.

С оспореното пред съда Решение №1012-26-102-1/04.04.2025г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на Д. Д. М. против ЗП № ЗД-1-26-01864938/04.03.2025г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково. В решението, след анализ на приложимата според административния орган нормативна уредба, е направен извод, че Д. Д. М. имала регистрация като регистриран земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани, но същевременно, за да е осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, било необходимо да бъдат изпълнени и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която да е декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по преписката доказателства било видно, че Д. Д. М. реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, поради което неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО следвало да бъдат заличени.

Липсват данни кога решението е съобщено на жалбоподателката. Жалбата срещу същото е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-102-2/16.04.2025г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Независимо от липсата на данни за датата на, която оспореното решение е съобщено на жалбоподателаката, с оглед датата на издаването му и датата на подаване на жалбата, следва да се приеме, че същата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок.

Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО са издадени и задължителните предписания.

Неоснователно е оплакването за нищожност на задължителните предписания, като не се конкретизира на какво основание тази нищожност се претендира. По дефиниция всеки административен акт е властническо волеизявление. В случаите, когато то засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си, винаги е налице елемент на принуда, но разбирана в смисъл на дължимо поведение, съобразно разпореденото с акта и на плоскостта на неравнопоставеност между страните по административното правоотношение. В тази връзка няма как да се приеме, че с издаването на процесните задължителни предписания, контролният орган, действайки в изпълнение на законово предоставени му правомощия, е издал невалиден административен акт.

Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, и е подписано от издателя си.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.

По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Според § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Анализът на горецитираните разпоредби сочи, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред.

В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като дейността, за която е регистрирана, е отглеждане на домашни птици и обработване на площ, засята със зеленчукови култури. Не е спорно също, че от жалбоподателката е подадена декларация образец 1 като самоосигуряващо се лице и за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999г., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски.

За целите на осигуряването законодателят в § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация.

В случая жалбоподателката твърди, респ. от ответника не се оспорва, че отглежда зеленчукови култури и домашни птици. Във връзка с последното обстоятелство, приложение следва да намери Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл.13, ал.3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 от разпоредбата животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба. В първия случай животновъдния обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма.

Според предвиденото в чл.137, ал.1 от ЗВМД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В случая се установява, че животновъдният обект на жалбоподателката не е тип „ферма“, а е тип „лично стопанство“, което означава, че последната няма право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, респ. че продукцията е предназначена за лична консумация. В този смисъл дори и жалбоподателката да предлага на пазара произведената продукция, това предлагане ще бъде извършвано без да е регистриран по установения в ЗВМД ред животновъден обект - ферма. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че е регистрирана по Наредба № 3/29.01.1999г., изключва жалбоподателката от кръга на лицата по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.

Не се доказа пред съда и че от отглежданите зеленчукови култури е била добита продукция, съответно, че такава е била отглеждана с цел реализацията ѝ на пазара. Доказателствената тежест за установяване производството на зеленчукова продукция с цел продажба е на оспорващата, която в случая не доказва факти, релевантни за претендираните от нея осигурителни права. Вместо това, в личните си обяснения пред ТП на НОИ М. изрично посочва, че няма документи за продажба.

Поради изложеното, съдът счита, че към датата на издаване на оспорените актове жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. В тази връзка правилно е прието от административния орган, че подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева, съобразно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в приложимата редакция на разпоредбата, действаща към момента на приключване на устните състезания по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. М. от [населено място] с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, против Решение №1012-26-102-1 от 04.04.2025г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01864938/04.03.2025г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Д. Д. М. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.